Текстът не е написан от Юда (поне няма доказателства за това), но носи името му, единствено поради факта, че най-често споменаваното име е това на Юда, както и поради обяснението в началото на текста, че това е (цитирам): "Тайният разказ на Откровението, което Исус даде в разговор с Юда Искариотски"
Преводът е от аглийския превод на Rodolphe Kasser, Marvin Meyer и Gregor Wurst. Всъщност той още не е завършен, но си позволявам да пусна част от него, като дразнещ апетита аперитив, който повечето Българи с радост биха "обърнали" на един дъх
Това, което ви предлагам по-долу е половината от текста, който все още не съм обработил, и за сега е в "суров" вид.
---
---Тайният разказ на Откровението, което Исус даде в разговор с Юда Искариотски, по време на седмицата и трите дни преди празнуването на Пасха.
Когато Исус се появи на земята, Той извърши много велики чудеса, за спасението на човечеството. И докато някои [ходеха] в пътя на праведността, а други ходеха в пътя на своите грехове, дванадесетте ученика бяха призовани.
Той започна да говори с тях за мистериите отвъд света, и какво ще се случи в края.
Често той не се появяваше между учениците като себе си, а се намираше между тях като дете.
Един ден Той бе със своите ученици в Юдея, и ги намери събрани заедно, седнали в религиозно уединение. Когато той [се приближи до] своите ученици, [34] събрани заедно и насядали в благодарствена молитва над хляба, [той] се изсмя.
Учениците [му] казаха: „Господарю, защо се смееш на [нашата] благодарствена молитва? Ние направихме което е право.”
Той им отговори, казвайки: „Аз не се смея на вас. <Вие> не правите това
от собствената си воля, но защото така вашия бог [ще бъде] възхвален.”
Те казаха, “Господарю, ти си […] синът на нашия бог.”
Исус им каза, “От къде ме познавате? Истина ви казавам, никое поколение от хората, които са измежду ви, няма да ме познава.”
Когато учениците му чуха това, те се ядосаха и разгневиха и започнаха да богохулстват срещу него в сърцата си.
Когато Исус забеляза тяхната липса на [разбиране, той] им каза, “Защо този разговор ви вкара в ярост? Вашият бог, който е във вас и […] [35] ви провокира
към ярост [във] вашите души. [Нека] всеки един от вас, който е [достатъчно силен] измежду човешките същества, да изкара перфектния човек (от себе си) и застане пред лицето ми.”
Те всички казаха, „Ние имаме силата.”
Но техните духове не посмяха да застанат пред [него], освен Юда Искариотски. Той можа да застане пред него, но не можа да го погледне в очите и обърна лицето си на страни.
Юда му [каза], „Аз знам кой си ти и от къде си дошъл. Ти си от безсмъртното царство на Barbelo. И аз не съм достоен да произнеса името на онзи, който те е изпратил”
Знаейки, че Юда говори за нещо възвишено, Исус му каза:
„Ела на страни и аз ще ти разкажа за мистерията на царството. За тебе е възможно да го достигнеш, но ти ще се мъчиш много. [36] И един друг ще те замести, за да могат дванандесетте [ученици] отново да бъдат в пълнота със своя бог.”
Юда му каза: „Кога ще ми кажеш тия неща и [кога] великият ден на светлината ще зазори за това поколение?”
Но когато той каза това, Исус го остави.
На следващата утрин, след като това се случи, Исус [се яви] на учениците си отново.
Те му казаха: “Господарю, къде беше и какво прави, когато ни остави?”
Исус им каза: “Отидох при друго велико и свято поколение.”
Неговите ученици му казаха: “Господи, кое е това велико поколение, което е по-висше от нас и по-свято от нас, и което не е сега в този свят?”
Когато Исус чу това, той се изсмя и им каза: “Защо мислите в сърцата си за това силно и свято поколение? [37] Истина ви казвам, нито един роден [от]
този аеон няма да види това [поколение], и няма ангелска звездна дружина, която да властва над това поколение, и никоя смъртна личност не може да бъде свързана с него, защото това поколение не идва от […] което е станало […]. Поколението на хората измежду [вас] е от поколението на човеците […] сила, която […] други сили […] чрез [които] вие управлявате.”
Когато [неговите] ученици чуха това, те всички се обезпокоиха в душите си. И не можеха да кажат дума.
Друг ден Исус дохожда при [тях]. Те [му] казаха: “Господарю, ние те видяхме във [видение], защото имахме велик [сън …] нощ […].”
[Той каза], “Защо сте [… когато] се криете?” [38]
Те [казаха: „Ние видяхме] величествен(а) [сграда с голям] олтар [в нея и] дванадесет мъже – те са свещениците, бихме казали – и име; и тълпа от хора чака пред този олтар, [докато] свещениците [… и получи] приносът. [Но] ние продължавахме да чакаме.”
[Исус каза:] “Как изглеждат [свещениците]?”
Te [казаха: „Някои] две седмици; [някои] принасяха в жертва своите собствени деца, други – своите съпруги, и възхваляваха [и] смиреност един към друг; някои бяха спали с мъже; някои са намесени в [кланета]; някои са извършили множество грехове и дела на беззаконие. И мъжете, които стояха [пред] олтара, призоваваха твоето [име], [39] и във всичките дела на техния недоимък, жертвоприношенията са доведени до пълнота […].”
След като казаха това, те останаха мълчаливи, защото бяха разтревожени.
Исус им каза: „Защо сте разтревожени? Истина ви казвам, всички свещеници, които стоят пред онзи олтар, призовават моето име. Пак ви казвам, моето име е било написано на този […] на поколенията на звездите, чрез човешките поколения. [И те] засаждаха неплодородни дървета, в мое име, по срамен начин.”
Исус им каза: „Тези, които сте видели да приемат приносите при олтара – това е, което сте вие. Това е богът на който служите, и вие сте тези дванадест мъже, които сте видели. Телетата, които сте видели, доведени за жертвоприношение са многото хора, които вие сте водили в заблуда [40] пред онзи олтар. […] ще застане и ще ползва името ми по този начин, и поколенията на набожните ще му останат верни. След него, друг мъж ще застане там от [развратниците], и друг [ще] застане там от погубителите на деца, и друг, от тези, които са спали с мъже, и онези които
Ако сте търпеливи, и обещаете да слушкате и да не ме дразните с глупави въпроси, съвсем скоро ще имате и другата половина
Публикувано - 02 07 2006 в 06:41 BG