Труден

Алекс Букарски е 23 годишен писател и много популярен блогър от Македония. Неговата история започва, като публикува разкази пред скромна публика в собствения си блог , както и в някои от популярните македонски портали като “Опасна багра” и др. През 2006 г. печели конкурса "Електролит" за най-добър разказ, както и през декември конкурса "Новите" за най-добър дебютен ръкопис на издателство "Темплум".

Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани за около две седмици.

На 22 май 2008 г. в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски” се проведе промоцията на книгата в България, издадена на български от сдружение “Словото”.

прочети до края... | коментирай | Оценка: 4.14

Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова

 

- Какво искаш да правиш, когато пораснеш? - попитах едно дете, което ми се стори малко тъжно.
- Да тъгувам.
- А знаеш ли какво е „да тъгуваш”?
- Не, още не знам.

- Тогава, как можеш да искаш, щом не знаеш какво е тъга?
- Да искаш е по-старо от да тъгуваш.
- Точно така! Ти си много мъдър за възрастта си, но нищо…
- Един ден, ако ако е рекъл господ, ще бъда още по-мъдър.

прочети до края... | коментирай | Оценка: 5

Изпратено от lubara



Тази година зимата закъсня . Високо в планината това беше добре за младия хижар . От половин година той живееше сам горе , бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта . Малкият заслон от години се рушеше , нямаше кой да посреща замръкналите туристи , а те не винаги можеха да разчетат правилно силите си . Заслончето поне ги спасяваше от студа и мрака . Младият мъж случайно бе станал хижар . Години наред работеше като готвач на отбора по ветроходство . Харесваше работата си , но честото отсъствие от къщи го бе разделило с жена му . Понякога взимаше малката си дъщеря по лагерите , покрай водата и вятъра момичето бе заобичала и него . Тя му липсваше .


прочети до края... | коментирай

Изпратено от lubara


Срещал съм и щастливи клошари

- Тате, в нашия квартал клошарите са много интелегентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря. Трябва да я водя на училище, все пак времената са малко по-различни от времето, когато батко й бе в първи клас. Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук. Явно и там има разпределение на територии. Не пропускаше достолепно да ни поздрави, навярно смяташе тази своя дейност като свое задължение, вид работа. Дори си мислех дали не плаща здравни и пенсионни осигуровки, толкова бе вглъбен
и педантичен в заниманието си. По друг начин не можех да си обясня как е толкова точен в графика си.


прочети до края... | 1 коментар | Оценка: 5