Труден

ЖЕНАТА МАРИЯ

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас -
барабар Петкова с Мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх -
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.

(Из "Едно налице, две наопаки")

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров

Букетът

Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.

Превод: Веселин Ханчев

* * *

Екатерина, дъщерята на лесничея, плачеше под бадемовите дървета.
"Недей плака!", молеше я паякът, който свиреше на арфа в малините.
Денят бе младоженец, вишните го гиздеха в бяло, а той питаше:
"Довечера за нощта ще се женя, брачната нощ къде ще прекарам?"
Екатерино, щерко на лесничея, дай му бадемовата си мъка!
Брачно ложе я направи, денят и нощта да легнат,
да се любят, да се налюбят, паяк на арфа да им свири!