Труден

Изпратено от mislitel


Вървя бавно сред шума на падащи листа. Обагрени, те се стелеха в краката ми,не можех да откъсна поглед от мекия, цветен килим. Една мисъл, не ме оставя-щях ли да бъда тук, да се разхождам спокойно, ако бях останала в онзи дом за изоставени деца.

Мислите ме връщат назад,когато нетактична служителка ми каза, че съм осиновена. Бях с приятелката си,но чувствах как земята под краката ми като,че се разтваря, за да ме погълне.Заедно,аз плачех, а тя се опитваше да ме успокои, пристигнахме в къщи. Майка ми беше на вратата, попита ме нещо аз само казах-Ти не си ми никаква! - продължих към къщата на баба ми.

Попитах я и тя със сълзи на очи ми разказа. Осиновителите ми дълго време нямали деца и баба ми ги убедила да осиновят. Разказа ми, че когато ги въвели да изберат дете, баба ми видяла огромните ми, тъжни очи и решили аз да съм тяхното дете. Няколко дни бях при баба ми, но после се върнах при родителите си.
Това, което до днес не мога да разбера, защо продължаваха да отричат. Но дори след толкова години чувам - Това ли е на Георги осиновеното.
След около две години се роди сестра ми. Бих повторила сестра ми, защото, когато пораснахме аз и казах, че съм осиновена, това не промени отношенията ни. За мен тя беше и остана до сега, най-добра сестра и приятелка.
Когато имах проблеми тя първа научаваше и се притичваше на помощ.
Имах спокойно, щастливо детство преди да разбера за осиновяването. Трябваше ми време, за да преодолея този шок и да се опитам, да бъда същата.
Родителите ми много ме обичаха. Тежко преживях смъртта на баща ми. До днес аз и сестра ми помагаме на майка ми, и искрено се учудвам, когато разбирам за родни деца изоставили на произвола на съдбата възрастните си родители. Ако искаме да намерим извинение-липса на време, дълги разстояния, досадни радители - в това нямаме равни.
Благодарна съм за всичко,което направиха за мен Родителите ми. Единственото, което не ми дава мира, защо трябваше "доброжелател" да ми каже, а не те, които ме възпитаха и отгледаха.
Вървя по килима от паднали листа и си мисля с обич за тях. Искрено се надявам други родители да не повторят грешката им.
А листата падат бавно и навяват спокойствие.