ЛУДОСТТА КАТО ТРУДОВО ЕЖЕДНЕВИЕ
Да пожертваш, да пропилееш целия си живот за някаква заплатка, ето това вече е истинска лудост. Да работиш всеки ден 8, 10, 12 часа за благото на други хора, това, разбира се, е лудост. Лудост на квадрат!
Единственото нещо, което повечето хора не биха сторили за пари, е това: да помислят за себе си, за собствения си успех и благоденствие. Те искат да печелят пари по един единствен начин- някой непрекъснато да им нарежда какво да правят и те безропотно да го правят. За което най- накрая им се плаща, т. е. подхвърлят им се няколко трохи, колкото за Бог да прости. Оттук и главният проблем на тези хора. Те се блъскат цял живот, за да правят другите богати, като получават в замяна споменатите вече трохи!
Повече от ясно е, че тези, които работят за заплата, най- накрая остават с празни ръце. Изхвърлят ги стари и немощни на боклука, като им подхвърлят една мизерна пенсийка, с която едва- едва вегетират...
Ако работите за някого, вие не може да не съзнавате, че вашият работодател не мисли за вашите интереси, а за своите. Въпреки това обаче вие жертвате целия си живот заради интересите на работодателя!...
Робството уж било премахнато преди векове... Премахнато е, ама друг път. Виж ми окото! Дръж ми шапката! Милиони, милиарди роби по света блъскат от тъмно до тъмно, за да правят своите работодатели все по- богати и по- богати.
Ако вие не се погрижите за задоволяването на вашите интереси, никой друг няма да го стори заради вас. Но... Както много духовито подхвърля Бертран Ръсел: „Повечето хора предпочитат да ги застрелят, но не и да мислят със собствената си глава...” |
Списания
