Труден

Мая Андонова се занимава с рисуване от 7–8 години. Но картините й са вече популярни и голяма част от тях са в частни колекции в страната и в чужбина.

Родена е в София и завършва, колкото и да е странно, Техникума по механотехника. Работи като технолог до момента, в който съдбата й отрежда друго. Почва да рисува картини. Не с четка – с пръсти. Различно, странно и много талантливо. След това идва и другото й вдъхновение – да рисува с думи. В стиховете й пулсира любов. Казва, че ги пише на един дъх.

В живота има и такива неща – изведнъж да дойде поривът на таланта, да се изяви и утвърди. Това се случва на Мая Андонова. Само за няколко години тя създава десетки картини – сюжети, натюрморти и образи. Всички са в топли цветове. Всички обгръщат с дълбокото усещане за доброта и спокойствие. Как постига това? Най-точното определение може би се съдържа в думата „нестандартно“. „Чувствам, че някой направлява ръката ми. Сякаш това е талант, дарен от небето. Рисувам с пръсти, смесвам боите направо върху платното. Картината се ражда по най-неочакван начин. Получават се невероятни цветя, фантастични пейзажи, причудливи композиции, граничещи с необятното.“ Колоритът на багрите, нежността на тоновете, смело нанесените щрихи определят спецификата на нейната техника. Картините й, със своето топло излъчване, събуждат любопитството. Някои от почитателите й дори смятат, че те възстановяват енергийното им равновесие, че им носят положителна енергия. Самата художничка признава, че повечето е нарисувала на места, известни със силното си позитивно енергийно поле. При всички случаи обаче, гледайки ги, човек не може да не усети едно докосване. Докосване, което изпълва душата и тялото с хармония и мир.

Картините на Мая Андонова са чисти като детска рисунка. И ни разказват разни истории. „Те са като притчи: за доброто, любовта, вселената. Все теми, стари като света. Прозрете ли мъдростта и поуките в тях, няма как да не ги свържете с отношенията между хората, с техните чувства. Обикновено рисувам цветя. Може да е конкретно синчецът, но може и да е букет от полски цветя. Някои картини се раждат заедно с името си, а други още не съм назовала. Понякога назоваването им идва по-късно. Рисуването при мен е порив. Свързано е с моята душевност. Ето – картината „Необикновена“ ми дойде някак отвътре. Тя се роди ведно със стиховете: „...Една жена, (един човек), такава си, това си ти.“ Образът на момичето от тази картина те обгръща с нежност, потапя те в своята искрена невинност. Така се раждат и „Двата бисера“ – две сълзи в очите на жена, „Желан“ – мъжът такъв, какъвто жената го иска, с малко „благост, чистота и лек нюанс на свян.“ И сюжетите на „Пулсиращото сърце“, на „Вселената“ и на още по-абстрактните „Вълшебство“ и „Ние, от нищото“.

Картините на художничката избликват едновременно със стиховете на поетесата. И сигурно защото са пълни с любов, те блестят като скъпоценни камъни, звучат като красиви мелодични песни: „Перла от Таити си ти!“... „Перлата е живо същество. Тя е целомъдрие и дълговечност, тя е сълза на ангел“ – размишлява поетесата за това свое любимо стихотворение. И в него, както и в останалите творби от стихосбирката й „Лирика“ се крие нейната философия, нейните отговори на житейските въпроси. Тя мисли, че „и в любовта, и в живота трябва да даваш, за да получаваш. За да работи и живее честно, човек трябва много да дава. Честността е фундамент, върху който се гради професионализъм.“ Мая Андонова следва тази максима и в изкуството си, и в живота.

Една статия на Екатерина Павлова прочетена ТУК