“Чудеса ли?” - каза приятелят ми. – “Хайде стига! Науката отдавна приключи с всички тези приказки. Сега вече знаем, че природата се управлява от неизменни закони.”

“Нима това не е било известно винаги?” - казах аз.

Поводът да пиша тук е една игра. За някои може това да е несериозно /преди дни станах на 44 години/, но чуйте аргументите ми. А те са малко но силни - Българската младеж не чете книги. Това не е проблем само на нашите деца, това е световен проблем.

Отделно от този недостатък на съвремието ни, имаме и влошаване качеството на образованието.

При това положение как можем ние да формираме в Българската младеж национално чувство и мотивация за социализиране в Българското общество. Очевидно чрез интерактивните игри. И то тези, които съдържат елемент на родолюбие.

Такава игра е еРепублик.

За съжаление в тази игра държавата ни е разкъсана на парчета в момента.До скоро беше завладяна от Румъния, в момента се владее от Сърбия.

Защо е така?

Преди всичко защото админите на играта са румънци.

Но има и още нещо - българските играчи са много малко - необходим ни е бейби-бум - мощен прилив на нови играчи. По този начин Полша например стана най-силната държава - с 60 000 участници.

Затова ви призовавам да опитате тази игра. Заедно да спасим виртуална България, и да я изправим на крака.

Играта е безплатна и не е комерсиална.

Регистрирайте се:

http://www.erepublik.com/en/referrer/Ziezius

Това е референтен линк, който ще помогне на мен да трупам опит като играч в играта, а за да стане това, аз ще ви помагам да станете поне 6-то ниво.

Каква полза можем да имаме от играта? В момента българските участници са около 6000. Една от възможностите например е сред тези хора да се пропагандира идеята на Труден думите Българин, Българка, Българско и т.н. да се пишат с главна буква. Всеки може да пропагандира идеите си, като основе партия, организация, да издава вестник, да става депутат и даже президент.

Успех !

На днешната дата (8 януари) преди четири години си тръгна, но никога не ни напусна, нашата скъпа Приятелка и Сестра Анелия (Akashia)

Обичаме те, Нелинце! Ти ще си винаги в Сърцата ни, до момента в който пак ще сме Едно.

За неопределено време сайтът е работил без да изпраща писма.
Проблемът е отстранен.

Молим за прошка. 

Добре, питай.

Как преминава един твой ден?

Първата ми работа като стана, е да се измия и да пия едно кафе задължително - без кафе не мога. Правя си някакъв ритуал и се моля за хората и за мен - някой магия да не ми направи, някой лош човек да не дойде, захар си пръскам на прага и започвам да приемам.

От колко часа започваш да работиш?

Значи правили сме във Варна, нямаше как, спешен прием от 7.30 сутринта. Но като няма такива случаи, работя от 8.00 до 7.00 вечерта. Понякога, като има много хора, забравям и за ядене. Работя в събота включително, а в неделя - ако някой човек има спешна нужда. Не се оплаквам, защото аз се молих на Бог за това нещо и Той ми го даде. Аз не искам да съм печалбар - ако бях печалбар, щях да се откажа от дарбата си, както направиха други хора.

Преди няколко дни написах в личното си списание един материал, чиято тема е много подходяща за нашия сайт.
Темата за Свободата на Словото и СЛОБОДИЯТА на плямпачите.

Всеки от нас се е сблъсквал с неправди и разочарования в живота си, но колко пъти сме поглеждали на тези горчиви за нас мигове като на "самопроизведени" от моментната емоция неправди, разочарования и горчилки?
Някой не е изпълнил нашите очаквания и първият емоционален изблик от разочарованието ни е: МОШЕНИК, ШАРЛАТАНИН, ПРОСТАК, КРАДЕЦ...

Ако в този момент около нас има хора с които да споделим, ние (поне повечето от нас)  бихме изляли разочарованието си и злобата си, без да се замислим за вината на другата страна.
А много често (в повечето случаи) вината е в нас.
Имали сме прекалено големи очаквания.
Залагали сме прекалено много на човека, който в последствие ни е разочаровал.
Таили сме прекалено голямо напрежение, което е акумулирало прекалено голяма злоба.
И тази злоба ние изливаме върху довчерашния си приятел, спасител или човек, от който е зависела важна част от живота ни.

Представянето на книгата ще бъде в читалище " Николай Хайтов" - бившето кино " Изток". 
Поканени са всички, които желаят !

"Тази книга е в ръцете на тези, които може би ще я прочетат. Не се познаваме, но тя ще е доволна да разлистите нейните страници. Не знам на кого ще е интересна, затова няма да подвеждам читателя с излишни думи. Нека той сам реши. Аз само исках да споделя това, което ме вълнуваше, затова я написах. 
Тази книга, това съм аз. Защото една среща, един поглед или дъха на вятъра, бягащ покрай брега на морето или горе в планината, това може да го носиш години в себе си. И когато започнеш да омотаваш думите около събитията, станали за миг или понякога за половин живот, тогава се раждат истории. А всичко това се е случило. Понякога не по този начин, какъвто съм го описал. Но със същото настроение и чувства, които са запечатани в съзнанието ми."  (Авторът)

Вход и и облекло - свободни!