Труден

О, аз се надявам на хубаво циганско лято и никакви печки
И защо ти е голяма площ на пода? Ще танцуваш между слаганията на печката или ...?

Късно,поради техн. проблеми, прочетох за събирането.На всички желая приятно пътуване и много емоции!

Не е късно изобщо, има 2 седмици до 29-и. Резервирала съм повече места за всеки случай, като на 21-ви трябва да се обадя с окончателната точна бройка. Така че - очаквам още заявки

Знаете ли бих искала да зная, понеже съм нов член на сайта,каква е възрастовата граница на присъстващите,не че това е важно но...

Хе-хе
Това беше неочакван въпрос...

Няма възрастова граница за приятелството.

Да за приятелството няма възраст.Неуместен въпрос!

Но ако все пак възрастта на присъстващите на сбирката ви притеснява или по някакъв начин интересува - от 15 до 50 години сме Това обаче не са граници, а просто така се е случило. Ще се радваме на нови ,,попълнения"

elan написа:

от 15 до 50 години сме

Това е само по документи. Иначе се чувстваме под 15

като се замисля от колко време не съм идвала на някоя такава сбирка...нямам търпение

Много моля всички, които заявиха желание да дойдат на сбирката, да потвърдят присъствието си (или отсъствието си), защото ми е трудно да ангажирам превоз и потвърдя места ако не знам точната бройка.
Благодаря ви предварително

Привет!

Е, добре. Признавам си публично, че този път се придвижвах изключително само с кола. Това е за папарака Оля и за всички останали, които... Да се изкефите на мой гръб.

Събитието беше замислено като есенната сбирка. Ще рече, че си правим редовни сбирки от време на време и тази се случи да е през есента. Предишната беше през лятото на обичайното място за големи и купонджийски Трудни срещи – Златица. Този път Златица беше изходната ни точка, а самото събиране, хапване, пийване и т.н. беше планирано за базата на Елаците наречена „Кокалско”. Намира се в Стара планина над Етрополе. В района кокали нямаше, поне аз не забелязах такива. Ако някой е видял, да си каже. Всъщност единствените кокали наоколо бяха в движение – тези на Макси.
Сборно място беше дома на Галя в Златица. Към 11 часа вече се бяхме събрали всички. Ето ни поименно: Галя, Петя, семейство Сисоеви – Нели, Надя, Дени и Ники, Оля и Десо, Руми, Нели от Пловдив и сина й Коко и аз. Оставаше само да минем пътьом и да вземем Валя и братовчедка й Станислава.

Ето ни всички на сборна снимка.

По обяд вече катерехме Златишкия проход с три коли, а после се отбихме и по черния път водещ за хижата. Тук се случи един малък инцидент. Голфа на Коко задрал по неравностите, потекла някаква течност и се наложило човешкото съдържание да излезе и да продължи пеша. Коко и Валя се върнали до Златица, за да оставят Голфа и да вземат колата на Валя за по-сигурно. Тези събития ги научихме по телефона, вече горе на хижата, където бяхме излезли и чакахме да дойде и третата кола. Някой най-после успя да се свърже с Галя в промеждутъците с наличие на мрежа и тя така викаше, че всички наоколо чувахме все едно телефона е на високоговoрител, а не на слушалка.

Като се разбра какво е станало, Петя се притесни страшмно много, защото беше казала, че Голфа ще може да се качи без проблем нагоре. Едвам я успокоихме и се наложи да я убеждаваме, че тя не е виновна, а причината за инцидента е претоварването на колата с хора. Разбра се, че Голфа си върви и дори без проблем се е върнал в Златица. Ники отиде с Пежото да посрещне и да докара останалата част от групата, а в това време Петя се изнесе някъде зад хижата, за да пропусне (за всеки случай) идването на Галя, която трещеше по телефона допреди малко.

След регистрацията се настанихме по стаите в бунгалото и пренесохме храната и пиенето зад хижата, където има удобни беседки и едно голямо огнище тип камина с приспособления за барбекю. Мъжете се пръснахме да събираме дърва из околността, а жените се заеха да похапват, да си говорят и да играят карти. Натрупахме дървесината, а пожарникар този път беше Десо. В очакване на скарата всички си похапвахме и пийвахме туй-онуй от наличните провизии. Вечерята започна още по обяд с унищожение на баничките (пак бяха попрегорели ама Дени е виновен. Той е абонираният виновник за баничките), продължи през целия следобед с малко прекъсване за разходка (да слегне храната), премина през официалната част с шишовете, пържолките и салатите, и завърши късно вечерта с палачинки и едни сладкишчета донесени от ЮАР. Как се казваха тези неща? Забучвахме ги на дървена клечка и ги нагрявахме на жарта до златисто. Кулинарна страхотия си беше.

Имаше вариант да изядем Макси на супа или на шиш, но храната беше достатъчно и не се наложи. Провървя му и този път на кученцето. Всъщност на Валя й провървя. От кога сме му вдигнали мерника на Макси. От няколко държави хора му се точим и все се разминава. Ще видим сега по Коледа какво ще се случи.

След вечерята направихме поредния опит с променлив успех за игра на асоциации с няколко отбора. Така се замотаха нещата, че въобще не разбрах кой колко точки взе и кой победи. Честно казано не помня и отборите как бяха. Сигурен съм само, че бях в един отбор с Нели и Валя, а другите се местят и премятат в паметта ми в най-различни комбинации. Както и да е. Беше ми трудно да мисля с пълния си стомах и това е единствената причина да не спечели нашия отбор. Поне си мисля, че не спечелихме... Или спечелихме...?

Явно съм имал нужда от сериозна почивка. Помня, че главата ми тежеше – къде от емоциите, къде от бирата, къде от специалната „златна” анасонлийка на Ники донесена чак от Африка. Много екзотично питие беше. Тъй или иначе поради комплексни причини още преди полунощ се понесохме към бунгалото, където вече се бяхме разпределени по отделните стаи. Бунгало – ще рече лека шперплатова конструкция. Нещо като „трабант-а” на сградите. През стените се чува и най-лекия шум, дори шепота при говоренето от съседната стая. Нечий гръмогласен смях озвучаваше цялата сграда до късно вечерта и от рано сутринта. Не знам кой беше. Имахме и съквартиранти. Едни големи стоножки – черни, дълги и жилави на пипане. На вкус – не знам. Ако някой ги е опитал, да каже как са. Лошото е, че щъкаха навсякъде и от време на време вечерта се чуваше по някой писък последван от звука на удар с тъп предмет (обувка, чехъл) по шперплатова повърхност. Галя собственоръчно утрепа до леглото ми една гадина с моята обувка. Не можах да я спася. Имам предви стоножката.
Нощта мина сравнително спокойно. Може би и стоножките са спали. Другия вариант е да сме пропуснали подробности от нощния им живот. Личното ми събуждане се случи от комплексен шум, в основата на който беше лаенето на Макси. Имаше още гласове, двигател на кола, мърморене от съседната стая и не знам какво още. Станах, а малко след мен и Галя. Обличайки се тя измъкна една стоножка от обувката си с убийствено изражение на лицето.

Този ден малко ми се губи. Не знам защо не мога да си спомня подробности. И последователности доста ми се губят. Помня, че много се снимахме долу на беседката до езерцето, но кога беше? Първия или втория ден? Премятат ми се някакви събития из главата. Закуска, пътуването надолу към Златица, прехвърляне на снимки. Помня, че си купих капучино от хижата, че заваля дъжд на връщане към София и накрая в колата успях да изнервя Валя и Руми с аргументите си по някакъв спор. Имаше и задръстване към София. Затова спирам тук. Ако някой има да казава нещо, да го каже.

Чао и до следващия път

Няколко непоследователни забележки към написаното от Васко:

Галя не трещеше по телефона, защото беше ядосана на Петя, а защото нищо не чуваше и защото беше ядосана на всички, които трябваше да са слезли от колите на разклона, за да продължим всички (без шофьорите) пеша. Пътя беше страхотен - представяте си есенната красота на гората предполагам. А вместо това трябваше да идват да ни вземат, за да не се налага останалите ,,туристи" да ни чакат.
Не знам колко дърва са донесли мъжете, но знам колко дърва донесоха жените и момичетата на връщане от разходката. Интересно, че точно този момент нашия фоторепортер не е отразил. Има една снимка на Петя влачеща дърва и тя не е направена от фотоапарата на Васко ... Хм ...
За играта на асоциации - разбира се, че се водеше точен отчет на точките. Не си разбрал и не си запомнил, защото победители бяхме ние - отбора на Галя, Оля и Руми. Второто място и аз не го помня, май беше ваше.
Вкусотиите от Африка, дето ги напичахме на огъня се казват машмелол. Нещо такова звучи на български. Не знам как се пише на английски. А питието със злато се казваше май самбука.
Странно отношение за турист имаш към бунгалото ... Беше си супер. Изключвам гадините. Но иначе какво му беше ? Между другото - ти кога точно си пипал ,,жилавите на пипане" гадини ??
Звуците, които ни събудиха сутринта се наричат ,,гласовете на Денислав и Петя". Макси се разлая по тях, след като събудиха и него.
Нищо не си споменал за играта на дама, в която се включи и Ники (документирано е). Нищо не казваш и за актьорските способности на Оля и Надя, в играта на филми
Що се отнася до следващия ден - пропуснал си разходката до древноримската базилика на ,,Еленско" О-о-о, сещам се и за още нещо което си пропуснал - имаше някакъв ,,мач" момчета на момичета ,,близнаци". Ама знам защо си го пропуснал - пак беше в губещия отбор
Иначе Васе - благодаря за страхотния репортаж Така се смях на моменти
Благодаря и на всички, които дойдоха. Лично аз си прекарах чудесно, надявам се и вие
Обичам ви!

elan написа:

Вкусотиите от Африка, дето ги напичахме на огъня се казват машмелол. Нещо такова звучи на български. Не знам как се пише на английски.

Тези "вкусотии" са много популярни и в САЩ, наричат се marshmallows, правят се от белтък, захар и желатин. Преди 2 века, когато са ги измислили, вместо желатин се е слагал екстракт от корените на медицинска ружа, който има противокашлично действие, и са били много популярно лакомство за малките деца поради тази именно причина. Днес билката е заменена с желатин, а и останалите неща кой знае с какво са заменени...аз не купувам маршмелоус от големите магазини, откакто един приятел ми спомена, че негов познат шеф на голяма компания за химически отпадъци му е казал, че някаква специфична пяна - химически отпаден продукт, се влагала успешно в производството на същите тези маршмелоус. Б-р-р-р. Е, има и органични...не че съм сигурна какво има и в тях, но дотук с параноята, факт е, че са ужасно вкусни, като се изпекат на пръчка над огъня (или над газовия котлон в кухнята) ето така:

Точно тези marshmallows имах предвид. Благодаря, Инче
Е, не умряхме, значи са били наред съставките