Хосе Васкес е една от най-интересните личности, с които съм се срещал. Започва живота си в едно отдалечено от столицата на Испания селце през далечната 1932 година, където детските му години преминават повече в отговорности, отколкото в игри и безгрижност. По този начин продължава и след прехвърлянето му в Мадрид. След стотици и хиляди часове на работа, същия този живот му се отблагодарява с „късмета” да работи за една от най-влиятелните личности в света. Славата му на добър дърворезбар стига и до ушите на тогавашния диктатор Франко, който го натоварва с всички реставрации в дворците и именията по цяла Испания. След кончината на диктатора, традицията се запазва и той продължава да работи за кралското семейство тук. Много доброто му материално положение не му пречи и до ден днешен да става рано и да продължава да работи, колкото са му силите. Дали пък това не е една от формулите на дълголетието - да даваш най-доброто, на което си способен докато силите те държат, мисля си аз. Милионер е, както казват у нас, но това, което го прави различен от нашите е, че всичко е спечелил със собствен труд. На България са нужни повече такива милионери. Животът му е един достоен пример, от който бих искал да се поуча и аз.
Ще ми се с това интервю, да разбия малко представите на наложилото се мнение у нас, че милионерът е лоша личност, натрупал богатството си за сметка на другите, и че такъв тип хора са лоши хора. За мен е един чудесен пример, как можеш да имаш много и да не се промениш. Колко ли хора могат да имат тези устои?
прочети до края... | 2 коментара | Оценка: 5
1: 
