Труден

Не съм очаквал, но благодаря за грижовното отношение, сега се чувствам вече като един

Умен
Трудолюбив
Енергичен
Шарено
Емоционален
Неспиращ


Силен
Млад
Опитващ
Търсещ
Анализиращ
Намиращ
Ясночувстващ
Кристиян

Всичко следващо по-долу, е проява не на утехата, която ме сполетя, но на предутешното състояние на проява на възпитание, дотолкова, доколкото бе възможно предвид смутното взаимодействие между тези две състояния, поради което предварително моля да бъда извинен:

Смирението е сол, получена от взаимодействието на киселината и основата, сиреч реакцията известна като неутрализация. Много често един от продуктите, които се отделят при тази реакция е вода Н2О, или живот, а солта е нещо, често неприятно на вкус, че и на мирис, затова се ползва в малки количества, като подправка, а не като основно ястие. На всички е ясно какво предизвиква прекаляването с готварската сол например....хипертония, отоци, бъбречни проблеми, сърдечни...постепенно всички органи издават багажа....
Аз не произвеждам мъдрост, нито внасям, нито търгувам с нея...нямам ум за тази работа, наивен съм, и зная това...вземам присърце нещата и затова не се занимавам с мъдростта...

Играя си на моравата в парка, ритам си топката и се забавлявам...това е моята същност в действителност, а ти идваш, вадиш съдийската свирка и ми показваш червен картон....как е възможно да си сигурен, че знаеш правилата на моята игра, за да отсъдиш нарушение, което съм сторил сам на себе си...? Но и така да е, единият Аз напуска игрището, но другия продължава да се забавлява...

А кога става време за прибиране, моята Майка и моя Баща знаят това, не ме оставят да укъснявам в тъмнината...не ме е грижа кога започва и кога свършва деня, единственото което ме вълнува е това, да се наслаждавам на живота, на слънцето и водата, да дишам свежия въздух във парка и да се забавлявам, потопен с цялата си същност в играта...

А в случаите, когато моята Майка и моят Баща по известна причина са ангажирани, като добри родители винаги се стараят да ми осигурят грижовен наставник, и това е някой, когото познавам- тогава слушам него, защото не искам да разочаровам Родителите си. Аз зная, че моята свобода е Тяхна отговорност, а моята отговорност е в това, да не загубя нищо от свободата си, и затова си играя по правилата на свободата...как мислиш, червените картони дето ми ги размахваш, биха ли ми развалили Семейната хармония....най-много да се наложи да сменя моравата и да си намеря друга...., но това пак бих решил без някой да ми размахва картони...


И от всичко което казах или си спестих тук, най-важното е онова, което е способно да те разсмее истински , всичко останало го пише в твоите картони

PS. И в добавка накрая, по темата...моето ЖЕЛАНИЕ е да мога да споделя РАДОСТТА от ЖИВОТА, включително и с хора като теб, които "разбират правилата" и следят играта....в крайна сметка докато тичат редом с играчите и си вършат работата, и на тях трябва да им е радостно и забавно....и я споделям...но и те са свободни дали да приемат или да откажат това....

"14.А Петър рече:не, Господи, защото никога не съм ял нещо мръсно или нечисто.
15. И повторно глас биде към него:което Бог е очистил, ти не считай за нечисто."
Деяния 10-14 и 15 стих (за всеки случай направи един паралел между Големите Аркани, носещи съответните номера...)

Впрочем, забравих да си довърша цитата в послеписа...
"34. Петър проговори и рече:наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;" Деян.11-34 (напомням за значението на онази карта от Маялките Аркани, която е с номер 8 от жезлите, а 34 е нейния числов еквивалент...бърза и безлична карта....), ала моята карта по рождение е следващата, с номер 35, или 9 от жезлите;
Пак от същата книга, същата глава, следващ стих"35. но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е"
С което не искам да кажа нищо повече от това, което написах по-горе...в най-добронамерената "пародия" на твоя подпис най-отдолу на постингите
Весел и радостен ден ти пожелавам и на теб Труден човеко,
Предстоящите Празници са именно за това, да се сподели Радостта с ближните ни - ПОЖЕЛАВАМ това не само на теб , а на всички

- това трябва да е един ден от дните на СМОТАНЯК
, денят ме очаква....

Подписът ми съвсем не е добронамерена пародия, а сериозно предупреждение: Има нещо, което не разбирате, и то е най-важното. Него търсете да разберете.

И сега нека внеса малко яснота...

Първо: Проблемът на човеците с Библията е, че те се ОПИТВАТ да я ТЪЛКУВАТ.
Защото не я разбират...

Ако не разбираш казаното от първо прочитане, не се НАПЪВАЙ да го тълкуваш, защото от напъните излиза само нещо миризливо

Това което е казал Петър не опровергава казаното от Исус.
И цитирайки ми това, ти просто показваш, че не си ме разбрал.

Хайде сега, разбери го с думите на Петър, които си цитирал:

Цитат:

което Бог е очистил, ти не считай за нечисто

Бог трябва да го е "очистил"!!!
Бог трябва да го е "показал"!!!
На друго място е казано: "да се роди от Бога".

Което трябва да те наведе на мисълта, че САМО Бог може да "определи", кой ще бъде Негов.
Ти, по собствено желание, не може да станеш Негов.
Не можеш да НАПРАВИШ себе си Негов!!!

Пак Исус казва:

Цитат:

Йоан 3:13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

Само Този, Който идва от Там, може да се завърне обратно, защото:

Цитат:

Матей 7:14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Всеки трябва да се надява да е един от Синовете Божии, но тази Надежда е видна в Смирението. То знае, че което е Божие, не може да се похаби.
Един вид: Ако съм от Бога, ще се върна при Него. Аз нищо не мога да НАПРАВЯ, освен да се оставя на Него.
Убедеността ми, че Той ме води, ме прави повече Негов, отколкото УБЕДЕНОСТТА ми, че аз ще го НАПРАВЯ свой, с УМНИТЕ си теории и ТЕХНИКИ

Това се нарича Смирение.

Всеки който ПРАВИ нещо от себе си, го прави за своя СЛАВА.
В такива може да се види измамна смиреност и благодушие, но то е само до като имат насреща си търпимост.
Всеки който сменя стилът си от благодушност до хаплива ирония, е СМОТАНЯК подвластен на моите думи.
Аз съм Причината, а той е следствието.
До като аз съм добър с него, и той е добър, когато аз го настъпя, и той се опитва да направи същото...
Аз поставям пътеката, а Смотанякът върви по нея.

Аз съм известен с хапливият си език, и никога не съм бил различен от това.
Който ме харесва е Добре Дошъл.
Който не ме харесва да ходи да си играйка с дечицата.
Аз не искам смотаняците да ме харесват, защото така отъпкват пътеката ми, че нищо Живо не остава на нея.

Не метафоризирайте прекалено, защото изпадате в СЛОВОБЛУДСТВО, и то ви приспива с измамната си "мъдрост".
Метафорите са за Поетите, и за Онези Които имат какво да кажат.

Ако някой не ме харесва, значи добре се справям, и пътеката ми е все още Жива.

Подчертах, че това е автоирония, и следва да се разбира в този смисъл, самоиронизирам се, това мога да направя, и написах, че правя именно това.
Всеки с нещо е известен, не оспорвам ничии права, но и не рекламирам себе си.
Иначе думите си подбирам добре, старая се да не злоупотребявам.
Уверявам те, че не тълкувам писанията. Нито имам намерение да поучавам, нито на библейски гид да се правя. Проблемите с писанията настъпват при хора, които приемат тези писания за четиво, а не като Реалност, в която те участват.
Тук, в триизмерното битие, съзнанието ни е поляризирано, все между доброто и злото се създават зони на напрежение...
Да правя не мога, но мога да желая...Бог е който прави и удовлетворява желания. Ако желая да съм Божий, Той ще ме направи такъв, но това е предмет на съвсем друг вид дискусии.
Всички сме части от Цялото, и го съставяме, и в състояние на здраве всичко работи в перфекта хармония, нарушенията са признаци на някаква патология. Мекота, плавност, съгласуваност, единство, топлина, съгласие, красота...това са признаци на смирение, върху такава почва Божественото се проявява, това знам аз, наблюдавам себе си и забелязвам къде "кипи" дейност и къде се "гонят ветровете"
За всичко си има закони, аз като човешко същество съм изграден от милиарди клетки, които трябва да управлявам правилно, за да работят в синхрон. Всяка клетка има интелект, всяка клетка е различна, има висока диференциация, хиляди години са нужни за да бъдат създадени подобни съвършени системи чрез външно създаване, а не чрез "просто" сливане на една мъжка и една женска клетка...имам си достатъчно работа с тези процеси, за да се занимавам с другите. И аз съм опитал от това, което ти наричаш рязко. И споделям, че това не води до добри резултати само по себе си.
Може да ти докара я изкълчване, я счупване...и после поуката е да натискаш леглото гипсиран и следващия път да внимаваш с резките неща. Докато не станах любител на мекотата, учих уроците на гипса- както в пряк смисъл, така и в преносен смисъл. В природата като цяло, и в човека като част от природата, резките неща се подчиняват също на определени закони. Когато през лятото започне внезапно да гърми и трещи, да проблясват светкавици, за минути да се промени небето и да се извие буря...то не е самоцелно, "Гневът на Зевс" не е нещо само по себе си, резултатите са все ползотворни, въздухът се озонира, цялата природа сякаш се пречиства...И след това изгрява Слънцето, зажужават малките буби, по-големите също се показват...живота кипва с "пълна пара"...Същото става и като процес в човека. Тази библия изучавам аз, и това си позволявам да тълкувам, природата е моето училище и аз съм старателен ученик, има си теория има си и практика...безброй опити може да направи човек, за да се убеди в това, което казвам. Знанията са изписани навсякъде, в камъните, по листенцата, в цветята...
Така, където Бог е изчистил, как да познаем къде е чистил Той? Там, където и гръмотевици е имало, и светкавици, и буря, и след това- живот...Често, на човек се налага в подобни бури, да покрие сеното, да прибере добитъка..да се погрижи за нещата, които имат стойност за него..не му пука за вълците в гората, за гадинките и животинките, от които не се препитава...но това е по силите на човека и това прави най-често. Бог няма такива приоритети, за него е важно всичко, включително колко птици например ще станат жертва на бурята и колко гъби ще поникнат точно под еди кое си дърво. Той е създал универсални системи за протичане на тези процеси, хиляди разумни същества работят и управляват тези процеси, за които човек дори не подозира...това е моето тълкуване ...нека да се грижи за приоритетите си човек, но да благодари на Бог, защото и човек е обект на същите грижи...в природата е абсолютно важно и уникално събитие както раждането на едно бебе, така и появата на поредното котило в задния двор...едни и същи закони действат, едни и също същества се грижат с цялата любов и всеотдайност за човека и за котето. Както има "проблемни" раждания на човешки същества, така има и "проблемни" раждания и при котките...причините за това са едни и същи. Но, човек няма право да определя кое е по-важно или кое е по-полезно и т.н. защото не познава законите на които се подчиняват тези явления.
И смотаняк да бъда, или пернато и хвъркато или каквото и да е, само Бог може да се произнесе относно моята чистота и относно моята видова принадлежност..., вълкът знае ли че е вълк? Или Човек си прави категории и класификации, в това няма лошо, защото животът се "опростява" и неизвестното се запълва с "известно"...но засега между човешките класификации и Божествените няма съотвметствие...
И това е така, защото човек има възможност само да наблюдава явленията, да отчита определена повтаряемост и да открива законите. Понастоящем, има някои ентусиасти, които са пионери в установяването на принципите...но поради липса на доказателста биват притиснати и задушавани, а за причините, поради които съществуват принципите, на които се подчиняват законите...едва ли някой е стигнал.
Това, което знам, че появата ми е проява на закон, отразяващ определени принципи, за което има съответни причини. Законите се проявяват в материалния свят, принципите са в света на душата, а причините са в Божествения свят.
Аз не съм взел примера с ап. Петър случайно. От всички Христови ученици, няма такъв, като Петър, отличаващ се с качеството твърдост.
Аз разглеждам ап. Петър като критерий в това отношение. Няма да се спирам и да разглеждам това качество в неговото проявление.
С това изчерпвам отговора си, и нека в него не се търси преднамерено отношение, както и във всички между впрочем. Това е достатъчно за съвсем ясното разбиране на изложението ми.
Бог ми е дал живот, в който аз съм главния герой, Той е режисьор на на сюжета, от мен се иска да изиграя най-добре себе си...не се самоограничавам в това да считам себе си за "екшън-звезда" или "комик" или каквото и да е там...Сценарий си има, докато е нужен...но кое би харесало на режисьора повече...доброто запаметяване на репликите, или импровизация, предугаждаща сценария, изпълнена с любов, радост и желание...

Така по-те харесвам при условие, че не е написано за да предизвика умиление
(моето харесване не би трябвало да те радва или притеснява)

Chrissun написа:

Аз не съм взел примера с ап. Петър случайно. От всички Христови ученици, няма такъв, като Петър, отличаващ се с качеството твърдост.

Петровата твърдост е само бледо подобие на Исусовата твърдост.
Изненадващо, обаче, тя остава незабелязана за "нежните душици"

Моят приятел Ангел Дончев казва, че Нежността не е лигавене.
За това го обичам Ангел, защото без да знае е казал цяло мое стихотворение.

***

Не ви разбирам "нежни душици" .
Не ви разбирам, дребни мушици,
пърхащи някъде в псевдопространството,
гдето не идват големите птици.
Мъча се някак да ви усетя.
Мъча се - някак, дано се сетя,
какво рисувате с бледите точици,
гдето не парят, а пък уж светят.
Не ви разбирам дребни мушици.
Но и не трябва.
Летя със птици.

Много често се виждам като гарван, и се чудя какво не харесват на тази Истинска Птица...

На Здраве, и Весели Коледни Празници

Здравей,
Едва ли от птичи поглед може да се прецени нежността на вълчата душа, обричаща го да вие към луната при всяко пълнолуние...
Вълци има много, и единаци и в глутници...но както и да живее вълка, виенето си остава едно едно индивидуално изпълнение...
Благодаря за пожеланията, щом се сбере моето семейство, ще празнуваме и ние, стига да няма пълнолуние...

В следващия си живот искам да бъда магаре, някак си усещам, че в това животно има нещо, което досега не съм намерил в нито един човек...макар и това нещо да е проста добродетел. Едва тогава ще имам право да се надявам, че Месията ще избере мене, за да влезе в Йерусали.

Засега живота ми протича в изучаване на свойството на душата да се смалява и да се увеличава...зависи колко овчици ще намеря в кошарата...

Стремежът към Добро и Любов желание ли е?
Стремежът да се Събудя, желание ли е?
Каква е разликата между копнеж, стремеж и желание?

Искането да не искам желание ли е ?

Знам, че сме говорили за тези неща ...но нещо пак се оплетох в желанията си да нямам желания

"Причината за силното или слабо желание на човека към нещо, се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи. Може ли певецът да пее, ако не знае законите на пеенето, както и музикалните тонове? Може ли музикантът да свири, ако не знае местата на нотите в своя инструмент? Може ли човек да мисли право, ако не познава законите на мисълта?


Ето защо, като ученици, вие трябва да анализирате мислите, чувствата и желанията си, да видите, какви сили се крият в тях, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно те могат да изглеждат добри; важно е, какво се крие в тях.
Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатът от желанието му е отрицателен.


Отблъскването на еднородните желания произвежда омраза, негодуване, спор и т.н. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си. Преди да желаете нещо, вгледайте се в себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се от него.


Сега се явява въпросът, какво трябва да прави вълкът със своето желание да яде овце? Как трябва да си въздействува? Ако сте запалили огън в стаята си направо на пода, колкото и да е слаб, има опасност дъските да изгорят. В първо време огънят е слаб, но може да се усили и да произведе пожар. Какво трябва да се направи тогава? - Да се изгаси. - С какво? - С вода? - По друг начин не може ли? - Да се покрие с нещо, за да се отстрани прииждането на въздух, който е причина за горенето. - Както виждате, с огъня лесно се справяте, но към ще се справите с едно силно желание, което е по-страшно от огън? За пример, желанието на вълка да яде овце е огън, който силно гори. Как ще се справи вълкът с това желание? Само един начин има - той трябва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкът трябва да познава законите за превръщането. Щом стане овца, той ще пасе трева. При това положение, желанието му, да яде овце, естествено ще изчезне. Ако вълкът не може да стане овца, тогава овцата трябва да стане вълк. Вие знаете, че вълк вълка не яде. - Възможно ли е това? - Възможно е. Има вълци, които могат да се превърнат на овце. Има овце, които могат да станат вълци.


Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. "

из Закони на Доброто, Дънов

elan написа:

Стремежът към Добро и Любов желание ли е? Стремежът да се Събудя, желание ли е?

“Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме:
Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.
Доброто като плод на Любовта, се съдържа в нея.”
Дънов

"И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява.

Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа:
като стремеж в сърцето,
като чувство в душата,
като сила в ума,
като принцип в духа."
Дънов

Стремеж
Добро
Любов

Желание

И така Любовта е вечна. Доброто и то е от Любовта.
"Стремежът е порив към твоята Същност. "
Труден

Разсъждавайки по-този начин питаме се, кое е това което отличава желанието от Любовта. В смисъла на думите е и техният ключ. Инак те остават затворени в себе си.

Желанието вечно ли е?
Неизменно ли е желанието?
Проявява ли се желанието в Любовта?
Желанието ограниченост ли е?
Поставяме ли определеност в желанието?
Желанието съдържа ли в себе си противоречивост?
Самото желание е противоречивост, тъй като се ражда в проявения свят.
В Любовта има ли противоречивост?
Във времето и пространството ли се проявяват желанията?
Времето и пространството са проявления на материята. Движението е времево и пространствено.

“Питам: какво означава думата "любов"? Пространствена ли е любовта? Любовта е безпространствена. Тя не знае нито време, нито пространство. Тя няма нито начало, нито край. Тогава, как ще познаете онова, което няма нито начало, нито край? Как ще познаете онова, което не заема време и пространство?”
Дънов

Преходно ли е желанието?
Можем ли да се отречем от желанията и да излезем вън от тях?
Желанието подразбира множественност. Всяко желание е следствие от предишното и след себе си води друго желание.
Какво е желанието?
Подчинено ли е на правила желанието?
Има ли разумност в желанието?
Две еднакви желания съществуват ли?

Желанието безначално и безкрайно ли е?

"Безкрайността няма начало. Вечността няма начало. Бог няма начало, и не е начало. Бог е Всичко."
Труден

Можем ли с желание да любим?

“Само Бог люби, защото Бог е Любов.”

Щом едно желание не е Любов, то е всичко което Любовта не е, тоест вън от Бога.
Между две желания има ли хармония? Не надделява ли едното над другото? Между две желания всякога има дисхармония, когато двете станат едно, тогава се ражда хармонията.
Когато желанието стане едно единственно, то тогава вече не е желание.
Желанието не е Стремеж.
Любовта не е желание. Може ли желанието да бъде Бог?! Не може.
Доброто е из Любовта, то не е желание.

"И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.

Вън от Любовта ние не познаваме Бога."
Дънов