Труден

от ТОРВАЛД ДЕТЛЕФСЕН

Езотериката-ненаучен начин за наблюдение на действителността

„Случайността е меката възглавница, върху която почиват онези, които изключват от Космоса божественото, смисленото и даващото цел на всички същества, предпочитайки празния мит, че Вселената е възникнала съвсем между другото и абсолютно от само себе си, без в това да е вложен какъвто и да било смисъл."

Херберт Фриче

МИСЛЕНЕТО НА НАШИЯ ВЕК носи отпечатъка на един светоглед, който наричаме „природонаучен". Прилагателното „научен" е станало критерий, с който се опитваме да измерим верността на дадено твърдение, теория или мисъл. Всички ние мислим в научни категории, дори когато се отнася до области, които по същество нямат нищо общо с науката. Така до голяма степен превръщаме науката в „религия", без да осъзнаваме напълно колко противоречиво е това определение.

Целта, която преследва науката, е да проникне с мисъл в действителността и, изнамирайки закони, да въведе ред в многообразието от проявяващи се форми. Затова се създават теории, които възможно най-пълно да обхващат действителността.Всяка теория в момента на появата си отразява състоянието, в което се намира съзнанието на нейния създател. С процеса на изследванията продължава да се развива и състоянието на съзнанието и скоро предишната теория започва да изглежда твърде ограничена; появява се нужда от нова, по-широка теория и т. н. Стига се до задължителната закономерност, при която с прогресиращото разширяване на човешкото съзнание всяка теория рано или късно се надживява и отстъпва място на нови открития. 3ащото днешната истина е утрешната грешка. Един поглед към историята на науката може по впечатляващ начин да потвърди това. Историята на науката е история на човешките грешки. Нямаме обаче причини да се срамуваме от този факт, защото всеки знае, че човек се учи най-добре от грешките си. Гротескна е само абсолютната сигурност на всяко ново поколение, че заблудите са съществували единствено в миналото. Затова и нищо не може да разтърси дълбокото му убеждение, че сега е намерило абсолютната и окончателна истина. В това отношение фанатичната вяра в науката с лекота превъзхожда която и да било религиозна секта.Отношението към хората, които с възгледите си поставят под съмнение „общовалидната истина" на времето, също показва поразителна прилика с религиозния фанатизъм. Една от основните човешки слабости е, че човек фиксира мисълта си върху нещо и после до края на живота си с всички сили защитава собствената си гледна точка. Така науката само влиза в дисонанс с (подозрително) шумното подчертаване на своята обективност.Науката започва своята работа с изследването на видимия външен свят. За нас външният свят се проявява като материя и затова науката нагажда работния си метод към условията на материята. Това със сигурност е правилно, но остава правилно само дотогава, докато наистина се изследва единствено материя. Получените резултати в най-добрия случай са валидни също само за материята. Тук се сблъскваме с двете основни грешки, които ни дават основание да се усъмним в състоятелността на претенциите на науката, която смята себе си за единствено оторизирана да изказва мнения:1. Работният метод на науката съзнателно е настроен към изискването да се изследва материята. Днес този метод несъзнателно се използва и разширява дори в области, които не е задължително да имат нещо общо с материята.2. От споменатото в точка първа се вади заключението, че може да се борави единствено с материя и че само тя подлежи на измерване, че извън материята не може да има нищо друго.Този омагьосан кръг може да се разкъса само, ако разберем ограничеността на собствените си методи или ако приложим към нематериалната област адекватни, необичайни за научното мислене методи. Изглежда, че вече е време за подобна стъпка, защото навсякъде се множат гласовете, които не желаят повече да признават науката за единствено оторизирана да се произнася върху действителността. Основанията, оправдаващи подобна стъпка, биха могли да се потърсят и в следните въпроси:Въпреки несъмнените й успехи в техническата област, направила ли е науката човечеството по-щастливо?Може ли науката да помогне на човека да реши проблемите си?Може ли науката да отговори на най-съкровените му въпроси, идващи от това, че „е човек"?Вървяло ли е развитието на човешкото съзнание в крак с външните прояви на техническия прогрес?Отговорите на тези въпроси са еднозначни и разочароващи - успехи липсват.Колкото повече помощни средства изобретява човекът, за да пести време, толкова по-малко време има. Така наречената модерна медицина не може да намали заболеваемостта дори с един процент. Нека не се заблуждаваме от статистики, които доказват спад на инфекциозните заболявания или на смъртността сред кърмачетата, без обаче да споменават разпространението на кои болести е нараснало за същия период от време или какви нови болести са се появили.Медицинските статистики имат смисъл, само ако изчисляват „заболеваемостта" като такава, а не ако се отнасят до отделни нейни форми на проява. Днес сме свидетели на огромно нарастване на психическите заболявания, които все още не успяваме да потиснем така успешно, както някои соматични симптоми.Казаното дотук няма за цел критика спрямо науката. Искаме само да изясним необходимостта, както и основанията ни за това, по-нататък да се обръщаме към друг, понякога диаметрално противоположен на научното мислене метод, който определяме с понятието езотерика. До голяма степен това понятие е идентично с други определения - тайно учение, учение за мъдростта, окултизъм и т. н. Повечето асоциации, свързвани открай време с тези понятия, обаче са погрешни и задача на настоящата книга е стъпка по стъпка да въведе в мисловната система на езотериката.

Езотеричният светоглед

Науката мисли преди всичко функционално. За нас това е толкова естествено, че отначало изненадано се питаме: а как другояче бихме могли да се мислим, без фантазията да се развихри най-необуздано? Езотериката мисли съдържателно. Това значи, че по отношение на действителността тя поставя не само въпроса „как", а и въпроса „защо". Това „защо" е въпросът за смисъла, който представлява всъщност брънката между света на формите на проявление и човека.Смисълът обаче може да се разкрие като истина само пред отделния човек и затова на него му е чужда всякаква публичност. В това отношение езотериката е асоциална. Науката поставя пред себе си изискването да бъде достъп­на за всеки. При достатъчно дарба всеки, стараейки се, трябва да има възможност да овладее науката. Науката може да се препредава. Познанието - не. За съжаление често бъркаме познанието със съвсем маловажни и нецеленасочени комплекси от знания. Последните могат да се препредават, докато познанието никога не може да бъде резултат от старание. То е резултат от напълно личен, индивидуален акт на разбиране, който е метафизичен по природа и с един замах игнорира всички изисквания на масата за “знание за всички". Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.Във всичко, което приемам от другите, мога само да вярвам, но никога не мога да го знам. Колкото и добри основания да имам да вярвам или да не вярвам в нещо, това няма никакво значение. Да вярваш, значи да не знаеш. Изчисляването на вероятността също нищо не променя. От тази гледна точка естествените науки приличат на голяма религиозна общност, в която постоянно се предъвкват трохите, останали от неколцина наистина знаещи, докато това знание се промени до неузнаваемост.В никакъв случай обаче не искаме да подценяваме вярата, защото тя е най-важната предпоставка за получаване на знание. Да вярваш, означава да смяташ, че нещо по принцип е възможно. Ако смяташ, че е невъзможно, никога не можеш да го постигнеш. Вярата и познанието са различни стъпки. Те взаимно се обуславят, но всяка от тях си има собствени основания, така че двете не бива да се смесват.Така, както познанието винаги е било кауза на отделен човек, така и езотериката е кауза на малцина. Малцината, тръгнали по тясната пътека на разбирането, за да станат знаещи, образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен, външен кръг (от гръцки: ексотерос = външен). По-нататък, когато стигнем до закона за полярността, ще видим, че тези кръгове взаимно се обуславят и че всеки от тях дължи съществуването си на другия полюс.Оттук следва, че езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Истинската езотерика действа скрито и прави повече усилия да забулва съществуването си, отколкото да се впуска в лов за нови членове. Затова, ако някое обединение или сдружение се стреми да се разрасне и да увеличи членовете си, това е безспорен знак, че не става дума за истински езотерично обединение, макар името и рекламата да твърдят обратното.Пазенето в тайна при езотериката няма нищо общо с притворството, а се получава от само себе си. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори за себе си, само ако нивото на съзнанието му е по някакъв на­чин адекватно на нивото на това знание. Човек, който не е учил физика, не може да разбере значението на една физическа формула. За него тази формула не значи нищо, дори когато за физиката тя е от епохално значение. Формулата сама пази тайната от непосветените. Затова и не е необходимо да се крие. Едва когато онзи, който я е видял, усвои добре физиката, тази формула може да му помогне да направи огромна крачка напред в познанието си. Същото се отнася и за езотеричното знание или за така наречените тайни учения.В закодирана форма езотеричното знание е достъпно за всеки, но незнаещите не могат да го разпознаят. Тълпата не познава стойността на символите и затова ги смята за безполезна глупост. За да можем да виждаме, трябва първо да се научим на това („И светлината в мрака свети, а мракът я не обзе" (Йоан, глава 1).Ако аз не мога да разчитам нотите, това не ми дава право да искам от композиторите да бъдат така любезни да пишат музика с букви или цифри, та да ги чета. По-скоро трябва да реша дали да си направя труда да науча нотите или завинаги да се откажа от задълбочено разбиране на музиката. Същото се отнася и за езотериката. Не е задача на знаещите да се приспособяват с незнаещите. Те трябва само да са готови да помогнат на онези, които са ги помолили за тази помощ. „Помолете и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отбори."Сравненията, които посочихме, имат за цел да покажат, че езотериката, не е област от знанието като много други, които биха могли да се усвоят със старание. Езотериката не е сборно понятие за някакви данни, факти и формули, които просто трябва да се наизустят, за да ги ползва човек.Езотериката е път или пътека. Всеки път води към някаква цел. Да вземем за конкретен пример пътя, който води от Мюнхен за Виена. Можем точно да проследим този път на картата, да пресметнем километрите, да се осве­домим в справочници за населените места, които се намират по него, да видим снимки, направени от други, които вече са минали по него, да обсъдим всички подробности и така нататък.Тези занимания с пътя „Мюнхен-Виена" може и да са много привлекателни и интересни, но с тях не можем да постигнем целта на пътуването - Виена. Ако наистина искаме да стигнем до Виена, трябва да тръгнем на път, да минем по този път, да се придвижим. Всички предварителни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път. Езотериката води към цел, която може да бъде постигната, само ако човек се отправи на път.Това е най-честата причина за грешките на онези, които шумно защитават езотеричния светоглед, но не правят и стъпка по този път. Да вървиш по пътя, значи незабавно да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки знания, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания, отношението си, да си винаги различен, винаги нов. С една дума, езотерика значи развитие..Тази необходима реализация аз наричам ангажираност на езотеричното учение, функционалните науки не ангажират занимаващия се с тях. Един химик може да направи сензационно откритие и въпреки това да продължава да бие жена си, да води процес срещу брат си, да ругае обществото и т. н. Животът и поведението му остават напълно непроменен и след химическото му откритие.Съвсем различно стоят нещата дори при най-малкото езотерично „откритие". То има директно влияние върху всички области на съществуването, тласка към друга нагласа към света, моментално прави старите навици невъзможни. Ако някой вникне в астрологията например, той никога повече няма да търси виновните във външния свят, няма да води процеси и т. н. (Тук трябва да подчертаем, че практикуването на астрологията и разбирането на астрологията са две съвсем различни неща. За съжаление те рядко се срещат заедно.)Тази ангажираност винаги е била причината, поради която екзотеричният външен свят така страстно се съпротивлява на проникването на езотерични истини в него. Защото, макар и несъзнателно, тежестта на ангажимента се усеща много ясно. Хората са готови да приемат всяко ново откритие, стига то да е функционално и следователно да няма ангажиращи последствия.От известно време се правят опити конфликтът да бъде преодолян с един трик. Този трик се нарича парапсихология. Привържениците й се опитват да смекчат предизвикателствата на езотеричния светоглед чрез стерилната методика на науката. Какви ли не важни изчисления пълнят архивите, но - слава Богу, те не могат да променят човека. Парапсихологията е лъжовна и страхлива, защото тя нито има смелостта на чисто материалистичната наука просто да загърби всички нематериални феномени, нито е готова да се задоволи само със собствените си открития и да си понесе последствията. Парапсихологията непрекъснато души и разисква върху „надушеното", но никога не смее да ухапе. Иронията на съдбата има грижата всеки сам да произнася собствената си присъда. Определението парапсихология, което тя сама си е избрала (от гръцки: пара = покрай, наблизо), показва, че тя се разминава с психиката.

Езотериката като път

След като достатъчно ясно се разграничихме както от науката, така и от парапсихологията, можем да се обърнем към пътя на езотериката. Целта на този път е съвършенството на човека, мъдростта, преодоляването на полярността, единението с Бога, unio mystica, химическата сватба, космическото съзнание. Всички тези понятия са опити да се опише крайната цел на човешкия път. Сега тези понятия може би звучат като голи фрази, но се надявам, че по-нататъшните ни занимания ще ги изпълват с все повече съдържание.За да постигнем целта, е необходимо да опознаем езотеричните закони на Вселената и да се научим да ги разбираме. Напредването в знанията и промяната у човека трябва да вървят ръка за ръка. Човекът трябва да става по-съзнателен, за да може все по-ясно да разбира истинската си задача и цел. По един такъв път средствата за ориентация са много необходими. Необходими са табели и знаци, които да дават информация по кръстопътищата накъде продължава верният път. Подобни помощни средства са езотеричните техники и дисциплини. Има ги в изобилие. Ще споменем само най-важните: астрология, кабала, таро, алхимия, магия, йога, медитация, И Дзин. Всички тези дисциплини не са самоцел, а помощни средства за ориентация, знаци по пътя.Опасно е, ако хората бъркат пътепоказателите със самия път. Често срещаме чисти астролози, чисти кабалисти и какви ли не още специалисти, които вярват, че в своята специфична област са открили ключа към света. За съжаление, тези хора са спрели край някой пътепоказател, който им е станал любим, и сами на себе си си пречат да продължат по-нататък. Езотеричните дисциплини трябва да освобождават човека от старите му вкоренени представи, само че те твърде често се използват за създаването на нови. Можеш да смяташ, че си напреднал, а всъщност само да си сменил предмета на пристрастията.Тук искам да добавя няколко думи за източните и западните техники. Всяко езотерично развитие завършва с разбирането на истината. Има само една истина. Тя е независима от време, култура и религия. В различните времена и култури методите за достигане до тази истина са се оформяли по различен начин, но всички те са еднакво добри и полезни като помощни средства. Във всеки случай, човек е по-близо до системите и символите на собствената си култура. Значително по-трудно и обикновено по-продължително е, когато западни­ят човек изминава пътя с помощните средства на Изтока.Споменавам това, защото в момента заниманията с източни езотерични системи и религии са се превърнали в мода, която пречи на много хора да забележат, че ние на Запад разполагаме също с богат избор от езотерични системи. Те имат предимството, че са по-добре пригодени към нашето мислене и нашите житейски навици.Това е единствената причина, поради която във всичките си трудове се позовавам почти изключително на четирите основни стълба на западната езотерика. Те са: астрология, кабала, алхимия и магия. Тези системи често се определят като първоразредни науки, от които едва с течение на времето са се разбили науките от втори ранг (астрономия, химия и така нататък).Езотериката е стара колкото човечеството. Винаги я е имало и винаги ще я има. От самото начало тя съхранява сбора от знания за Вселената, които са достъпни за човека. Нейните уроци не зависят от времето, те никога не биват коригирани, никога не се модернизират, никога не остаряват.Нашата модерна наука не разбира, че цялото знание е винаги тук. Тя живее с илюзията, че с всяко ново откритие се приближаваме все по-близо до истината и че е само въпрос на време, докато узнаем „всичко".От езотерична гледна точка нещата стоят по точно обратния начин. Знанието си е винаги тук, само че отделният човек трябва да се развива, стремейки се към него, за да може да го познае. Илюстрирано с пример, това ще рече: творбите на Омир са написани отдавна, но всяко дете едва чрез обучението си в училище полека-лека се развива дотам, че да може да ги чете и разбира. За детето не е важно дали други преди него и колцина са чели Омир. То чете за първи път в живота си Омир, когото са чели и преди няколко хиляди години.

Херметическата философия

Ако сравним действителността с кръг, то науката раз деля кръга от периферията му навътре на множество сегменти, т. е. на специализирани дисциплини (медицина, физика, химия, биология и така нататък). Чрез изследването на тези специални области хората се надяват, че един ден ще се срещнат в центъра на Кръга. За съжаление обаче тази цел се отдалечава на все по-недостижимо разстояние, защото високата степен на специализация прави все по-трудно интердисциплинарното разбиране.Езотеричните занимания започват не в периферията, а в центъра на кръга. Езотериката проучва универсалните закономерности. Веднъж разбрали ги, на нас ни остава само да ги проектираме върху различните сегменти на кръга, върху различните специални области. Това знание превъзхожда знанието на специалиста, защото то се отнася за всички останали области и може адекватно да подреди всички специалности в действителността.Езотеричното мислене следва един основен принцип. Неговата езикова формулировка ни връща към родоначалника на езотериката Хермес Трисмегист /Trismegiste - В древен Египет име, давано от гърците на бог Тот, покровител на магьосниците, когото уподобявали на Хермес – Hermes Trismegiste. Бел. ред/. Кръстена на него, езотериката се нарича още „херметическа философия". Хермес Трисмегист, „трикратно Великият Хермес" е бил жрец и посветен в древен Египет. Подробностите от биографията му обаче се губят в мрака на историята. Той е събрал квинтесенцията на мъдростта в петнайсет тези, написани върху плоча от зелен ориенталски корунд. Плочата, която отдавна е изчезнала, влиза в историята под името „Тabula smaragdina". Ето и нейният текст.Табула смарагдина на Хермес Трисмегист1. Истинско означава без лъжа, със сигурност и най-искрено.2. Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да се осъществят чудесата на едно-единствено нещо.3. И еднакви, като създадени от единствения Бог, са всички неща, дошли от представата на едно-единствено нещо. Значи, от това единствено нещо са родени всички неща, по негово подобие.4. Бащата на това нещо е Слънцето, майката е Луната.5. Вятърът го е износил в утробата си.6. Кърмачката на това нещо е Земята.7. Навсякъде до това единствено нещо е бащата на цялото съвършенство на света.8. Енергията на същото това нещо е съвсем цялостна, както когато е било превърнато в земя.9. Трябва да разделиш земята от огъня, тънкото от дебелото, много нежно и с голямо разбиране.10. То се издига от земята към небето и се връща отново към земята и приема силата на горните неща и на долните неща.11. Тогава ще имаш красотата на целия свят. Всяко неразбиране ще отстъпи пред теб. Това единствено нещо е най-силната сила от всички сили, защото то може да преодолее всички неясноти и да проникне във всяка твърдост.12. По този начин е създаден светът.13. Ще се появят прерасни подобия, чиято същност е описана тук.14. Името ми е Хермес Трисмегист, защото аз съм този, който притежава трите части на мъдростта на целия свят.15. Каквото казах за делото на слънцата, в него не липсва нищо, напълно съвършено е./ "Златният Трактат на Хермес Трисмегистус" можете да си свалите и прочетете от тук: http://www.truden.com/download-file-204.html / Знам, че на пръв поглед този текст изглежда напълно непроницаем за модерния човек. Но причината не е текстът, а нашето разбиране. В тези петнайсет тези е събрано цялото знание, което някога е било достъпно за човека. Текстът описва създаването на нашата Вселена и заедно с това и изнамирането на алхимическия камък на мъдреците. За онзи, който разбере целия текст, всички библиотеки ще станат излишни, защото той ще притежава цялата мъдрост - „В него не липсва нищо, напълно съвършено е".Подобни твърдения могат да се изтълкуват като фантасмагории и да дадат достатъчно основание на някой на това място да скъса окончателно с интереса си към езотериката. Който обаче си направи труда да се зарови по-дълбоко в изучаването на херметическия език и символика, един ден сам ще проумее значението на този текст.

Законът на аналогията: каквото горе, такова и долу

Засега временно ни интересува само втората теза: „Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да се осъществят чудесата на едно-единствено нещо." Тези думи, които най-често за краткост се цитират с „Каквото горе, такова и долу", са ключът към херметическата философия. Зад тях стои предположението, че навсякъде във Вселената, и горе, и долу „и на небето, и на земята", в макрокосмоса и в микрокосмоса, на всички нива на формите на проявление действат едни и същи закони.В обсега на нашите възприятия ние можем да разпознаваме само отрязъци от дадена последователност. Виждаме само малка част от спектъра на светлината, чуваме само честоти, които лежат в определена област. Някои животни могат да възприемат звуци и цветове, които без технически средства са недостъпни за човека. Същото е и със силата на въображението. Можем да си представяме неща само от средно голяма величина. Ако нещо е много малко или пък много голямо, често пъти можем да го изразим с формули, но не можем да си го представим като нещо конкретно.Така например, днес знаем, че един къс желязо се състои почти само от междинни пространства, около които кръжат атомни частици. Съотнесени, разстоянията между твърдите частици отговарят на разстоянията между планетите в нашата слънчева система. Обаче колкото и добре да знаем това, много трудно можем да си го представим, когато погледът ни спре върху някой масивен къс желязо.Също както един вирус като самостоятелен организъм е твърде малък, за да си го представим, така и разстоянието от десет милиона светлинни години е твърде голямо за нашите представи. В разбирането си ние зависим от една „средна", съобразена с нас, хората, скала на стойностите. Всичко, което излиза извън нея, е достъпно за нас или само с помощта на технически средства, или изобщо е недостъпно.Тук идва на помощ гениалният ключ „каквото горе, такова и долу". Това изречение ни позволява да ограничим наблюденията си и изследванията на закономерностите до достъпни за нас области, за да пренесем после натрупания опит по аналогия и върху недостъпните нива. Аналогичното мислене дава възможност на човека да се научи да разбира цялата Вселена без граници, Мисленето в аналогии не е причинно-следствено мислене и затова изглежда необичайно за нашето време. По-нататък ще се занимаем още веднъж конкретно с приложението на този метод, използвайки примера на астрологията.Аналогията „каквото горе, такова и долу" е оправдана само тогава, когато сме готови да признаем Вселената в нейната цялост за космос (от гръцки космос = ред). Всеки космос обаче се управлява от закони и в него няма никакво място за случайности.Случайността като нещо непредвидимо и неподлежащо на закономерности би превърнала Космоса в хаос. Ако конструираме компютър, той сам по себе си ще бъде малък космос. Той е създаден по силата на закономерности и функционирането му зависи от спазването на тези закономерности. Ако в него произволно вградим няколко транзистора, кондензатор и реостат, които не отговарят на закономерностите на монтажната му схема, тези представите­ли на случайността ще превърнат целия Космос в хаос и компютърът вече няма да работи смислено. Същото важи и за нашия свят. Още при първото случайно събитие нашият свят би престанал да съществува.Науката също се уповава най-често на закономерностите в природата, но заедно с това не се страхува да се ангажира с понятието случайност. Ако пуснем камък от определена височина, този камък не пада надолу случайно, а закономерно. Ако при падането си този камък удари по главата господин Х, то господин Х също ще е ударен от камък не случайно, а закономерно. Не са случайни нито фактът, че върху главата на господин Х е паднал камък, нито времето, когато това се е случило. Човек не се разболява случайно, не го блъска кола случайно, не се ражда случайно от бедни или от богати родители и така нататък.Още веднъж: Няма случайност. Зад всяко събитие стои някакъв закон. Не винаги може да го разпознаем веднага. Но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните закономерно са падали надолу и във времената, когато хората още не са били открили закона за гравитацията.Ирония на съдбата е, че именно професионалните защитници на случайността - статистиците, не се лишават от удоволствието собственоръчно и методично, с възможно най-голяма точност да доказват несъстоятелността на понятието си за случайност. Статистикът смята, че, ако хвърли зарче, то съвсем случайно пада на цифрата 3, на 5 или на някоя друга. Ако обаче човек продължително хвърля зарове, сумата от всички числа ще даде закономерна крива, наречена нормално разпределение. Какво чудо ни се разкрива тук! Сумирането на отделни незакономерни случки дава закономерност. Закономерната траектория, по която пада дадено тяло, също не се състои от случайни отделни отсечки. Ако статистиците имаха право, трябваше да е вярна мисълта: Колкото по-често човек бърка сметката, толкова по-верен е резултатът. Подобна е логиката на дарвинистите, които се опитват да обяснят еволюцията със сумирането на генни грешки.Закономерността на нормалното разпределение на едно голямо число говори от само себе си, че това разпределение се гради от отделни закономерни събития. В най-добрия случай можем да кажем, че падането на зарчето като отделно събитие е твърде малко, за да възприемем веднага закономерната му детерминираност и че затова на нас, хората, ни е необходима определена минимална величина на събитието.Наблюдението на този свят ни кара да говорим за Космос и да изключваме каквато и да било случайност. Между другото, още от думата „случайност" си личи, че първоначално тя е имала друг смисъл. Защото тя указва онова, което закономерно се случва на човек. Ако Космосът обаче представлява подредена цялост, то значи, че навсякъде ца­ри една и съща закономерност - и в големите, и в малките неща, и горе, и долу.Тази аналогия е дала основания на Парацелз да приравни човека като микрокосмос с макрокосмоса. Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Вън не можем да открием нищо, което не откриваме като аналогия и в човека. И обратното. Затова в храма в Делфи пише: “Познай себе си, за да познаеш Бога”.

Тяло, душа и дух

Ако се вгледаме по-внимателно в микрокосмоса Човек, първо виждаме тялото му. При живия човек тялото се различава от простия сбор на съответните химически вещества, които го съставят, по това, че те всички се подчиняват на обща идея и служат на единната концепция „човек".Това съвсем не е нещо, разбиращо се от само себе си. Много по-саморазбиращо се е онова, което наблюдаваме при разлагането на труп: Всички отделни химически съставки следват собствените си закономерности („своята собствена воля") и не се подчиняват на обединяваща концепция. Щом обаче при живия човек не е така, значи в него действа някаква инстанция, която има властта да координира материалното разнообразие. Тази инстанция трябва да е типична за живите хора, тъй като не откриваме действието и у мъртвите.Както е известно, когато човек умира на материално ниво, не изчезва нищо. Оттук следва, че природата на инстанцията, която търсим, не е материална. Което, между другото, и не се очаква, защото, ако основна характеристика на тази инстанция е способността й да координира материята, самата тя трудно би могла да се състои също от материя.Всеки знае, че при смъртта на човека неговото съзнание и живот изчезват. Близко е до ума, че инстанцията, която се опитваме да открием, е идентична с едно от двете понятия. Но какво е съзнание? Човек осъзнава сам себе си. От раждането до смъртта си той се изживява като съществуващ, възприемащ индивид. Съзнанието образува последователност, която тялото, което постоянно изгражда и разгражда клетки, не притежава.Едно друго, по-старо понятие се нарича душа. Душата е съзнание, индивидуалност. Тя е онази инстанция, която обединява в едно цяло многообразните материални съставки на тялото и ги координира. Душата е самостоятелна инстанция, която качествено се отличава от материалното тяло.За съжаление модерната психология не познава душата. Макар че много обича да се перчи със специализираната си терминология, която създава впечатлението, че притежава знания за душата, дори за нейните дълбинни пластове, в действителност до ден-днешен психологията ни най-малко не е успяла да се докосне до човешката душа.Психологията изследва „психическото" у човека. Това обаче не е душата, а е продукт на същата тази наука, вид елиминиране. От объркването на двете понятия психологията стига до твърдението, че душевните функции на човека са продукт на мозъка и на една безупречна нервна система. От това тя прави извода, че със загубата на тези материални предпоставки престава да съществува и „душата". Понятийната и мисловна немарливост на нашата наука често прави почти невъзможна задачата отново да се сложи някакъв ред.1. Когато говорим за душа или съзнание, имаме предвид самостоятелна, нематериална инстанция, която нито е продукт на материята (като мозъка, централната нервна система и други), нито по някакъв начин зависи от нея. Религиите, посветените и окултистите са знаели за тази душа, откакто свят светува. Както са знаели, че тя надживява смъртта на тялото. Въпреки това нашата общественост и нашата наука очевидно гледат на публикуването на разкази на клинично мъртви и после реанимирани хора (направено от изследователи като американския доктор Муди и други) като на сензационна изненада. Тези хора до един разказват, как „само са напуснали тялото си и са продължили да присъстват в помещението, невидими за другите", как са „могли да виждат, чуват и възприемат всичко".2. Психиката или душата в психологията (включително и т. нар. дълбинна психология) не е идентична с описаното по-горе понятие. Тя просто го елиминира. В психологията душата е място на нагоните, страховете, конфликтите и комплексите, сборно понятие за душевните въздействия, което обаче никога не се доближава до самия действащ фактор. Предполага се, че този действащ фактор е в мозъка и централната нервна система. На това място обаче науката удря в камък. Кой подтиква мозъка и нервната система към работа? Както е известно, материята винаги се нуждае от информация, за да се задейства. Но информацията е нематериална. По-нататък в отделна глава ще обясним по-подробно разликата между информация и информационен носител. Тук само предварително споменаваме това, за да предотвратим търсенето на информация в гените, например.В заключение само ще споменем, че навсякъде, където в природата текат индивидуални процеси, винаги е необходима информация, а това значи съзнание или душа. Всяко животно, всяко растение, всеки човек има душа. В областта на Земята душата се нуждае от материален носител, който обаче е от фина материя. Затова в окултните кръгове се говори за така нареченото астрално тяло.Струва си да споменем последните резултати от изследванията на американеца Харолд Саксън Бър, професор в Йейлския университет. С помощта на различна техника Бър изследва електрическите полета, които заобикалят даден жив организъм. Така например, около едно семе той открива поле във формата на зряло, пораснало растение, а около жабешко яйце може да докаже, че съществува поле във формата на тяло на възрастна жаба.Оттук той прави заключението, че всички живи същества притежават такива електромагнитни полета. В тези невидими, но измерими пространствени образи всяка нова клетка заема определено място. Подобни експериментални резултати потвърждават езотеричното твърдение, че всички живи същества се развиват в предварително зададена форма.Но ние не можем да приемем тези електромагнитни полета за душа. По-скоро те са материалният корелат на астралното тяло. Едно такова объркване е довело до мнението, че в т. нар. кирлианова фотография се вижда астралното тяло. Кирлиановата фотография обаче показва само взаимодействията между енергийните еманации на организма и едно поле с високо напрежение.След като се опитахме да разясним донякъде понятията тяло и душа, остава ни още едно много важно понятие - а именно понятието „Живот". Животът В никакъв случай не може да е идентичен със съзнанието. Защото дори на езиково ниво се прави разлика между безсъзнание и смърт. Животът не може също да се състои от материя - само въздействията от него стават видими вътре В материята. Животът със сигурност е най-голямата тайна за човека.Ако науката не познава душата, то тя е дваж по далече от разбирането за живота. Тя се занимава само с неговите материални въздействия, но не познава самия живот. Човекът не може да го създаде и не може да го унищожи. Животът е качество, което е напълно независимо от човешка намеса.Всеки поне е чувал за класическото деление на три - тяло, душа и дух. Херметическата философия учи, че духът е животът. Животът (духът) за разлика от душата е безличен, анонимен. Има само един дух, един живот. Човек може да участва в него, да остави духът да действа чрез него. И тогава живее. Когато завърши „земния си живот", тази връзка само се разпада, но в никакъв случай не се разрушава нещо в самия живот. Има само един дух и затова животът в нас е представител, част от това единство. Той е „божествената искра", която всяко живо същество притежава.Човекът, като всеки природен продукт, се състои от триединството душа, тяло и дух. Самия себе си той възприема като единство и нарича това единство „аз". Ако се вгледаме по-внимателно, забелязваме, че дори само телесното единство „човек" може да се подраздели на други „единства". Например, на органи. Отделният орган също е индивидуално единство. Иначе нямаше да можем да различаваме сърце от черен дроб. Но тази функционална индивидуалност предполага, че всеки орган има свое индивидуално съзнание. Тази мисъл може да звучи необичайно, защото ние припис­ваме съзнание единствено на себе си. Повечето хора са готови да предположат съзнание и у кучето си, въпреки че съзнанието на едно куче безспорно е съвсем различно от това на един човек. С още по-голяма съпротива ще се сблъскаме, ако припишем съзнание на някоя муха, макар че изниква въпросът, какво ни дава основание да прокарваме подобни разделителни линии. Всичко, което живеейки се развива и показва индивидуалност, притежава съзнание. Дори и тогава, когато на нас, с нашето съзнание ни е трудно да проникнем в съзнанието на съвсем различни форми на живот.За добро или за лошо, трябва да признаем съзнание и на нашите органи. Черният дроб също възприема себе си като затворено единство и индивидуалност. Негова задача е единствено и само да изпълнява закономерната си функция на черен дроб, защото иначе индивидуалността човек, на която се подчинява и в която е интегриран, би се почувствала зле.Ако анализираме по-нататък индивида черен дроб, ще се сблъскаме с нови единства, наречени клетки. Клетката също е индивидуалност. Тя живее, може да се размножава, следователно без съмнение притежава и съзнание, чувства себе си като „аз съм". Нейната задача е да бъде изцяло „клетка от черен дроб".Ако тя обаче няма желание за това и открие у себе си личен подтик към свобода, ще се превърне в ракова клетка, защото напуска по-висшия ред. Човекът, който притежава такива, напускащи реда клетки, обикновено не ги приветства с новопридобитата им свобода, а прави каквото може, за да ги елиминира и да запази собственото си съществуване.Така, както клетката като индивид е част от по-големия индивид орган, а органът е самочаст от индивида човек, така и човекът е част от едно по-голямо единство. Човекът е само клетка в един организъм, който наричаме планетата Земя. Както всички планети, така и Земята има своя индивидуална интелигентност и притежава не само тяло, но и съзнание. Ако не беше така, нямаше да обитаваме една цялостна планета, а планета-труп. Точно както се разпада тялото на мъртъв човек, така се разпада и тялото на една мъртва планета, което откриваме например в пояса от астероиди.Трябва най-после да свикнем да възприемаме и други форми на проявление. Всяко тяло, било то камък, растение или животно, притежава също душа и дух. В противен случай пред нас е само един труп, който много бързо ще загуби формата си. Планетите също са органи на едно по-голямо живо същество, на Слънчевата система и т. н. Ако човекът малко се замисли над този ред, скоро ще осъзнае, че той като клетка има задачата само да изпълнява службата, която му е отредена в цялото. Трябва да положи усилие да бъде колкото е възможно по-полезна клетка - същото, което и той очаква от своите клетки, за да не се превърне в раковия тумор на света. Ако дръзко напусне реда, за да опита от криворазбраната свобода, то нека не се учудва, ако бъде елиминиран. Защото:

Каквото долу, такова и горе.

Книгата ,,Съдбата като шанс" на Торвалд Детлефсен можете да си свалите от ТУК: http://www.truden.com/download-file-32.html