Труден

Аз съм сама майка с едно 20 месечно слънчице което е всичко за мен. С баща и се разведохме преди 8 месеца и не прави никакви опити за да я види. Вапроса ми е такъв. Какво да кажа на това невино създание с големи сини очи, когато ме попита каде е баща и. Как да нараня това мое слънце когато искам само да го защитя ? Как да и кажа че той не се интересува?

Опитите ми да го накарам да дойде да я види не помагат.

По добре да го кажаш на детето когато е малко . За да знае и да не пита "къде е татко?". Най- тръдно ще ти бъде през годините когато детето стане тийнейджър.

Цитат:

Какво да кажа на това невино създание с големи сини очи, когато ме попита каде е баща и.

Каквото знаеш в момента, в който те попита. Ако знаеш къде е, й казваш. Ако не знаеш - й казваш, че не знаеш. Тя ще приеме твоето отношение. Ако ти си спокойна, тя ще го възприеме също спокойно, още повече, ако е мъничка. Можеш да й обясниш, спокойничко и с обич, както само мама може, че не винаги татковците живеят заедно с майките, и че понякога родителите са по двама, а понякога само по един - мама или татко, и че това е, защото те така са избрали.

Цитат:

Как да нараня това мое слънце когато искам само да го защитя ?

А защо предварително си решила, че става дума за нараняване и за защита? Така не предрешаваш ли случая? Ако ти имаш негативно отношение към факта, че баща й го няма, тя ще го възприеме като такова, защото се учи от теб. Ако си спокойна, както казах по-горе, и тя ще е спокойна. Важното е да не й "внесеш" предварително напоени с негативни емоции обяснения, да бъдеш оптимално безпристрастна. Сигурно ти е много трудно, особено в момента, защото ти самата си наранена от случилото се, от раздялата с него, от неговото отношение (или по-скоро липсата на такова)...Но той така е решил, толкова е можал, за толкова му е бил капацитетът... Помисли си, имаш ли нужда наистина от този човек - такъв какъвто е?...Понякога злото е за добро .

Цитат:

Как да и кажа че той не се интересува?

Няма защо да й го казваш, освен ако тя не те попита. А как тя би могла да знае, че той "не се интересува", освен ако ти не й го "подскажеш"? Ако си й обяснила горните неща спокойно, тя ще ги е приела, и едва ли ще си задава подобни сложни въпроси.

За един родител е много важно да бъде безпристрастен с децата си, да не пренася личните си драми върху тях, да не ги натоварва по този начин. Трудно се постига. Но помисли си само - животът е тъй изненадващ, понякога не за години, а за месеци и дни се обръща и се случват неща, които не си и сънувала. Всичко е възможно - и таткото да се върне при вас, и нов татко да се появи, и какво ли не още. Когато мислиш предварително, се самонавиваш и някак си предрешаваш ситуацията. Радвай се на твоето слънчице - обичай го, раздавай му се, и не мисли за неща, които не са се случили...Каквото било - било . А какво ли ще дойде?...

Благодаря ви много за съветите . Може би наистина триабва да се отарва от моята негативност за случилото се, и да гледам на пред . Но не е толкова лесно. Може би с времето......

Това което сте написали ще ми помогне, благодая отново

Радвам се,че се опитвате да се отърсите от негатевизма.Макар ,че отстрани е по-лесно да се дават съвети.Лично аз смятам,че е по добре с един,но любящ,разбиращ родител. Не можем да накараме някой, по задължение да се интерисува от детето си.От личен опит знам,че истината се приема без големи сътресения в ранна възраст.Ако искате подробности изпратете ми съобщение.
Бъдете силна!

Една песен, която говори много за взаимоотношенията в семейството....за съжаление има много такива семейства, ако можеха да се видят отстрани само за миг.........
http://www.vbox7.com/play:573acb18