Труден Чат
Домакин ina3ani.

Преди около две седмици бях поканен в Rational Responders да дам научно доказателсво за съществуването на Бог.
Знаейки начинът по който мислят всички атеисти и "победното" тяхно „Искаме доказателства” аз реших да им представя най-неопровержимото доказателсво, което не се нуждае от доказателства – „възможността да осъзнаваш”.

Основните точки в дискусията са представени на Английски език в http://mnogo.truden.com започвайки от 50/50 (Part One), където следвам методът на предварително подготвяне на съзнанието за абстрактно мислене, преди да бъде доведено до окончателната идея.

Тук бих искал да представя на Български концепцията „Awareness beforehand” която е в основата на споменатата по-горе дискусия.

Името „Awareness beforehand” ми дойде на Английски като естествено отражение на концепцията и би трябвало да се превежда на Български като “Съзнание преди всичко останало”. Ако някой има по-добър превод, бих се радвал да го сподели с нас, за да имаме едно по-точно Българско име за тази концепция.
Какво всъщност представлява тя?

Написаното по-долу е мислено от мен на Английски и изпитвам затруднение в намирането на точни български думи. Бих приел поправки ако смисловото значение на предложените думи покрива концепцията.

Здравей, бик на Аменти!
Пред теб явявам се. На Ра съм аз веслото.
С моя помощ този бог успява
да вземе в лодката си божествата древни,
останали без сила от годините,
да ги прекара читави и здрави
през бездната на водната стихия.
И нека огънят небесен, разрушителен
да бъде немощен пред мене!
Истина, аз на Озирис син съм първороден,
в божественото му око живея.
И всяко божество, застанало пред него в Хелиопол,
ще трябва моя поглед да посрещне,
защото съм наследникът на боговете.
Велика е властта ми, ту в сън дълбок потъвам,
ту се разбуждам и кипя от сила.
Името ми е:
"Аз избавям те от зло
и ти живееш в мене
вечно"!

Трудно е да се разбере предопределеността, ако гледате на нея като точка във вашето бъдеще.
Представете си я като настоящ момент.
Защо?

Песен като дланите ми, измръзнали, но толкова живи...
Чувам как през тишината ми разказваш приказки.... Трепет, Пълнота, Празнота.
Къде съм аз сред тези думи? Отново изгубена или отново намерена?
Шепот.... Сред това се ражда магията, и аз чувам едно замечтано камъче да ми говори с онзи глас, който е познат само на тишината...
Да, студено е, но има ли значение това щом някъде сред този студ аз се уча да летя?
Досега пълзях, бавно, почти се влачех. А виж ме сега – уча се да летя.
Няма значение, че е студено... Мога дори и слепешката да се хвърля от хълма. Не ме интересува дали ще падна. Преди това ще съм се докоснало до моментната свобода.
Дори със себе си бих прегърнала страха...
Мога и с него да летя, защото е част от мен....
Затворени очи, разперени криле, студ отвън, но отвътре извираща топлина...
Любов...
Толкова много ви обичам...
Там където намерих любовта си, се слях с вас и виждам красотата ви...
Знам, че и вие можете да я виждате. Само изпълнете себе си с чистота...
Извира, но няма да изригне. Аз съм го пуснала на свобода и то сега се учи как да бъде свободно....
Влюбена съм във вас истински и ви позволявам да правите с мен каквото пожелаете...
Хулете ме, плюйте ме... Всяка обида ще съживявам в себе си и ще се науча да летя с нея.
Хулители, убийци, осквернители – истински ви обичам макар вие да сте слепи за любовта...
Не си мислете, че страдам от несподелена любов... Думата страдание за любовта е неприсъща.
Любовта е хармония, а където я няма – няма и любов.
С любовта си аз разпръсквам себе си из вселената и дори нямам желание да събирам частите си...
Харесвам се... така... свободна, неопределена, слята със всичко...
Тази любов е отвъд Това и във Онова...
Докосвам ви с целувките си... изпълвам се с любов, защото иначе няма да мога да полетя.
Няма полет, без любов.
Защото тя дава криле. Готова да се отдаде, разпръсне и потъне... Все едно къде... В нищото...

Akashia