Труден

Ей така,когато си тичах една вечер,опитвайки се да се разтоваря от уморителния ден,си мислех за нещата от живота,защо понякога не постигам успеха към който се стремя.
Може би ви звучи банално,но прозрението дойде с тичането.Когато си мислех,че немога повече да тичам,тогава реших да направя още няколко обиколки,абстрахирайки се от умората и досадата.
Тогава си отговорих сама ,защо...защото когато човек е готов да се откаже,значи е отишъл много близо до целта,и остава само да се напрегне забравяйки за болка, слабост,страх...
Ами сработи!Наистина,имаше нещо ,което преследвам от доста време,но престанах да се щадя,дадох всичко от себе си и успях.Сега се чудя как не съм го направила по рано,но не е лесно човек да надскочи страховете си и слабостите.

Като,че ли не съм успявала до сега да постигна точно това,което постигнах скоро,за да науча точно този урок от живота,и това ме направи по силна.

Чудно как понякога отговорите са ни пред очите,а ние оставаме слепи за тях.

А-а-а, аnelim, и това ми звучи познато...

Една сутрин, както си бягах на стадиона,
ми се прииска да разперя ръце и да ги размахам като птица.
Всъщност, често ми се иска да го правя,
но тоя път тичах боса по тревата и желанието беше неудържимо.
Ама като ме досрамя от хората наоколо....
Тогава правех по 5 обиколки, не повече.
И свършвам аз 5-тата, а не се решавам.
Започвам 6-та, 7-ма, 8-ма, чак на 9-тата разтворих криле
и като ударих един спринт...


Често се чувствам неспособна да си поставя каквато и да било цел.
Но когато все пак се случи да си поставя, се оказва
че разстояние между моето настояще и желаното бъдеще не е имало.

“Успеха” и “целта” са били винаги при мен,
просто не съм извърнала глава, за да ги видя
или не съм протегнала ръка, за да ги откъсна.

А и самата дума "поставям" ми звучи твърде стабилно,
за да има съмнение, че ще се случи нещо, извън поставеното от мен.
Щом съм имала смелостта да го поставя, ще имам и силата да го постигна.

Затова си права, anelim, място за страх няма!