Труден

Скрити думи раждат рамки,
придирят отраничени чувства,
спотаят дъх в изблещени очи,
но не от обич, а от изумление.

Опитват прилагателни за да сравними,
сякаш свободата се купува
и се прави духовна нищета и пак и пак,
сравнения и епитети за по и най........

Дори да бъдеш съпричастен е ехидно,
дори когато парадираш за естет,
като купчина сувенири обозначени,
тук се кипри любовта, а там са думи.....

Безутешно скръбно се търсят думи,
за да може да се опишат в очите,
нежността, очакването или надеждата,
когато думите ще видят свят ....

Зажаднели погледи,
попиват фасадния разкош,
потънал в багри,
с форми мелодични,
като прочуствена симфония,
търсеща не разбиране,
а възхита и признание.

По стъпалата тръни са забити,
в краката кал и дим,
в ръцете безполезност,
сякаш въздуха е чист,
а вятър сълзите ги попива,
рояк от звучни мисли,
сякаш идва вечността.

Аромат на дивност,
самота и безбрежност,
очакване и точен потлед,
сръчност и усет за различност,
тук и сега, завинаги,
фасада и фасон,
тя и утрешния спомен.