Труден

Днес се сетих за едно интересно въпросче относно взаимоотношенията.
Ето го:
Как човек подхожда към едно предстоящо взаимоотношение?
Ползвам "предстоящо взаимоотношение", защото не искам да го затварям в определение като "приятелство", "връзка", "партньорство", или каквото и да е друго конкретизиране.

Аз си отговорих така:
Към едно предстоящо взаимоотношение, човек подхожда с пристрастие, предубеденост, очакване или намерение.

Доста време се опитвах да намеря още нещо, освен изброените четири подхода. Не стигнах до нищо друго...

А има и друго...
То е онова нещо, което има в нас, когато съседът в закусвалнята ни помоли да му подадем солницата, и ние я вдигаме и подаваме.
Какво има в този момент в нас?
Нищо.
Просто отговор на една НУЖДА.
Най-естественото нещо - да отговориш на нечия нужда, и да не очакваш нищо в замяна.
(какво очакваме когато подадем солницата?)
Или да се обърнеш и помолиш за сол, без да се притесняваш, че другият ще иска нещо в замяна.

Да-а-а-а...
В закусвалните царят най-чистите взаимоотношения.
Може би, защото солта не е нещо ЦЕННО и НАШЕ...

Забележка от Администратора:
<-- Лекцията на Учителя Дънов, е преместена като публикация на първа страница на Трудния Сайт -->

Имаше една приказка, в която царят се обидил и прогонил една от дъщерите си, защото тя му споделила, че го обича като солта. Впоследствие и царят разбрал, че уж най-разпространената подправка и най-обикновената подправка като солта, може да е нещо, по-скъпо и от златото.
Човешките взаимоотношения в днешно време са подложени на редица изпитания. В отношенията, може би само този висок идеал, за който става въпрос в лекцията, е в състояние да устои всичките изпитания докрай.

Bojanivlady, много се радвам на ентусиазма ти, приятелю, да ни предлагаш подпури от обичани Мъдреци, но не би ли могло това да става по темата, и в уместни, кратки цитати.

Предложената от тебе лекция на Учителя Дънов е добра за начало на нова тема, но тука тя рискува да се загуби, и много вероятно е да бъде пропусната поради размерът си и несъответствието си с водената дискусия.

Благодаря Ви за това, че уместно намерихте място, да изразите Вашето мнение относно моя ентусиазъм. Нямам много време, и от скоро съм в нет пространството, на телефонна връзка съм и ми идва скъпо, затова гледам да бързам, простете за това мое неизгодно положение, но засега БТК е както моята връзка, така и моя лихвар.
Ваше право си е като домакин, да преместите това, което съм публикувал, това решение може да вземете Вие, може би наистина е по-добре да може да се публикува някъде, но не зная къде, не съм се оправил с навигацията в сайта Ви, а виждам, че има статии, и ако нямате нищо против, стига да е възможно, преместете тази лекция там, аз не бих имал нищо против. Надявам се да понауча тези неща, но засега все още не съм.

Готово!
Направено е както ме помоли
Всичко си идва на мястото...

Благодаря Ви от все сърце,
Още веднъж Ви моля, да ми простите за това, че не съм намерил подходящото място, и за това, че времето ми е ограничено, надявам се и двете да си дойдат на своето място.

bojanivladi ме подсети тези дни за един суфи, който не бях се сещала скоро да попрочета... Извадих си обаче книгите му и искам в тази и някои други теми, да споделя с вас негови думи :

Цитат:

И по какъв стандарт можем да разпознаем злото и доброто и кой има право да съди за добрината и злината у другия човек ? Ако можем да съдим за нещо, това е само личното ни добро и зло. Никой, освен Бог, няма власт да съди другия.Чувството за справедливост е дадено на човека, за да може да съди своите собствени постъпки.Само с такава цел ни е било дадено това чувство.Ако се вгледаме в живота, ще открием, че той не е нищо друго,освен борба-индивидуална и колективна. И ако в живота има нещо друго освен борба, това е единствено способността да даряваш и получаваш добрина и любов, и да извършваш безкористни постъпки.Колкото и да е опитен човек в различни области на живота, опитът му достига до определена точка и той не може да върви по нататък.Какво му трябва? Трябва му познаване на живота, познаване за закона,който движи света. Само това познание може да намали непрекъснатата борба на човека, като го научи по-малко да се съпротивлява, което ще го направи по-търпим към естествените прояви на другите. Щом човек осъзнае,че не трябва да изисква от другите невъзможното,той ще стане по-търпелив. Трудността е в това, е всеки от нас иска от другия повече разбиране,разум,добрина и любов, отколкото самият той би могъл да даде. Човек иска от другия повече справедливост и чистота, отколкото самия той е готов да даде. И стандартите му могат да бъдат толкова високи, че другият човек да е готов да се откаже, защото не е в състояние да ги достигне и се чувства разочарован. Обикновено става така: човек,сблъскал се с несправедливост, запазва мълчание, но се съпротивлява вътрешно и житейската борба продължава. Наивно е човек да очаква, че сливовото дърво ще роди рози или върху розовия храст ще цъфне жасмин. Хората са като растенията – не са еднави. Можем да обичаме розите, но не всяко растение може да създаде рози. Ако са ни необходими рози, трябва да ги търсим само върху розовото растение, върху което цъфтят. Ако онова, което сме намерили, не се окаже розов храст, не бива да се разочароваме. Само така ще се спасим от собствената си самоизмама.

Хазрат Инаят Хан

Здравейте Елан,
Не съм и подозирал, че нещо написано от мен, ще успее макар и мъничко, да накара някой да се поразрови в библиотеката си.
Благодаря Ви за интересния постинг, чета го и имам възможност да се сдобия с нещо, върху което си струва да се мисли. Интересно е, че в тези привидно различни култури, като християнството, и исляма, суфите и християнския мистицизъм имат почти еднаки ценности и те са истинското богатство, от което човечеството, и взаимоотношенията да имат доста по-благоприятно развитие.
Аз съм убеден, че почти у всяко българско или турско семейство в нашата страна има библия или коран, или и двете. Само мога да мечтая, хората да понадникнат в тези книги, и да си припомнят каква стойност има моралът в тези две свещени книги.
Жалко е, че отношенията между хората са такива, каквито наблюдаваме в нашето съвремие, но май вместо да се обвиняваме взаимно и да водим словесни или реални войни, отделим подобно на Вас, мъничко време и поразлистим някоя стойностна книга, ако ще да е и поезия, ако ще да е някой стойностен роман, все нещо стойностно ще си припомним.

Аз ти благодаря bojanivladi , че ме ,,срещна" отново с Хазрат Инаят Хан Когато чета прочетени книги след време, виждам написаното с ,,други очи" , според разбирането, което имам в момента.

Добре дошъл !

Здравейте Елан,
Нека не Ви звучи смешно, но и аз посегнах към една много стара книжка, която все пак е оцеляла от детските ми години до сега. Става въпрос за "Малкия Принц", в тази книжка няма нито религия, нито нещо, което да е непонятно за човешката душа. Тук присъствам само като душа, нямам форма и не искам да си я създавам, за да не отнема нито моята, нито вашата свобода.

Ничия свобода не можеш да отнемеш bojanivladi
Позволявам си да те препратя към думи, зад които заставам сто-процентово :
http://www.truden.com/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=409&highli

Това за свободата.

Несъздаването на форма в смисъла, в който си употребил тази фраза, аз наричам анонимност и уважавам правото на всеки да се крие или не зад нея

А ,,Малкият Принц" ми е любимата книжка

Truden написа:

Днес се сетих за едно интересно въпросче относно взаимоотношенията. Ето го: Как човек подхожда към едно предстоящо взаимоотношение?

Бивайки част от самото взаимоотношение и не вън от него, човек подхожда в самото него.
Подхождането към него е подхождане в него.
Как подхожда към едно предстоящо взаимоотношение?
Както би подходил в....
Тоест подхода към едно взаимоотношение, което бива предстоящо е вече предопределен в самото Взаимоотношение, и именно в този подход, подхождаме според ..проявлението му.
Самият подход е в зависимостта на тези взаимоотношения.
В този ред на “мисли”, стигам до съзнаването, че взаимоотношението в своята зависимост, ражда друга зависимост, а именно нашето подхождане към него.
Можем ли да избегнем подхождането към него?
Не можем в самото взаимоотношение, тъй като самото подхождане е вече към взаимоотношение, то е взаимоотношение.
Бидейки в взаимоотношението, то подхождаме така, както в самата му същност- зависимост.
Как става това?
Чрез движението им, което води до изменение.
Как човек подхожда към едно предстоящо взаимоотношение?
Той подхожда от/към взаимоотношението, което поражда “подхода”, и така то не бива предстоящо щото вече е породено в самото себе си.
Човек подхожда със зависимост, която е ограниченост.
Ех, не знам доколко съм ясна дори за себе си...

Не знам кой е автора, превода е на една позната.Отдавна се чудя в кой форум да го постна и тази нощ тази тема ме ,,покани" да го пусна тук

Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти.

За да се справиш със себе си , използвай главата си.
За да се справиш със другите , използвай сърцето си.

Само една стъпка дели ярост от опасност.

Ако някой те измами един път – това е негова грешка.
Ако някой те измами два пъти – това е твоя грешка.

Великите умове обсъждат идеи.
Средните умове обсъждат събития.
Дребните умове обсъждат хората.

Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко.

Прекрасните млади хора са творение на природата.
Но прекрасните стари хора са творение на изкуството.

Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои.

Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …

Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.

Ако има тема чието изчерпване да е невъзможно аз си мисля че това е ТЯ! Човешките взаимоотношения са най-сложното нещо с което ние се сблъскваме по време на борбата и наречена живот.

След много болка понесена в "битките" и след много изгубени "приятели" и спечелени врагове се осмелявам да кажа, че според мен, усложненията идват от така присъщата ни човешка дребнавост и това, което някой вече е написал - всеки отказва да се постави на мястото на другия - да погледне през неговите очи, да се опита да разбере онова малко пламъче на тъгата, което тлее в очите на всеки един от нас.

Сблъсках се с проблема комуникацие между поколенията и накрая трябваше буквално да влизам в ролята на преводач, обяснявайки на всеки какво всъщност е искал да каже другия, защото се оказа че това което си мислим че някой е казал всъшност може да няма нищо общо с истината и намеренията на човека (много объркано но какво да се прави!). Оказа се че тази роля е изключително трудна, но какво да се прави, все някой трябва да върши и черната работа!

elan благодаря ти за тази тема - това е нещо върху което всеки трябва да се замисли, защото всеки трябва да потърси грешката у себе си, след това у другите и накрая да се опита да я поправи