Труден

"Аз съм" се разлага на усещане и Трансцендентална Аперцепция. Някои ГОЛЕМИ философи твърдят, че второто (ТА) е по-фундаментално от първото (екзистенциалното усещане). С което доказват, че действително ГОЛЕМИТЕ философи по нищо не се отличават от действително ВЕЛИКИТЕ практици (садхака, йоги). Целта на Йога е да редуцира и напълно отстрани усещането в името на съвършеното разгръщане на трансценденталната аперцепция, т.е. на самовъзприятието ни като Брахман.

Липсата на дефинирано Аз не значи липса на Усещане за Аз.
"Възприятието като Брахман" носи известна себеопределеност, което трябва да покаже, че пълното "разливане" в Абсолюта е немислимо за Осъзналият се разум. Осъзнатото не може да се забрави.

Аз съм излизал от медитация без да мога да си спомня кой съм.
Но усещането за Битие не се загубва.
Усещането за Същността ми като Осъзнаващ Разум остава.
Това е Бог.
Абсолюта е МЯСТО в което се "раждат" Боговете.
Трудно е да се обясни, че хем Абсолюта се Осъзнава, а хем е само неосъзнат Разум в който се раждат Осъзнати начала, наречени Богове.

Използвай абстрактното си мислене...

В будизма тази диалектика на осъзнат и несъзнаван Абсолют е отлично представена в идеята за алая-виджняна, която хем е индивидуалният поток от емпирично възникващи дхарми, хем е нещо несъзнавано само по себе си и граничещо с дхармичния абсолют от Трикая, троицата на дхарма-блаженство-инкарнация.

MBIRA написа:

"Да я прегърна.... Защо ли? Нищо не мога да сторя за нея. Тя е сама като мен." Из "Погнусата" на Жан Пол Сартр

"Тя е сама като мен"- Сартр
интересно Сартр - екзистенциализъм
а ето какво ще добавя аз :
Самотата е летаргия, познание, извисяване, достигане до "Аза", отъджествяване. Самотата е повече от съществуване, тя е живеене вътре в мен, тя е неотделима част от мен, тя е единствената която наистина ме завладява и желае, защото самотата е част от собственото аз.
Кой би се отрекъл от себе си?!
Кой би се отрекъл от самотата?!
При положение, че САМОТАТА Е ЖИВОТ!

ХМММММММММММ ами това са си лично мои мисли, видени, изживени, почувствани от към моята плоскост за нещата.................. каква е връзката със философията на Сартр, твърде трудно за да се опише....
но определено еквивалетно на състояние което ме е грабнало, което ме е изнасило и захвърлило....................в дъното на човешката неволя.
Как би могъл /Сартр / да надвие съпротивата на нещата и да им си отдаде? как би могъл да прегърне нея, тоест себе си?,

и ТУК каквото и да кажа ще е безмисленно защото някой вече го е казал по- добре от мен самата Анри Перюшо в книгата си "Животът на Ван Гог"
"Той е сам, сам със своята неугасима любов, която го изгаря, с тази всепоглъщаща горест, която никога няма да затихне. Къде да отиде? Какво да прави? Как да надвие съпротивата на Нещата! Нима му е отредено да се блъска с тях до последния си дъх?
И ето го сам, този път съвършено сам, залутан в ужасната пустош в която се е превърнал животът му. Никакъв оазис, където да накваси с малко влага устните си! Никаква светлина, ни най-малко развиделяване! Нищо! Всички мостове между него и света са прекъснати. Останал е лице срещу лице със себе си.........."
Анри Перюшо


ХММММММММММММ и нещо за десерт от Шопенхауер:

Който не обича самотата, не обича и свободата; човек е свободен единствено когато е сам....Онзи, който своевременно се сприятели със самотата и дори я обикне, получава златна мина;
Шопенхауер

Позрдавления!
Нищо не мога да добавя, което да е различно от казаното

И в този ред на мисли,относно живота и смъртта ...скоро прочетох една будитска притча,която ме накара дълбоко да се замисля.
" Ягодата
Един човек пресичал поле,на което спал тигър.Забелязвайки тигъра,човека побягнал с всички сили.Тигъра след него...стигайки до пропаст,човека започнал да се свлича по нея,докато се хванал за корена на дива лозя,а тигъра ръмжал отгоре.Треперейки от ужас,човека погледнал надолу...а там стоял друг тигър.Само корена на лозата удържал човека.Две мишки-едната бяла,другата черна излезли от дупката си и почнали да гризат корена на лозата.Обкръжен отвсякъде от опасности,човека се огледал и недалеч видял ягодов храст с една единственна зряла ягода.Държейки се с една ръка за корена,той протегнал другата и откъснал ягодата.
Колко сладка била тя !! "

Първият тигър,който подгонил човека е Раждането.Появяването ни на този свят и всички свързани с него задължения,очаквания и болки,от които искаме да се скрием.Вторият тигър,който чака отдолу е Смъртта-неибежна и приета,но ужасяваща с факта,че можем да я срещнем преди да сме свършили всичко в живота.За този живот-нашият личен персонален живот,сме се вкопчили отчайващо- Корена. Двете мишки са крайностите,между които обикновено се лутаме,независимо дали са черно и бяло,добро и зло,морал и желание......заслепени от желание и стремеж да се задържим на корена,ние разбираме,че те неумолимо изгризват всеки един ден от живота ни.
А някои от нас са щастливи да открият ягодата...тоест прозрението за мишките и тигрите и за това,че могат да бъдат и щастливи между раждането и смъртта.