Труден

Първото от "Писма до Вас" е писмото ми "За отношението ни".
Какво трябва да е отношението ни към живота, който живеем, и възможността Бог да съществува.

Отношението на човека към нещата в живота е израз на неговото разбиране, вяра, морални ценности, интелект, духовно ниво и много, много други неща, оформящи личността.

Понеже тука сме се събрали водени от духовна потребност, бих искал да обсъдим отношението на човека в тази сфера на неговия живот - Духовността.

Във време сме, когато светът е пълен с УЧИТЕЛИ, и духовните учения преживяват нов разцвет.
Появяват се нови учения, и за нов живот възкръсват стари.

Как човек оценява кое да последва, и кое да отмине.
Християнството стабилно стои, и очаква второто пришествие на своя Бог.
Кои са белезите, по които християните ще познаят Него.

Когато Христос дойде, евреите очакваха своят месия.
Защо пропуснаха да Го видят в Исус!?

В своето търсене, човек ползва два вида отношение - Доверие и недоверие.
Когато човек търси с Доверие в себе си, неговото отношение е: надявам се Този да е Месията.
При това отношение, всяка "проверка" е, за да се докаже тази надежда.
Човек проверява другия, с надеждата той да казва Истината.

Другото отношение е: не вярвам, че този е Месията.
При това отношение, всяка проверка е, за да се докаже това убеждение.

Един прост логически анализ, би показал, че първото отношение стига до верният отговор много по-бързо, по простата причина, че второто, стига до верният отговор само ако той отговаря на убеждението, че това не е месията.
Отношението "това не е Месията", винаги ще търси доказателства именно за това убеждение, и ще пропуска всички останали, доказващи обратното. То никога не стига до извода, че това е Месията.

В Библията има много доказателства за това отношение на неверие.

Цитат:

Матея 16:1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. Марка 10:2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? Иоана 8:6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват.

Но докато фарисеите и книжниците изпитваха Исус, тези които повярваха в Него биваха изцелявани с Вяра.
И понеже Вярата липсваше на фарисеите и садукеите, не само че никой от тях не бе изцелен, но пропуснаха да посрещнат своя Месия.

Вярно е, че в днешно време "исусовци" има много, и човек се чуди към кой да пристъпи, но в колко християнски души припламна надеждата, че ето, може и този да е Той?

Виссарион дойде и каза "Аз съм Исус".
Малко му повярваха, но безброй са тези, които го наричат луд.
Защо?
Как би дошъл Христос, и как бихте го познали?
Ако Христос говореше за Любов, а Виссарион не казва нещо различно от Него, кое прави Виссарион различен от Христос?
Може би една незначителна разлика в разбирането, която обаче не стои в Любовта.
Но щом Виссарион е единен с Христос в Любовта, защо го наричат ЛУД???

Аз съм изразявал несъгласие с Разбирането на Виссарион, изразено в думите ми: "Мое малко смотано Братче", но с Любовта Му съм единен.
И ако някой не разбира мене, с радост бих го пратил при Него.
Защото Който има Любов, идва от Бога.

А който още не е стигнал до Любовта съди по плът, а не по Дух.
А съденето по плът е: "Ти си това", или "Ти не си това"
Никой не осъди Исус за думите му "Обичай Бога и ближният си", а го осъдиха за думите му "Аз съм Син Божи", и клеветата, че е подстрекавал към бунт.

Така отношението "не вярвам, че този е Месията", изпрати Месията на кръста.

За това приятели, отношението ви трябва да е "надявам се Този да е Месията", и тогава няма да съдите по плът, а ще погледнете в Учението.

Ако то казва: "Злото прави хората мъдри" значи не е от Бога.
Но ако казва: "Доброто е от Мъдростта, а злото от глупостта", значи една ваша надежда е оправдана.

Ако "УЧИТЕЛЯТ" казва: "Злото трябва да се подчини и да служи на човека, дори повече - да му стане приятел, тогава човек е истински силен.", значи не идва от Бога.
Но ако казва: "Щом в Бога няма зло, то (злото) не може да ми е приятел", значи това е от Бога.

Когато съдите по Дух, вие ползвате мерките оставени в писанията.
Когато съдите по лице, вие съдите с мерките които имате в себе си.
Но ако тези мерки бяха верни, вие не бихте имали нужда от Месия.
Ако наистина нямате нужда от Месия, не бихте дошли в такова място като Трудния Сайт.
Но ако сте тука, за да отречете едно учение което иска да даде Любов, или за да осъдите този, който го дава, то вие не сте по-различни от онези, които разпънаха Христос.

Ако думите ми, ви се струват доста крайни, то е защото сте пропуснали смисълът в тях.
Но ако сте ме разбрали, то е защото имате в себе си Онова, което имам и аз.

Това което Ананда разбра е - че първо трябва да се ПОВЯРВа в истинността на Трудното знание и после императивно да се доказват нещата - хъммм Томизъм типичен - За Тома Аквински става дума, а не за Тома Неверни, неуверни Но Аквински е бил брилянтен логик и диалектик - не искам да обидя някого - но тука никой не може да се мери с него по ДОКАЗВАНЕ и аргументиране на БОГ - който и да е и какъвто и да е БОГ... или месия аз ВЯРВАМ че ти ТРуден вярваш в собствените си тези и нищо лошо няма в това - но ти ги ПРеподаваш, при това ТРУДНо на хората - а не им ги доказваш ...демек вий ми вярвайте - така е...а защо? а как така? ма откъде разбра - ма некви доказателства имаш ли? Ма как така като мисля че не е? и най - вече защо пък ТРУДНО???Императивно се преподават само математика и граматика, там където нещата са теоретични - демек във всички други науки се прилагат факти и аргументи в доказателството, което следва правила ...
Именно поради тва се е родила средновековната Метафизика - хорицата и Бог се опитаха да докажат - добре се справят де -.но базата им е отвъд разума - тя се нарича caritas - ей тая вяра -доверие която искаш и ти от хората - но тя може да е отнесена само към християнския Бог - и то онзи който е в ЛИЦЕТО на Спасител - не Абасолюта а Човешкото - живото, действието - демек Иисус Христос
Ма както и да е - Христос не е месия, а и евреите са го разпознали - именно за това е цялата мешавица в историята ....за Него ..или за него както по-Ви харесва...
Човекът винаги си търси Господ-ар, защото се чувства слаб - човечеството се нуждае от Такъв голям и Абсолютен че да се саморегулира.. Но понякога Месиите правят голяма мешавица ...и завъртат вериги от събития които не очакват
Защото Онзи на когото му се Говори от Някъде или е нещо сбъркан или просто лъже - ако чува Гласове - тва най-много да са елфите или бръмбарите или неговата потребност да бъде Нещо по-
но ако види облак в странна форма тва вече е друго, той е забелязал Вселената и ако покаже този облак на човека до себе си и каже яяя виж онзи облак - вече забелязалите са двама...
Човек трябва да е свободен да поглежда през всички очи и гледни точки.... особено съвременния човек...и да виждаш е Лесно...Лесно е и всички Трудности идват от прекалено много въртене около застинали, въображаеми същности... Всичките човешки и по-малко реални от героите в компютърна игра
Не КЛЕВЕТЯ никого тука - само си казвам несъгласното мнение, който се обиди значи не е разбрал нечовешкото ми Откро вение към него

Някога ще се оправиш ли Ананда?...Жал ми е за тебе...

Mlekarkata написа:

Някога ще се оправиш ли Ананда?...Жал ми е за тебе...

Страннен въпрос??? Как така някога??? Да се оправя - и какво би ме Поправило??? Ти да не очакваш докосването ми до Трудното Знание да ме ОПРАВи??? Странно очакване? Да не би т*** да му е целта - на знанието да Поправя и Оправя различните мнения у сайта???Че съжалително и с някаква блага надежда питаш кога би дошло времето Ананда да се оправи
Аз ще ти кажа -0 ще се оправя по Трудните критерии когато Млякото на Твоите крави Млекарко, стане Капучино
Моля забележете че няма нищо обидно в постнатото

Здравейте,
Благодаря на Труден, че отваря дискусия за учението на Виссарион.
Препоръчвам на всички, които са резервирани да не прибързват с оценките. Вече 15 години делото реално се твори, а нали по делата и плодовете съдим. Има изписани хиляди страници със Словото на Виссарион, не малко са преведени вече на български; съществуват видеоматериали. Може би трябва да направим и фотогалерия с рисунките на Виссарион тук, в Трудния сайт.

Нека се обърнем и към нечовека Ананда с разбиране. Като нечовек значи няма душа, а щом няма душа - на такова същество му е чужд закона за Вярата. Затова е трудно да разбере доста неща, които ние споделяме във форумите.
Самият Закон на Вярата не предполага непременно наличие в себе си на Божествена Светлина, защото това е закон, по който се гради битието на човека с всичките му противоположни прояви. Душата на човека излъчва токове на светлина и на тъмнина, независимо от представите на самия човек. Свещената Вяра е силата, която ни свързва с Отеца, създателя на душите ни. Но ние сме само още прохождащи младенци.
Затова драго нечовешко същество Ананда ние тук се опитваме да споделяме опитност как де не късаме връзката си с Отеца. Ти го намираш за слабост на човеците да си вярват в Бог. Но, разбери ни! Това е наш Закон, ние така сме сътворени. Нашите очи гледат, чрез Свещената ни Вяра в Отец, Той е свръхсъзнание, което никога не спи.
Разбира се, че щом ни е даден и разум от нас се иска не сляпо доверие, а и да анализираме онова до което се докосваме. Но първо трябва да се учим да пречупваме ставащото през духовната призма, а после съзнанието да ни даде оценка кое е благоприятно за душата и кое - не. Защото нашата същност е безмъртната ни душа, драго нечовешко същество.
Ананда, ако искаш да научиш нещо за човеците - питай, чети, виж, но не отричай. Та ти, ако постоянно отричаш как ще се научиш да се сливаш с нас? А ако не искаш да ни опознаеш, защо си губиш времето тук?!

Уважаеми Masics,
Обръщам се към теб в този форум, тъй като прочитам в твоите постинги, че те интересува учението на Виссарион.
Преди идването на Виссарион в България, тук в нета, че и по медиите, се беше много нашумяло за това. Учудващо е, че Висарион беше представен като приемник на Учението на Учителя Беинса Дуно, коеуто е явно някаква медийна грешка, защото такава приемствменост за съжаление няма. Ако проучите внимателно въпроса, и попитате Беинса Дуно, да Ви каже за Висарион това, ще получите отговор. Другите доказателства за това са въпрос на ровене в бумагите и търсене на прилики и разлики. Най-прекия път е този.
Аз нямам нищо против учението на Виссарион, във всяко учение се намира по нещо полезно, което помага на човека да се развие духовно, но именно това сравнение ме накара да се запитам дали и Вие, като споделящ учението на Висарион приемате това, което беше разпространено в медиите.
За Зор Алеф се твърдеше нещо подобно, и той беше в България наскоро, и беше в градината- гроб- паметник на Беинса Дуно. Питам се по какъв начин става така, че "приемника" се знае кой е...

С уважение.

Masics написа:

Нека се обърнем и към нечовека Ананда с разбиране. Като нечовек значи няма душа, а щом няма душа - на такова същество му е чужд закона за Вярата. Затова е трудно да разбере доста неща, които ние споделяме във форумите. Самият Закон на Вярата не предполага непременно наличие в себе си на Божествена Светлина, защото това е закон, по който се гради битието на човека с всичките му противоположни прояви. Душата на човека излъчва токове на светлина и на тъмнина, независимо от представите на самия човек. Свещената Вяра е силата, която ни свързва с Отеца, създателя на душите ни. Но ние сме само още прохождащи младенци. Затова драго нечовешко същество Ананда ние тук се опитваме да споделяме опитност как де не късаме връзката си с Отеца. Ти го намираш за слабост на човеците да си вярват в Бог. Но, разбери ни! Това е наш Закон, ние така сме сътворени. Нашите очи гледат, чрез Свещената ни Вяра в Отец, Той е свръхсъзнание, което никога не спи. Разбира се, че щом ни е даден и разум от нас се иска не сляпо доверие, а и да анализираме онова до което се докосваме. Но първо трябва да се учим да пречупваме ставащото през духовната призма, а после съзнанието да ни даде оценка кое е благоприятно за душата и кое - не. Защото нашата същност е безмъртната ни душа, драго нечовешко същество. Ананда, ако искаш да научиш нещо за човеците - питай, чети, виж, но не отричай. Та ти, ако постоянно отричаш как ще се научиш да се сливаш с нас? А ако не искаш да ни опознаеш, защо си губиш времето тук?!

Аууууууу! Каза Нечовекът - откога съдиш кой има душа и кой не ??? Душа кат казвам не говоря за летящото, нематериално и вечно сътворено от БОг нещо дет мое да се спасява и да не се спасява а говоря за Съ-знанието, онова, което рефлектира върху себе си...НЕчовешките същества - много са те само огледай Планетата ЗЕмя са толкова важни колкото тебе, през тях прониква Вселената така както през Тебе - това Добро и това Зло за което говориш са добро и зло за теб, от твоята тясна ограничена гледна точка, човешки поглед стигащ не по-далеч от носа и книгите и хората появили се и говорили пред този нос.
Да видиш през очите на всички същества да се поставиш на мястото им - това е да си НЕчовек - да знаеш че и в камъка има безброй безценни Вселени и че ти не си по-важен от тях - това е отказ от Егото, да кажеш, че не съществува душа и да се откажеш от всички ВЕЧНИ и Непроменливи неща, родени в човешкия ум - това е да се оставиш на Потока на реалността....
В християнските ценности не виждам нищо лошо..не ги отричам - но в човешкото разбиране от две хилядолетия насам те все повече и повече се изкривяват, човешкото Добро и Недобро не важат за повечето светове и са опасни за него. Човешкото самочувствие, че е същество Сътворено от АБсолютен, Всевластен Бог с богоподобна абсолютно безсмъртна душа ме отвращава... Отказа на човека и човешкото да погледне по-далече от носа си в разбирането си за Вселената ме натъжава... Вярата е нещо което спасява, но е и нещо чрез което може да бъде манипулиран отвън човека... Докато самия той не забележи, че нито една дума родена в главата му не е негова, че целия е външно обусловен, че света, хората, културата, родители, институции, климат, събития безброй са неговата причина и нищо друго... За състоянието си той трябва да търси външните причини, за страданието на това себе си, за проблемността вътре в себе си обаче причина е сам той - защото не приема, че не е отделен от Безкрайната верига причини и следствия ПРАВЕЩИ настоящото му сега...Всяко непроменливо НЕщо е измислено от човека, Бог не може да съществува непроменлив и един и същ, абсолютен и нематериален, ...онова, което наричате БОг не може да говори през устата на отделен Аз и да зове ТИ СИ ВАЖЕН ЗАЩОТО СИ ОТДЕЛНА ДУША....Не може да предаде Знание...ей тъй на - вие така и така ще правите, светът е такъв и такъв и край няма промяна... Човешкото от много повече от 500 000 хиляди години все повече и повече се отдалечава от реалността - това е риска на езиковия свят, на света на културата - лошото е че културата, особено европейската е лекинко бъгава - тя ни закърмва с представата за отделност, езикът ни е пълен с крайни диспозиции и изкуствени модели, абстракцията ни е завладяла и ние живеем в нея - не в реалността. Пардон вие живеете в нея..
Нищо антихристиянско няма в това да се Откажеш от Абсолюта, и от култа към нещо което е толкова спряло, изкуствено и невъзможно че не може да е живо... Погрешна предства за Любов имате вие - може би защото сте толкова затънали в илюзията на Своето Его...тая така бленувана душа...
Вярата няма закон, да усещаш пулса на Безкрайността е като да дишаш и да ти бие сърцето.... Да вярваш че Вселената е толкова чудесна всеки миг - в очите на другия срещу тебе, в дървото растящо пред очите ти, в полета на овесарката и песента на щуреца през лятото.. това че ги има и че всеки път са различни и именно за това не изчезва Вселената..., това дори усилие не изисква - това е начин на живот. Когато не си отделен от другото, защото си отвъд предела на ограниченията тогава си по-близко до реалността - и виждаш че единтсвения начин да съществуваш в нея е да действаш съобразно условията...така действат повечето същества... и така все по-рядко прави човека -. ПРАВЕйки Добро човекът е унищожил огромно количуство живот - казвайки че вярата изисква жертва той се е отделил в СВОЯТА абстрактна ДУша и всичко ВЪН е непонятно - понеже аз съм НЕчовек - не мога да вярвам в абстракция, мога да се доверя на Слънцето че ще изгрее, на Водата че ще утоли жаждата ми, на Кислорода че ще ми помогне да оцелея още миг ...но след всяко вдишване аз съм нещо НОво защото пускам Вън да влезе в мен - и виждам че птицата (в случай една доста нахална сива врана) кацнала на балкона ми не е същата като онази, която преди малко е летяла в небето както и аз не съм същата както преди да я видя... И че факта че я виждам, че като се помръдна тя ще литне показва че не сме отделни - че сме едно и също, че през очите ни напира да към саморефлексия една реалност - и тя може да съществува именно и само така - като непрекъснато променяща се...
Нечовешкото е само характеристика - аз не мога да съм само човек, или само нечовек - трябва да съм в средата между безкрайно многото ми причини и следствието от действието ми - за да постъпя правилно....
Вие следвате Закони, родени в Човешката АБстракция - те важат само за един свят - този на езика и представите в културна среда...и не осъзнавате че дори тези закони са ПРАЗНИ човешки думи напълнени с илюзорен смисъл - слаб опит да се обобщи онова, което не се поддава на назоваване камо ли на обобщение...
Аз пиша тука - защото ви Съ-страдавам - колкото и да сте объркани вие не сте отделни от мен - ако бяхте отделни нямаше да Ви забележа - възможността за интеракция показва че сме относителни - всички неща - непрекъснати и зависими брънки в реалността.. Истина няма - камо ли абсолютна - но да видиш, да усетиш, да се разпаднеш в реалността и пак да си Съ-знание това е разбиране... То няма нужда да се описва..трябва просто да си поемеш дъх и да погледнеш през очите...ТОгава ще разбереш че всъщност ако престанеш да се ограничаваш - Вселената ВЛИЗА безпрепятствено...
Не наричам Вселената Бог, защото тя няма Его, и лице - тя няма Воля и Душа - тя се мени непрекъснато - и са нужни отчитащи промяната съ-знания...а не съ-знания удържащи покоя ---- за да има рефлексия...за да не настане никога покой...
Христос е дал на човечеството пътя на отказ от Себе си - той се е отказал от Себе си, за да причини верига от събития...която се разгръща и до днес... неговото обичай е свързано с това да се грижиш за света вън от теб - защото той не е вън..пръв той сваля Границите на Егото в Запада... и апелира да заставаме винаги на гледната толка на другия - защото така ще разберем събитието... За застинала същност, за Абсолюти за Покой той не говори...в притчите му откриваме съвети за правилно действие и нищо повече... Той иска да му се доверим, че следвайки този път ще стигнем до реалността...ще излезем от заблудата... Всичко останало е плод на културата, на много умове залутани в обаснения и различни посоки. Христянските ценности все още съдържат в себе си указаната посока на правилния път, но и крият опасността да погубят зрението на хората към реалността... Човешкото е ценно за човека, за Вселената и най-малката причина е безкрайно важна и равна на голямата причина
Дали вниквате в това, което казвам Трудно или Лесно е все едно... Ананда е просто име и букви в виртуалния електронен поток...докато писа тя тук се родиха и изчезнаха неизброимо много Вселени...важното е че нищо не изчезна без причина, и че нищо не се роди без причината да изчезне превръщайки се в следствие...и че потока не спря нито за момент... вие също сте различни от преди секунда , но не го осъзнавате - не го разбирате, не го допускате - така страдате - за това о-съз-нато ви съ-страдавам, защото всеки покой ме кара да страдам....

Искам точно след постинга на Ананда да покажа една тънка хитрост, използвана при водене на дискусии.

Внимавайте!
В един момент, опонента ви незабелязано може да изземе вашите доводи, и да ги представи като свои, използвайки ги срещу вас.

Не се обърквайте в подобни ситуации, а просто изразете съгласието си с казаното, макар то да идва от опонента ви.
В противен случай, може да се окаже, че сте си разменили местата

Здравейте,
Драга Ананда радвам се че последният ти постинг е общо взето позитивен. Бих искала да споделя, че наистина е прекрасно да се радваш на слънцето, и цялата природа. Мен, например много ме радват кълдъръмчетата - със своятя многоцветност, близо до земята, до късна есен, някак непридирчиви...
Но все пак по-важното, върху което трябва да рабитим е другарското отношени между хората. Разбираш ли?! Отношенията между нас влияят и на природата. Така че първостепенни са човешките взаимоотношения, за да не съсипят Земята ни. А то Слънцето ще изгрее и без мен...

Относно Виссарион - чета от оригинала, от извора; гледам видеокасети и снимки донесени от Сибир. Не се влияя от писанията по вестниците или интерпретациите на Кеворк Кеворкян, защото те са комерсиализирани. Предпочитам да оползотворя свободното си време в този форум, например, отколкото да следя какво драскат журналистите за един или друг духовен водач.
Но съм абсолютно сигурна, че Виссарион не е казвал нещо от рода, че учението му е продължение на Дънов. (каквото и да означава това).
Много ценя лекциите на Петър Дънов, чела съм, мисля, над средното, което повечето хора са чели от него.
Не мисля, че е грешка да се сравняват ученията по отделни теми - това помага на анализиращия. А нали освен да Вярваме, трябва да мижем и да мислим логично.
Дори съм на становището, че ако има възможност да се направи среща на съвременните живи духовни водачи, които претендират да казват Истината, и хората биха могли да поискат от всеки от тях да разясни даден проблем - то това най-добре би помогнало да се ориентираме кой какво носи, кой се крие в овчи кожи, кой открито е готов да поеме отговорност и реализира Идеите си. Но не дискусия между духовните водачи, защото никой от тях няма да се откаже от своето, най-вероатно. Не дискусия между тях, а един и същ въпрос от хората към всеки един от тези претендиращи за знание водачи.
За мен Учението за Единната Вяра на Виссарион е най-близо до сърцето, усещанията, разума ми...

Поздравления - много точно, ясно и сбито казано, Труден.

В допълнение може да се добави и следното предложение:

Когато говорим с някой можем да направим следния прост опит. Ако видим приятел или просто познат, когато той ни заговори със стандартните въпроси, можем да смъмрим нещо под нос и после изведнъж да живнем и с "интерес" да попитаме "а ти?"

Техниката "А ТИ?" действа безотказно, когато не искаме да комуникираме с човека насреща. Използвайки егото му, при въпросът "а ти?" е необходимо да проявим единствено малко заинтригувана интонация в гласа си. След това всичко вече е в негови ръце. Човекът насреща ще ни говори за това къде бил, какво правил, какво видял и единствено, което се изисква от нас е от време на време, когато започне да се изчерпва да попитаме отново "и...какво стана, когато..." и отново ще бъдем заляти с безконечното му бърборене.

Скоро, след като приложите опита един, два пъти, ще започнете да се питате "Наистина ли всички са толкова фиксирани в "аз-а" си?!" И за да проверите казаното може да изчакате следващата възможна ситуация, в която да си "поговорите" с някой.
Колкото по-умели ставаме във начинът на задаване на въпросът "а ти?", толкова по-свободни ще бъдем. Ще е достатъчно само да кажем "а ти....и.....наистина ли.....и....а после......" и ще можем напълно да останем зад пердето на глупостта.
Един ден може да ви се случи, след като сте излизали с някой, да кажем 20 пъти, накрая да ви каже:
- Ей, ама ти защо нищо не говориш!!! Аз не знам нищо за теб! - Повярвайте, че тогава е необходимо само да кажете нещо общо, замъглено и веднага да прехвърлите толката, например:
- Ходих малко да поплувам и беше супер. Ти кога за последно си ходил? - и след последвалите словоизявления, давайте отново с техниката "а ти?". Насрещният просто не може да се спре!!!

А вие докато слушате просто ще си


П.С. След усъвършенстване на техниката "а ти", ще можем да се откъсваме достатъчно от обкържаващите ни фактори, без това по никой начин да бие на очи, за страничния наблюдател.
Ползата е, че така придобиваме по голяма свобода на действие и осъзнатост. Докато "говорим" с насрещния, ще можем да разгръщаме възприятията си и да осъзнаваме различни форми и проявления на безкрая около нас. Като в допълнение и ще научим, и без да го искаме, много неща за човешкото поведение.

(Разбира се, ако не искаме да говорим с човека на среща, винаги можем да го отрежем, но не за това говорим тук!)

Горното е добър трик, като наше отношение към другите, което ни носи относителна свобода
А какво правиш, когато искаш да ангажираш себе си и другите в в търсенето на някой отговор?
Как ти задаваш въпросите, и как стигаш до отговорите?
Знаеш ли нещо, което да дава добър резултат?

Прав си, че техниката „а ти?” дава само относителна свобода. Поне в началото. След време нещата се променят...
В тази връзка може да се постне даже цяла тема, но щом сме почнали тук, да даваме нататък.

„А какво правиш, когато искаш да ангажираш себе си и другите в търсенето на някой отговор?”

За да се отговори на този въпрос, ще трябва да се тръгне от малко по далеч:

Да ангажираш някой в търсенето на неща свързани с развитието на съзнанието е почти непосилна задача. Дори и на най-бизките си хора, които обичаме с цялото си сърце и искаме да им помогнем, и да им предадем опита си, с цел да продължим заедно по пътя, не можем да ангажираме! Това понякога може да ни причинява колосална болка – колкото е по-голяма любовта ни, толкова ще е по-голяма болката ни от това, че съществото, което обичаме не ни следва. Можем да си съдерем ......... (извинете от израза), но няма да успеем и инч да помръднем в човека насреща. Лично познавам хора, които са свърх талантливи и виждащи в Нещата и които се спират пред семейните ценности, защото жена им/мъжът им, не споделят силното им намерение към развитие, макар и да имат общи виждания. Техния проблем е, че ГРЕШНО считат, че трябва да се разделят със семейството си, за да имат пълната свобода за развитие. Те просто не могат да видят, че и разделени пак няма да са свободни! Именно това, че интуитивно усещат, че за да постигнат Търсеното ще трябда да продължат сами, ги спира. Страха да се разделят е по-голям от намерението да търсят! Тъжното е, че Те не виждат, че е нормално страха от раздяла да е по-силен, просто защото твърде много обичат съществото до себе си. Едва ли не, Те сами се поставят пред избор – или развитието, или любовта. А този избор е най-безумното нещо, защото няма как да се дели развитието от любовта! Разбира се, всичко казано дотук, Те съзнават само интуитивно и никога няма да чуем от Тях, че „има нещо такова”. Неосъзнатостта се трупа просто.

Например:

Той (или Тя, няма значение) иска да се развива. Започва да изпълнява дадено упражнение, в което иска да включи и нея. Тя обаче, в момента я вълнуват други неща и е леко разсеяна, и не проявява особен интерес. Той обаче, много я обича и копнее да бъдат заедно и да споделят мига, да слеят „духовните” си пътища. Тя обаче, се интересува от това, което в момента дават по телевизията! Той започва да се чувства зле, че опитите му не са дали никакъв резултат и й казва:
- Душицо, хайде деее, защо така? Ела тука и да направим нещо заедно – вече на глас изразява болката си.
- Уф, в момента не мога – оправдава се тя и започва да чувства, че той се опитва да я накара да направи нещо на сила. Изостря се.
- Не искаш ли да видиш това, което искам да ти покажа/кажа – пита той вече наранен от това, че любовта на живота му не споделя по никой начин намерението му към развитие и дори повече – започва да се чувства карана на сила.
- Не, че не искам. Просто СЕГА не ми се прави нищо – казва тя в своя защита, да не излезне, че наистина нищо не иска. Освен, че се чувства неразбрана се чувства и насилвана. Той, от своя страна, вече се е затворил в себе си и изпитва болезнена самота. Единственото нещо, което е искал е било най-доброто за нея, а тя по никой начин не го е видяла. И не само това, ами и е започнала да се дърпа, като че ли някой я кара на сила! Да кажем, че Той засега, намира достатъчно сили в себе си и продължава сам да прави това, което си е възнамерил, оставяйки я намира.
Скоро, обаче, тя идва при него и иска, той да и обърне малко внимание.
- Остави ме за малко. Ей сега свършвам – леко раздразнен й казва.
- Уф, миличко, ама айде обърни ми малко внимание. После може да продължиш, когато си искаш. Я виж...(я детето, я нещо по телевизията, я нещо навън, я дали знае, че ....и т.н.) – казва тя умоляващо. И тъй като, колкото и да е, той я обича, не може да не й обърне внимание и зарязва по средата Правеното, с леко неприятно усещане.
Горното е само началната фаза! Да кажем, че то започва периодично да се повтаря. И след всяка подобна ситуация (можем да разгърнем въображението си), той започва да се чувства все по разцентрован. От една страна, тя не му обръща внимание и няма силното желание, като него, да върви към осъзнатост, а от друга му и пречи. Тук разклоненията, за съжаление, са само две.

Първото: Започва да й отказва внимание, когато е зает и отношенията им, от невероятна любов, почват да се нажежават. Скоро идват и караниците. Оттук нататък всеки знае....

Второто: Да кажем, че е по съзнателен. Тогава се опитва да й обястни за какво става въпрос – един, два, три пъти, но тя така и не го разбира. И тъй като Той не иска да се карат, а предусеща че това скоро ще се случи, постепенно (съвсем несъзнателно) намалява Правеното. Все по рядко се отдава на концентрация, уединение, или въобще взиране в посоката на развитие.

Така по един неосъзнат начин, той сам се поставя пред избора. Или с нея, или с развитието! И ако говорим за много силна връзка, определено ще избере нея, оставяйки на заден план собственото си Търсене. Постепенно нивото му на свежест запада и той започва да се чувства раздразнителен, неразбран и ПОБЕДЕН.

Къде е грешката? Къде???

Грешката е в нещо много просто и точно за това, Той не иска да погледне натам.
Грешката е в това, че същият този герой на нашия пример не осъзнава, че подобен избор е безсмислен. Това е така, защото същият този въображаем, неосъзнат „избор” се дължи единствено на ВЯРАТА му, че може да ПРОМЕНИ нещо в съществото насреща. Той не може да приеме, че това е НЕВЪЗМОЖНО и просто да го ПРИЕМЕ. Само приемайки го, би могъл да обича с цялото си сърце половинката си и да продължава напред. Ако не се чувства ангажиран (в положителния смисъл) от това да я води, би могъл да бъде свободен. Няма да му тежи това, че тя не е заинтересуване от неговия път. Така той няма да проявява незаангажираност към съществото, което обича, а напротив! Ще го дарява с още повече обич! Любовта му ще е свободна и той няма да се ТОРМОЗИ от това, че тя не е с него, там където той пътешества. Неговата любов ще го държи делеч от самотата!

И сега:

„А какво правиш, когато искаш да ангажираш себе си и другите в търсенето на някой отговор?”

За да отговоря с едно изречение на въпроса ти Труден, трябваше да тръгна от НЕПРЕОДОЛИМОТО желание да споделим пътя си с друг. Затова избрах и най-болната тема за мнозина. Сега вече пътят е ясен и отговорът идва сам...

Няма как да променим никой! Няма как да поискаме някой да бъде с нас! Няма как да споделим пътя си, дори със съществото, което обичаме, ако нещо само не се активира в него – нещо, което е толкова дълбоко, че никой освен то самото, не може да задвижи. Оттук нататък всеки напън, в тази посока, би бил безсмислен и взаимно изтощителен!

И така:

„А какво правиш, когато искаш да ангажираш себе си и другите в търсенето на някой отговор?”

Отговор:
Не правиш нищо!

Ако някой е любопитен, той сам ще попита. Винаги използвайки техниката „а ти?”, човек има достатъчна възможност за дистанцираност, за да прецени човека срещу себе си. И ако иска по някакъв начин да му привлече вниманието в някаква посока на взаимно разсъждение/действие, може с лек насочващ въпрос да активизира вече вроденото му любопитство, съзнателност. Оттук нататък, той сам ще поеме инициативата.

Такива хора се срещат рядко. Може би твърде рядко!

Ако си много умел във въпросите и проучването на човешкото поведение (така се казваше и темата ти, нали ), повечето просто не могат да спрат да бърборят.
Може би когато казвам „бърборят”, а и всичко останало, звучи малко гадничко...някак като манипулативно отношение към другите. Да, така звучи!!!
Но, не е важно как звучи, а какво е’.
Постепенно човек започва да вижда хората по начин, по който преди дори и не си е представял. Това е страхотен (извинете за клишето) начин да видим собствените си глупости в другите. Те са най-страхотното, страхотното, страхотното, огледало на нас самите. Сега, може би, се вижда защо няма как нещата да изглеждат манипулативно, макар и да „звучат” така! Когато видим другите, няма начин просто да ги гледаме от страни. Ние ги заобичваме, защото виждаме, че и ние самите сме като тях. И ако имаме, поне малко силичка, бихме успели да се издърпаме далеч от човешките неща. А там, от „високо”, бихме виждали и разбирали хората, толкова добре, че няма как Те, в наше присъствие, да не се чувстват обгърнати, разбрани, обичани.

(Вметка: що се отнася до хората, с които можем наистина да поговорим открито, те сами идват при нас...или пък не идват....или пък ние сме много задръстени...или пък сещате се нататък...)


„Как ти задаваш въпросите, и как стигаш до отговорите?”

На този въпрос горното, като че ли от само себе си отговаря...
Любопитството също е важен фактор...


„Знаеш ли нещо, което да дава добър резултат?”

Да. Горното.

...............................................................................
Благодаря за вниманието, Труден

Благодаря и на всички останали...

Успех в Търсенето...

М-м-м... Интересно...
Браво!
Сподели още нещо от опита си.

Нужно отклонение

Да прилагаме техниката "а ти" е нужно единствено в ситуации, в които комуникираме директно, лице в лице с човека. (и то само, ако предварително виждаме, че насрешният е твърде "далеч" от наште разбирания) Това се налага поради простата причина, че не знаеме дали човека, който ни задава някакъв въпрос (или Ти го задаваш) е искрен! (не казвам, че не си!)

Постарах се да отговоря на въпросите ти, само защото ги приех за ИСКРЕНИ и изпълнени с ЧИСТО ЛЮБОПИТСТВО. Естествено, няма от къде да знам дали наистина е така, или просто използваш техниката "а ти?" за да провериш действието й.

Ако изникнат конкретни въпроси (от Теб Труден или някой друг) ще ги приема за Искрени и ще се опитам да отговоря...
Моля...


Просто "сподели още нещо от опита си" звучи малко несериозно...и мисля, че ще се съгласиш с мен.

П.С.: Надявам се не съм те засегнал Труден. Ни най-малко не съм желал това, а напротив! Мисля, че ще разбереш защо казвам всичко това! Виждам, че не си случаен и затова съм склонен да го вярвам.

Благодаря на Всички...

С горната уговорка, вече можем да продължим...

Ти/Вие си/сте на ход...