Душата светла на едно дете
в небето синьо се издига,
като гласа на чучулига,
която слънцето зове.
Творецо наш,със хиляди лица,
защо нас грешните наказа
със участ,черна като ада,
да надживеем собствените си деца?
Това,приятели,се роди в душата ми след погребението на четири годишната дъщеря на най добрия ми приятел.Простете ми,че ви товаря с мъката си,но просто трябва да го споделя.[/b] |
Списания
