Труден

Този текст подготвих за forum.all.bg , но преди да го пусна там, го прочете една от нас (от Трудните хора ) . Донякъде на нея се дължи тази приказка да я постна тук
-----------------------
- Здравей, къде живееш
- ей там на край гората
- а що дириш тук във пустотата
- ми загубило съм се незнам
- искаш ли да ти покажа пътя
- не, само ме нахрани
- нямам с какво.ела до моята къщичка - там ще намерим
- добре
Тръгнали те вървели що вървели и на пътя им изкочил вълк.Много гладен бил той.
Уплашили се първите 2 същества, спогледали се, прегърнали се здраво и започнали да треперят, завалял дъжд, гръмотевици разцепили небето.Вълкът бавно и облизвайки се започнал да приближава, спокоен, че плячката му няма да избяга... Тъкмо посегнал с острите си нокти и едното същество извадило от пазвата си вълшебен нож, с който ослепило очите на вълкът, но отворило третото му око, тогава вълкът ги видял като чисти енергии и казал:
- о съжалете мен незрящия, аз бях нищ духом, но прогледнах...
Обърнал се и избягал...
После те продължили по пътя си влезли в къщурката и гладното същество било заситено. Излязло в ноща и продължило пътя си самичко. Появила се една буйна студена река, но то знаело , че трябва да я прекоси - засилило се и цопнало в най-дълбоката и част, намокрило си дрехите и потънало. Срещнала го една хищна риба и го погълнала. На сутринта един рибар я уловил... Открил в тялото и нещо, което едва дишало, занесъл го на най-високия връх и го оставил...
През много ръце преминало това същество, но никъде не намерило себеподобните си, то било безсмъртно, но било самотно...
Някога някой му казал, че ще дойде денят, когато то ще получи своето щастие, но тъй далечен му се струвал този ден и тъй скучно то живяло живота си...
Накрая се оказало, че за да дочака Денят е трябвало да прави нещо/неща, но не могло да изтълкува правилно какви точно трябва да са и получило малка незадоволителна утешителна награда...
Натъжило се то още повече, ... но нещеш ли появил се отнейде златен мустанг - хвърлил го той отгоре си и препуснали в степта, толкова бързо, че съществото се разтворило във въздуха...
И шашавата приказка свършила тук!!!

....когато я (приказката) започвах незнаех как ще свърши
само исках да е тъжна...Краят не е тъжен, но...но то
не е намерило себеподобните си?!не може да е нямало - но незнам на кой свят са били
а и то се е разтворило значи е загубило индивидуалността си. не съм сигурен дали това е тъжно..

А защо е трябвало да бъде тъжна приказка, Марто?

И на мен ми е интересно защо трябва да е тъжна, обаче ми е по-интересно защо си я озаглавил "Скучна приказка". На мен хич не ми се видя скучна, не знам за другите как е?

Нито е тъжна , нито е скучна , а е много, много хубава

Поздравления

Исках приказката да е тъжна, понеже настроението на автора , докато я е писал е било такова, а той искал другите да усетят колко му било тъжно тогава

А за това , че не е скучна 10х
Радвам се че ви е харесала

Наистина ни хареса приказката. Ще се радвам, ако напишеш още. Може и весели, тоесто когато ти е много весело, напиши нещо, да видим какво ще излезе.