Труден

Тази тема ми беше интересна ...И все още е . А бе защо никой не пише вече в нея ?

Тази вечер ми се наложи да потърся нещо из форума и попаднах на тази тема. С тази тема преди близо две години аз се влюбих в този сайт. С тази тема ,,проходих" като участник във форум. От тази тема тръгнаха хиляда и един въпроси, чиито отговори се появяваха в мен през следващите две години не наготово, а изживяни, някои от тях твърде болезнено. Сега чета постингите и чак не мога да се позная - аз ли съм писала това?
Ще простите надявам се сантименталността ми да се върна назад във времето и да изкарам този спомен отново на първа страница Но мисля, че темата си заслужава да бъде прочетена от младите ни посетители. Кой знае, може да помогне на някого да осъзнае някои неща без да му се налага да минава през толкова болезнени уроци като мен

Безпристрастието е нещо много готино. Обаче няма как да се родим безпристрастни, имайки предвид колко обсебващи и обвързващи са нещата още с нашето раждане. И няма как да станем безпристрастни веднага, понеже още с раждането ние поемаме по някакъв път в голяма степен решен преди нашето раждане. Фактът 1е пътят е предопределен и ние го приемаме, не ни освобождава от пристрастие, защото в очите на другите нашият път изразява нещо, а в нашите очи техният път изразява нещо. Дори когато приемем нещата с идеята на Ники, не означава, че ти не трансформираш в друг вид пристрастие. Излиза, че не съществува безпристрастие в някаква идеална форма, която може да реализираме тук. Да, аз не вярвам, че може да се безпристрастни изцяло. Може да успокоим и балансираме страстие, да си позволяваме третата страна, но не и да сме ицяло безпристрастни. Дори заемането на безпристрастна позиция, е пристрастен избор. Всеки избор, койтоправим, е пристрастие. Изборът да не правим избор, е пак избор. Никой не може да избяга от избора, нито да избяга от пристрастието.
Това е моето мнение по въпроса.

Когато говорим за Безпристрастието, ние трябва да разделяме нещата на две: проявления и проводници на проявленията.
Омразата, любовта, ревността, зависта, убийство, кражба, лъжа и пр. са проявления, а човек е проводникът, в когото и чрез когото живеят тези проявления.
Към кое от двете трябва да отнасяме Безпристрастността?
Естествено - първо към проводника на проявленията.
Ако ти си човек като този срещу тебе, то в тебе също има някои от тези проявления, които живеят, или са живели в тебе.
И ти си лъгал, може би си откраднал, прелюбодействал си, мразил си, в яростта си си желаел нечия смърт, ревнувал си, завиждал си...
Това е част от живота, и всеки, който стои срещу тебе, ЖИВЕЕ същия този живот.
Грешките са неизбежни. Грехът е част от нас.
Ако ти не си убил, а съдиш убиеца за неговия ИЗБОР, то спомни си, че ти си лъгал, или си откраднал...
И ако степенуваш греховете на по-големи и по-малки, пак от своята позиция го правиш...
Защото Бен Ладин, когото смятат за УБИЕЦ, едва ли би откраднал от съседа или колегата си, едва ли би прелюбодействал, и може би не би направил никой от твоите грехове, защото за него степенуването е друго.

Основната човешка грешка, която се проявява и в разбирането за Безпристрастието е сливането на проявлението с неговия проводник (убийство-убиец).
Двете неща са различни!

---

Ако ми се вменява ПРИСТРАСТИЕ към Бога, Любовта, Разбирателството, то ще е грешно разбиране за ПРИСТРАСТИЕ и Безпристрастие.
Любовта е Безпристрастна, но как ще кажем, че Един който има Любов е ПРИСТРАСТЕН към Любовта?
Не можем, защото Той е Любовта.

Но, ще кажете, тогава и този който има ОМРАЗА е самата ОМРАЗА.
Не!
Защото ОМРАЗАТА е преходна, както и всичко останало, което се мени, и минава от едно към друго.
Само Любовта е Непроменима, защото тя не би могла да премине в Омраза или нещо друго, иначе не би била Любов.

Но тогава и ОМРАЗАТА, ако премине в Любов не е била ОМРАЗА - ще каже някой.

Всяко преходно нещо, каквото е ОМРАЗАТА, има в себе си въпросът ЗАЩО (ЗАЩО мразя този човек), и този въпрос е двигателя на преходността.

Любовта затова е непреходна - Тя няма въпроси в себе си!

Но всеки ИЗБОР е ПРИСТРАСТИЕ, казвате...
Изборът да отхвърлиш е ПРИСТРАСТИЕ, а Изборът да Приемеш е Любов.
Но ако ПРИЕМА ОМРАЗАТА? - ще попитате
Значи си все още в преходността, която не е Любов.
Докато ПРИЕМАТЕ преходното, вие сте ПРИСТРАСТНИ и сте преходни.
Когато СТАНЕТЕ Непреходното, вие сте Безпристрастие - Любов.
Но никой не може да ИЗБЕРЕ Непреходното.
То не се ИЗБИРА.
То се СТАВА. То е случване. То е като да Усетиш Себе Си, като Нещо, което до вчера не си бил, но сега знаеш, че То винаги е било в тебе.

А как да се стремим към това Случване в нас, което ще ни отведе в онази Същност, наречена Любов-Непреходност?
Чрез Безпристрастие.
За тебе всички хора са проводници на проявления, на които е основан този преходен свят.
Ако грехът в тях и в тебе го нямаше, този свят не би съществувал.
Затова осъзнавайки и бидейки несъгласен с греха, ти ТРЯБВА да приемаш грешника, както и Праведника.
Ти ще се радваш на Любовта в Праведника и ще те боли от грехът на грешника, но Радостната Любов към единия и Състрадателната Любов към другия са Безпристрастие - Приемане.

А как да сме Безпристрастни към ПРОЯВЛЕНИЯТА? Защото и ние като човешки същества сме техен дом, и те ни водят в нашите желания?
Желанието е човешкия живот.
Глупаво е да се каже "Искам да не искам!", защото то също е ИСКАНЕ.
Човек не може съзнателно да се откаже от ИСКАНЕТО.
НеИскането не е деятелност (ПРАВЕНЕ), и затова не може да се ПОСТИГНЕ с ПРАВЕНЕ.
То е състояние, което е белег за Любов (Божественост).
НеИскането не е ПОСТИЖИМОСТ, а Същност.
(Птицата не лети с ИСКАНЕ, а това е белег на нейната Същност)
Бог не ИСКА.
Човек ИСКА.
Две различни Същности.

А щом ИСКАМЕ, можем ли да сме Безпристрастни, защото това, което искаме е белег за пристрастност?

Безпристрастието е Отношение към проявленията и техните проводници, което Отношение нарекохме Приемане (Не осъдителност)
Ако харесвам слънчево време, трябва ли това да значи, че облачното е нежелано от мене?
Не!
Когато е облачно, аз не съжалявам, че времето днес не е такова, каквото ми ХАРЕСВА.
В мене не се проявява онова отношение, което ми носи дискомфорт, и ме кара да ОЧАКВАМ слънчевия ден.

На мене ми харесва да виждам Любов около себе си, но когато срещна ОМРАЗА, аз не ОСЪЖДАМ живота си и този на другите.
Това е живота - любов и омраза.
За мене живота не е лош, щом като ме води към Бог (Любовта).
А ако съм Любов, тогава съвсем не би трябвало да осъждам останалото.

Но ако не осъдим онова, което не е Любов, как бихме възцарили Любовта?

Това е (а)логическа обремененост.
Това е, което върти светът в колелото на греха.
Желаейки да възцарим Любов, ние вършим делата на ОМРАЗАТА.

Никой не може да възцари Любовта, ако я няма в себе си.
А ако сте Любов, не бихте си задавали въпроса как да възцарите Себе Си.

Безпристрастността изисква духовно израстване и духовна зрялост. Силно емоционалните хора са незрели хора, затова приличат на децата. Безпристрастността в някаква степен е синоним на мъдрост, знание и приемане. Последното е етап от пътя на човек, когато ние правим изборът да не правим повече избор, защот нещата са успели в определен тотален контекст да бъдат разбрани, осъзнати и приети. Много е трудно да се извърви пътят от личната воля до волята на приемането, защото за повечето хора второто означава примирение и слаб дух. Всъщност е обратното, но е толкова непостижимо, че съществува почти на теория.
Всички мъдри хора са безпристрастни в онази степен, в която те приемат света, защото (може би) знаят нещо, което ние не знаем. На моменти могат да ни се струват безсърдечни, корави, зли и антихуманни типове, обаче историята учи, че нещата са по-различни.

Ники каза:Когато говорим за Безпристрастието, ние трябва да разделяме нещата на две: проявления и проводници на проявленията.

Тази година полупроявления, догодина цели... Ники ние с тебе си караме цял университет тук. Благодаря за това което си написал!

Отново сме попаднали в капана на думите. И аз винаги съм усещал че предопределеността е заложена в сътворението на всичко. Но според мен за предопределеност можем да говорим само на материално ниво.
Ние се намираме в сфера и отражението по стените й е всичко което
виждаме и ни се случва. В момента на смъртта сферата се спуква и ние навлизаме в неопределеността, сливаме се с източника на предопределеността.

Много красиво казано. Изчистено и без подробности.

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ
Това не е неразбиране от другите,а не желание да разбереж тях.
И така,преди да се роди човек той ИЗБИРА какво иска да бъде,каква опитност да придобие! Тогава се избира правилното място за него според духовните му възможности.Дава му се и неговата съдба по която трябва да върви! Следващия фактор по пътя на живота е Кармата,която е Лична,Семейна,Родова,Земна,но ИЗБОРА е в нас! Защото и сега има много заслепени и не виждат и не осъснават целта на техния живот търсейки отговори навън от себе си!

Безпристрастието е за тези,които познават истината,а Ние сме тук,защото сме Избрали да я търсим,да я намерим,и да я опознаем!
За да искачим още едно стъпало в духовния си път!

Целта на всеки е да трупа опитност чрез свободния избор!
Труден не се сърди,но всички тук казват много истина! Това е пътя през който минава всеки.

Учителя също се учи от учениците си!

А.М. написа:

...... Учителя също се учи от учениците си!

Истинския учител не се учи от учениците си, поне не точно. Учи се от цялата Природа.

Но ние сме пристрастни да се покажем, че сме по-близо до нивото на учителя

Няма да споря! Постави се на мястото на учителя и ще разбереш истината! И учителите са имали учители,нали?

А.М. написа:

Труден не се сърди,но всички тук казват много истина!

Труден никога не се сърди
А и Truden Web Site е събрал много хора, които наистина казват истини, което ме радва и с което всички тук се гордеем.