Труден

Втори шанс

Той беше висок, строен, русокос… въобще красавец. Очите му бяха едни такива ясни-ясни… като ги погледнеш, свят ти се завива от светлината им. Всички моми от селото бяха влюбени в него, дори и аз. Но изглеждаше толкова горд и недостъпен. На никоя не се даваше. Аз бях лудо влюбена в него, но знаех, че той няма да ми обърне внимание. Бях твърде невзрачна за него.
Един ден, насред мегдана се изви хоро. Аз се премених с най-хубавия си сукман, забодох един червен трендафил в косите си и излязох с моите дружки. Беше голяма веселба. Пяхме, играхме, смяхме се… Та докато си играех до мен се улови не кой да е, а той. Погледа ме едно такова любовно, чак сърцето ми подскочи. Играех аз, а сърцето ми играеше заедно с мен като пламъците на самодивския огън, който беше пламнал в душата ми. А дружките ми се пукаха от яд. Когато песента свърши ние двама с него се пуснахме. Той ме подгони, а аз весело се засмя х и подрипнах пред него. Най-сетне той ме стигна и ме бутна на тревата. Беше толкова весело. А сърцето ми биеше като полудяло. Смяхме се много. После се поизправихме. Аз измъкнах трендафила от косата си и го забодох в неговата.
Скоро се сгодихме. Бяхме много щастливи! Любовта ни беше толкова голяма… всичко ни завиждаха за нея. А мама казваше, че тази наша любов е точно като в песните които жените пееха по сборовете-чиста, свята и искрена… Аз, той и семействата ни нетърпеливо се готвеха за сватбата ни.
Един ден отидохме да се разходим в гората. И както се катерехме по един баир, що да видим? Под хълма се виеше турска потеря. “Боже, отиде ни селцето!!!”-изплашено си помислихме ние и се закатерихме нагоре към върха на баира, че от там да се провикнем на селото, че да ни чуят хората и да се спасят. За себе си въобще не помислихме. А турците ни съгледаха и тръгнаха подир нас. Когато се изкачихме се провикнахме с пълно гърло, че идват турци. Ала след ека на гласовете ни профучаха два куршума и ние се строполихме един до друг на земята.
Ето този сън сънувах почти всяка нощ. Епохата на турското робство отдавна бе отминала, но аз все я сънувах. И на психоаналитик ходих и на баячка, но никой не можеше да ми помогне.
Една сутрин пак се събудих от този кошмар. Бях обляна в пот, а от очите ми се стичаха сълзи. Реших за да се успокоя да отида да потичам. Тъй и сторих. Нахлузих един стар анцуг, надянах маратонките си и излязох.
Слънцето тъкмо изгряваше. Имаше лека мъгла. Въздухът беше свеж, студен и хладен. Та както си тичах чух стъпки зад себе си. Някой тичаше зад гърба ми.
- Може ли да тичам с вас?-чух глас на мъж.
- Разбира се!-усмихнах се аз. Мъжът застана до мен, продължавайки да тича. И ох, леле ако знаехте само… домен стоеше мъжът от съня ми! Аз ококорих учудено очи и дори спрях да тичам. Той също спря. Неговия поглед беше също толкова учуден, колкото и моя.
- Не знам дали ще ми повярвате-прошепнах неуверено аз-но съм ви сънувала.
- Така ли?!-попита още по-изненадано мъжът-Аз също…