Поезия: ***

Публикувано - 26 10 2006 в 15:31 BG


Изпратено от paracels


Когато разбрах себе си,
престанах да съм аз,
видях се част от всичко останало,
видях, че всичко останало
минава през мен,
пропива в мен,
после прокапва,
но вече с част от мен.
Това става всеки миг,
всеки миг получавам всичко останало
и всеки миг губя по капка от себе си.
Реалността пропива в мен,
за да излезе още същия миг
в една кристално чиста капка.
Тази изцедена през мен капка Реалност
съм Аз, без другото Аз.
Тази капка е толкова бистро-блестяща,
че нищо не може да се огледа
в нея.
Тaзи капка си Ти-Аз!
 

Връзки

Оценка за Статия

Средна Оценка: 4.81
Гласа: 16


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб


Асоциирани Теми

Поезия

Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Re: ***
от nova в 27 10 2006 в 07:16 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Каквото и колкото да кажа ще е недостатъчно. Думите ми пречат да говоря- често се случва, но тук усещането е особено натрапчиво.
Изчезнах!!


[ Отговорете на Това ]

Re: *** от езичник в 27 10 2006 в 08:40 BG


Re: ***
от kdz в 25 11 2006 в 15:26 BG
Не регистриран потребител
много прочуствено ...и вярно


[ Отговорете на Това ]



Re: ***
от Ljubiza в 09 01 2007 в 13:41 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
На листенцето
две капки,
охлювче
и лъч разсеян.
Мирозданието спира тука да се състезава.


[ Отговорете на Това ]


Re: ***
от sKYmAN в 05 02 2007 в 23:59 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
извинявай, тук ли публикувате и четете поезиите?


[ Отговорете на Това ]

Re: *** от Truden в 06 02 2007 в 00:28 BG

Затвори Премести