Те преминали една трета от трасето, когато едно от момчетата се спънало,
направило няколко премятания и паднало.
Започнало да плаче.
Останалите осем участника дочули неговия плач.
Те намали темпото и се огледали.
Спрели и се върнали обратно... Всички...

Момиченце със синдрома на Даун,
седнало до него, прегърнало го и го попитало:
«Сега, по-добре ли ти е?»
А след това всички тръгнали, рамо до рамо към финалната линия.

Тълпата от зрители станали на крака и аплодирали.
Аплодисментите траяли много дълго...