Труден

Изпратено от Jores


Имал съм досега поне половин дузина... и все котараци, но първата бе Лиса - дребничка писанка с дълга пъстра козина. Като се роди голямата ми щерка и проходи, взе да шета из двора; Лиса пък разхождаше четирите си малки котенца. И понеже все завъждаха бълхи, пък се опасявах за дъщеричката, турих един ден Лиса в кашонче с четирите й мъника и с колата я откарах край ресторант в горичката над село Първенец, на четири-пет километра от Пловдив.

Пренесох кашона отвъд рекичката и на отсрещния бряг отворих капака. Котетата плахо се измушиха едно по едно, а сетне се стрелнаха из храстите. Лиса не искаше да излиза от книжната си къщурка, та грубо я изтръсках от кашона. Небето тъкмо се бе снишило; допреди час слънчево и спокойно, времето се разваляше, както става често между пролетта и лятото.

Затупкаха едри капки дъжд. Стоях насред местността притеснен, че точно такова време се случи, и гледах какво прави котката. А тя присви уши - знак, че й е силно притеснено. Дожаля ми, рекох си: ще си ги върна обратно вкъщи. Посегнах да я погаля, да я примамя, но тя изсъска и замахна с лапата, после като стрела се зафучи в гъсталака.

Много пъти съм ходил на това място. Има там разкошни поляни със сочна трева, а и в рекичката - удобни за къпане вирчета. Най-напред татко веднъж ни закара с колата дотам, докато още бяхме деца със сестра ми. После пък аз почнах да водя моите дъщерички или приятели в почивните пролетни и летни дни.

И досега се оглеждам да зърна коте или котка с цветовете на Лиса; минава ми понякога през ум: какво ли стана, дали Лиса и четирите й игриви малчугана са се адаптирали към дивата природа, или са станали плячка на скитащите наоколо сюрии от подивели песове? Подхванах тая история заради изненадата колко бързо кротката и любвеобилна писанка ме отблъсна като приятел и прие участта си, без да се обръща назад, без да показва, че страда. Очевидно в оня дъждовен ден и с грижата по четирите невръстни душици никак не ще да й е било леко...

Куче само веднъж понечих да си имам; от улицата прибрах пале-помиярче с доста едри лапки, направих му колибка на верандата откъм южната страна на апартамента. Първия път, когато изведох пальока край реката с дъщерите ми, някакви циганета го примамили откъм храстите, докато съм се цамбуркал гол в реката, и... повече не го видях. Но хич не ми е жал за него.


Пловдив, 3 януари 2007 година