Труден

Spirally

настигнах
предназначението си
в спонтанно
доносена женственост
с капките кръв
между бедрата

където
в днк-ложата
на интимната ми страна
опашката на игуаната
се откъсна на йероглифи

с вникването
в природата си
от един мъничък отвор
се изтеглям
на
безразборни
изпразвания
към
съвършенството
на спиралата

проврях се до талията -
до мястото
където започва опашката

като боа на гърдите ми
дозряваш
на слънце
бозаеш от пулса ми
нарастваш по хълбока

като вик от
възбуда
запалваш
ми сънища

аз те чакам в целувка
ще те пусна
по устието си
да заплачеш от вливане

и ще ближа сълзите ти..

ще бъда
резена луна на шкафа ти
парчета огледало
от деня
и виолетова отсянка
в тишината

ще бъда някаква
халюцинация
във кътчето
последна светлина

преди
да
ме
приспи ръката ти

Има една тънка граница в поезията, която разделя стойностното от евтиното.
Не всичко приятно е красиво.
Облекчението от естествените ни нужди на тоалетната чиния е приятно но недостойно за поезия.

Сластта макар да е част от любовта е приятна но също толкова недостойна за Поезията.

Виртуозността на поетичното слово никога няма да докара "сластната поезия" до върха на Любовната поезия.
Читателя остава объркан между низостта на чувствата и висотата на словото.
Чувствата обаче винаги надделяват.

Съгласна съм с всичко, което ми казвате. Благодаря!

покрай тинята на блатото
алигаторите
са оставили
следи от розово фламинго

покрай морето върху пясъка
седефеният нож на прилив
до сърцето на делфин
кърви
в строшената уста
на мидено проклятие

мъглата вее мръсна дреха
и ме опръсква
с тръпки от катран

когато се навирам във носталгията
със шепа мисли за света
забивам
мъртва кост в душата си
и се разбивам
в рифовете на съзнанието
а от плътта си
правя
остров
за осъден емигрант

osaka написа:

Съгласна съм с всичко, което ми казвате. Благодаря!

Радвам се, че сме единодушни
А иначе ми харесва как пишеш

Truden написа:

osaka написа: Съгласна съм с всичко, което ми казвате. Благодаря! Радвам се, че сме единодушни А иначе ми харесва как пишеш

Eми, отново благодаря!

допивам се в
напълнена до половина чаша
със резенче лимон
през
змиевидна сламка
на въздишащи припомняния.

а съвестта ми е
професионална
стриптизьорка
със
дребни белези от
най-
изтъркани ефекти.

класически
задавям кост
в
удебеления език на
мозъчните си неврони -
с едва
придвижваща се хитрост
и малка
черна рокля
със презрамки.

в цитат от връщане
съм
пукащ огън от цигара,
забита
във салата от цвекло.

ще садя слънчогледи
от очите на спомена

ще отворя аптека
със
захар на капки
и
с диоптри
за
мечти и фантазии

ще има дървени
стълби
с пресен мирис
на
бягства

ще е в тъпия ъгъл
на любовни
триъгълници

ще работя с рецепти
от чувства
по памет

ще следя
слънчогледите

и по залез
ще
сваля очилата им

ръцете на всичките ти
любовници
не могат да те откъснат
от мислите ми
обикалящи малко
по-встрани
от подражанието на щастие

многоОбразна съм
в мозайката на часовете -
отчупена от въздуха
и нямам
контури
дарлинг
едно измамно
пространство
помежду
две твои цигари

безвременно завръщане
удавено във вазата ти
кан-кан
върху плаващи пясъци
октава
от партитурата на мъглата

ръцете ми не могат
да те достигнат
разстилащи
писмени разкаяния

Osaka, защо не си направиш едно списание, че тук някак си се губиш между форумните писаници.
А и ще мога да ти покажа списанието между избраните на първа страница

Опитах нещо, но не ме бива.. не мога да се оправям с техниката