Най-неприятното за някои от вас може би ще е изключването на раздела с игрите.
НО... Имаме много по-добри Трудни Игри.
Само че ще трябва да се регистрирате и там.

Няма я вече и Галерията.
С толкова много места в Интернет, където може да си качвате снимките, нашата галерия стана почти неползваема.
А и за да не хабим място на сървъра, реших да я изключа.

В Списанията няма голяма активност и този раздел го държа само заради Jores с неговото списание Фигаро, и още няколко други приятели.
Списанията продължават да имат проблема с невъзможността да показват лист на всички потребители със създадени списания, и този проблем ще остане.

Това май е всичко.
Желая ви приятни минути с Truden Web Site.

Truden

Баба Марта бързала, 
мартеници вързала: 
морави, зелени, 
бели и червени. 

Проблемът е, че не-аз звучи като унищожение, нали? И това, което плаши хората относно будизма, е, че „не-аз” и „липса на душа” звучи като абсолютна позиция, която човек трябва да приеме, за да е будист. Хора, които мразят Господ и отхвърлят християнството, може да станат будисти, защото имат зъб на Господ, душата, греха и вината. На тях им се иска будизмът да е вид атеистична философия и пълно отхвърляне на цялото християнско преживяване. Но не е така. Будизмът не е атеистичен или нихилистичен. Буда бил много внимателен и избягвал такива крайни позиции.
Неговото учение е много умела и внимателно подредена психология. Целта й е да ни помогне да прозрем и да оставим (let go) всички навични привързвания – нагласи, породени от невежество, страх и желание – които създават това илюзорно чувство за аз. Вече 2530 години будизмът съумява да оцелее и да запази чистотата си. И това е така, защото подходът му е много чист. Има Санга, която живее с дисциплината на Виная и има учението за Дамма.

Ние не сме чували за Фамагуста, тя е почти непозната за нас, но големият Български поет Никола Вапцаров я споменава в един свой стих.

Писмо

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

Из „Писмо“ на Никола Вапцаров

Град – Призрак

Фамагуста преди Турската инвазия през август, 1974 г.

Алберт Айнщайн

„Вселената се свива до размерите на атом.”

 Айнщайн не можел да възприеме това, но други можели. Една динамична и разширяваща се Вселена, пасвала идеално в теория, наречена Големия Взрив. В зората на 20-ти век, Алберт Айнщайн ни е накарал да разсъждаваме над научната вероятност, че нашата Вселена е имала начало. Но идеята, че всичко си има общо начало получила силен религиозен отпор. В продължение на хиляди години, произхода на света бил обясняван от религиозни дейци, а не от учени. Има различия между науката и религията. Те гледат на света по-различни начини, задават различни въпроси, науката се интересува от това „как” се случвата нещата, докато религията - от това „защо” се случват, което е по-задълбочен въпрос, защото търси целта на съществуването. Религията и науката са се конкурирали, само защото са имали една и съща цел – истината. Иронията е, че авторът на една стара, но обективна научна теория за произхода на вселената, бил виден католически свещеник. Другото странно нещо е, че научно обоснованата му теория изглеждала доста религиозна. Според него, Вселената не била вечна, а си имала начало. Отец Жорж Льометр твърдял, че Вселената се е родила. Льометр най-добре проумял идеята за разширяващата се вселена и предложил много идеи, които се проучват и до днес.

                                             Енергията Любов

        Казват, че най-великата тайна е любовта. И, че любовта е най-мощната енергия във Вселената! Казват още, че при любовно сливане с любимия, в сюблимния момент на екстаз – съвместно пожеланото се материализира на мига, поради огромното енергийно завихряне, което, разтваряйки се в любовта сме създали! Казват… какво ли не! Единствено сигурно е, че това, което ни родее с Бога е любовта – Бог е любов и от любов създал цяла една Вселена, с едничката цел да осъществи самата Любов …

        Забързани в „неотложното” ежедневие, осъществявайки „важни планове” пропускаме красотата на живота, вместо да я живеем! Ако все пак,  случайно сме успели да спрем за миг и стъпим на пътя към себе си, т.е. решим да станем наистина о-съзнати, то тогава идва следващия парадокс – СТРАХЪТ! Знаем вече как, но ни е страх да бъдем себе си – „какво ще си помисли той или тя, какво ще кажат другите…” – безкрайният безсмислен списък, „бетониращ” собствената ни нищета и актуализиращ нещастието!