Труден

Наистина хубава темичка

Така ще е ,докато живеем в свят на дуалностите .
Светлина-Мрак
Добро-Зло
Любов-Омраза

Но това значи ли ,че понеже тези два полюса са в дуална зависимост помежду си .Ако бяха едно и също нещои нямаше да ги различаваме - щяха да се губят едно в друго ,но те не се губят .Ние можем да раграничаваме любовта от омразата .
За да се получи цялост(монета) тя трябва да има две страни (любов и омраза) - иначе каква монета щеше да бъде ,ако имаше само една страна ?
Така е и в нашият свят - не може светлина без мрак ,не може ден без нощ .

Но ние винаги можем да изберем от коя страна на монетата да застанем .Мисля ,че да стигнеш до любовта трябва да преминеш през омразата ,да израстнеш от нея ,да я преодолееш,тъй както лотоса израства от калта .
Наистина понякога границата между любовта и омразата е толкова тънка ,че никога не знаеш всъщност къде се намираш - в света на любовта или в света на омразата ?
Това е защото тези светове са слети .Винаги ,когато обичаш ,едновременно с това и мразиш ,макар и това понякога да е извън съзнанието .
Истинската любов не се преобръща на 180 градуса в омраза .
Любовта се превръща в омраза ,когато не си навлязъл достатъчно дълбоко в нея ,когато не си я разбрал ,когато си я докоснал ,но не си я прегърнал .
Често си мисля също ,че човек попадащ първо на любов ,а после на омраза ,не е познал любовта или я е познал чрез ума ,чрез егото си .А тази любов е нетрайна и винаги на първо място е човекът ,а не спътникът му....точно това го обръща към омразата...

Много хубаво казано, Акашия

Много е вярно, че човек не може да познае Любовта, ако не познава Омразата.
Това обаче кара някои да поусучат малко тази мъдрост, казвайки че:
Който няма Омраза, няма и Любов, защото те са "двете страни на една монета".

Надявам се, че усещате разликата между двете твърдения.
Още повече се надявам, че може да осмислите абсурдността на Любов, в която присъства Омраза...

Мисля, че омразата не може да бъде алтернатива на любовта. Любовта не се превръща в омраза, винаги има тъмнина там, където няма светлина. Има не мразещи хора, а по-скоро хора с малко любов в себе си. Човек с малко любов е под тежкото влияние на своя егоизъм и взаимодействието му с околния свят носи съответния характер. В стремежа си (често несъзнателен) да задоволи претенциите на своя егоизъм, човек е написал с кръв и глупост, историята на човешкия род. История на съмнителна радост за едни и относително нещастие за други.
Там където душата е узряла, любовта намира пролуката да влезе и всичко в човешкия свят се осветява по нов начин, егоизмът престава да бъде водеща движеща сила, "тъмните" страни на човека, омразата, стават вече ненужни за по-нататъшния прогрес на човешкото същество. Така човек поема ролята си на Светоносно същество, неспособно да носи хлад и затова призвано да изпълни с топлота Вселената. Истински Творец!
Мисля, че омразата и любовта са реалност само в настоящия човешки свят (настоящ от гледна точка на идеята, че всичко във вселената се движи и най вече - развива).
Условно можем да разделим любовта на Божествена и човешка.
Божествената Любов е абсолютна и няма алтернатива (поне от човешка гледна точка), човешката е относителна и е само проекция на Божествената, възникваща под влиянието на малкото зрънце светлина, заложено изначало в човека. (Зрънце, което изглежда, само човешкото същество е съдено да притежава.)
Всичко по-горе е, разбира се, условно казано.
Наско

<кирилизирано от Админа>

Наско, много добро мнение
Просто няма какжо да добавя и коментирам...

Специално за тебе добавих КИРИЛИЗАТОР, ако нямаш кирилица в компютъра си.
Забележи бутончето в ляво от Писане на съобщение
Щракни върху него и си избери желаната клавиатура.
Разположението на буквите може да видиш като избереш "Схема на клавиатурата...", щраквайки върху бутончето

Поздрави
Труден