Труден

Американски и австрийски учени за пръв път в историята на човечеството успяха да телепортират атом. Постижението ще даде тласък в развитието на супербързия квантов компютър, чиято разработка все още буксува. Процесорите му използват кюбитове, кодирани в квантовите състояния на атоми, фотони и електрони. С помощта им в едно и също време са възможни огромни на брой изчисления.

Експериментът се основава на феномен, за който още преди 70 години говори Айнщайн. Едва сега обаче учените успяват да пресъздадат на практика идеята. Те обаче бързат да посочат, че телепортирането на хора едва ли може да се осъществи. Броят на атомите в тялото на човека е число с 27 нули след него. На практика не е възможно да се предаде такова количество информация на други частици. За целта ще е нужна появата на ново поколение компютри, които биха оперирали с много повече данни и биха действали с несравнимо по-висока скорост от най-мощните изчислителни машини сега.

Потенциалът и възможностите на супербързия компютър карат водещи компании като AT&T, IBM, Hewlett-Packard, Lucent и Microsoft да се насочват към разработки и финансирането му. Очакванията бяха супермощната машина да влезе в експлоатация през 2035 г., но сроковете може да се окажат много по-кратки.

източник Pari.bg

Голямо объркване сред историците предизвикват предмети, за които не може да се установи точно за какво са служели на нашите предци и кога са изобретени. Такъв е случаят с кристалните черепи.





Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.

Произходът на първия е неизвестен. Знае се само, че е закупен от бижутерската фирма Тифани през 1898 година. И до днес не може да се установи откъде фирмата се е сдобила с него. Според някои източници е бил спечелен като трофей от неизвестен наемник в Мексико през деветнадесети век.

За втория череп се знае доста повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в древния град на маите Лубаантун забелязва в една цепнатина нещо да блещука. Какво е правило младото момиче в днешната държава Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била твърде млада за археоложка, но достатъчно смела, за да не се страхува от отровните паяци и змии.






Археолог любител бил вторият й баща Фредерик А. Мичъл-Хеджис, иначе банкер и борсов посредник. Не разполагал с много средства, но бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, изследователски подвизи и авантюри. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и заминал с кораб от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.

В експедицията взели участие също доведената му дъщеря Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - приятелка и спонсорка на Фредерик. В многобройните писания за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни различия. Според едни автори местните работници от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници предлагат същата история, но с повече романтични подправки. Ана се изкачила на доста порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прекрасна гледка. Зелена джунгла като безкраен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп във вътрешността на пирамидата. Ана слязла и събудила баща си, за да му съобщи новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и затова чак след няколко седмици упорит труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.

Интересна била реакцията на около тристата работници кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, започнали да целуват земята и две седмици прекарали в плач и молитва. Разкопките продължили и едва след три месеца открили долната подвижна челюст на черепа.

Находката в Лубаантун е истинска загадка, която може да се сравнява само с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и днес може да се видят в престижни музеи в Европа и Америка. Но въпреки това черепът се смята за уникален. Изработен е от цял прозрачен къс планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка предизвикват твърдения на онези експерти, според които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това заключение, след като изследванията под микроскоп не са намерили следи от метални инструменти. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са необходими най-малко 150 години по 12 часа упорит дневен труд на много занаятчии. Някои изчисляват, че за постигането на този резултат ще бъдат необходими 800, 1000 или 1500 години. Не вярвам, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкова тънка и продължителна работа.

Скулите и очните кухини на черепа са обработени по такъв начин, че като отразяват светлината, създават впечатление на блясъци, на някакво вътрешно движение. Ефектът се подсилва и от една призма, оформена в основата на черепа. Кристалното творение тежи 5,3 кг, високо е 13 см, широко също 13 см и дълго 18 см.

Съдейки по някои анатомични особености, специалистите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт особено тормози експертите: ако е вярно, че целият предмет е изработен от един кристален къс - а това означава и подвижната долна челюст, - как е бил разрязван този къс? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би завършил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал расте спираловидно около невидими оси. Те могат да се видят само при определени условия и силно увеличение. Обработката може да се извършва само по посока на тези оси. И най-незначителното отклонение веднага би го натрошило на малки късчета. А кристалът на маите е обработен тъкмо по този невъзможен начин.

Това дава повод на един учен да възкликне: "Проклетото нещо не би трябвало да съществува!" Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години "проклетото нещо" на Франк Дорланд - известен реставратор и консерватор на произведения на изкуството. Той e открил и описал някои свойства на черепа, които напомнят за кристалната топка на д-р Браун. Веднъж за няколко минути около черепа се появил ореол, аура или сияние. В дома на реставратора, докато черепът бил у него, понякога се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, образи на други черепи, човешки лица, разни предмети. Както Дорланд, така и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво влияние върху хората, които са близо до него, върху техните чувства, настроения и мисли.

Според сп. "Нешънъл инкуайърър" не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио - Канада, за да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово присъствие. Самата дама - щастливата собственичка на такава необикновена скъпоценност - изглежда добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен срок само когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк.

По този повод някои автори иронично подмятат: що се отнася до предполагаемите окултни качества на кристалния череп, те кой знае защо не се проявиха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от д-р Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са различни по форма и все още никой не е в състояние да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има много черепи, изработени от камък, глина, благородни метали, и дори от кристал. Но черепът от Лубаантун е уникален по начина на изработка, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са намерени в пирамида. И в двата случая находките не са били веднага обявени по сходни причини.

Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета. Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 г. със статия в сп. "Ню Йорк америкън". Статията му e предизвикала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време извършвал археологически проучвания в Белийз. Археологът заявява на всеослушание, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и регистрира. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и срещу невинните маи от древността, които според него не били способни да направят такъв череп. Археологът е категоричен: черепът не е на маите, не е намерен в Лубаантун или другаде в Централна Америка.

И ето главния му аргумент: маите не са използвали планински кристал. Черепът не е изработен в стила на маите. И още една любопитна прилика в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже кога е направена кристалната топка на д-р Браун? Ако е принадлежала на древната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв период от десетина хиляди години пр. н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове?

Специалистите признават, че със сегашните методи за датиране не е възможно да се определи възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е намерен в Лубаантун, но хвърлят съмнения върху способността на маите да изработват с примитивните си инструменти нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим поглед отново към загадъчната Атлантида.

източник www.wmyst.hit.bg

Всички знаем колко е важно за един тежко болен човек да си взима лекарствата на време. Едно изпускане може да бъде фатално. Досега пациентите трябваше да слагат разни бележки навсякъде, да настройват аларми на GSM-и, часовници. Вече има и по-"умни" методи за спазване на графиците. Изобретението се нарича Simpill и е патентовано от южно-африканския лекар Дейвид Грийн. Устройството представлява шишенце, което използва мобилна връзка за напомнянето. Схемата на действието е следната: когато пациента отвори шишенцето се праща съобщение до сървър. Ако всичко е в графика (въведен в паметта на шишенцето), съобщението се пази на сървъра за бъдещи статистики. Ако обаче пациента го е отворил по-рано или по-късно, Simpill праща съобщение до сървъра, а от там се пращат съобщения до въведени по-рано номера (личен лекар, роднина). Умното шише ще се пусне в продажба през следващия месец.


източник: HiComm.bg

Огромните изображения на птици, животни и растения, създадени преди повече от 2000 години в пустинната пампа на Южно Перу, са видими само от птичи поглед. Как и защо са се появили тези внушителни със своята прецизност творения? Над този въпрос се потят археолози, астрономи и математици. Предполагаемото предназначение на линиите в Наска варира от астрономичен календар през древен храм от типа на Стоунхендж до система за напояване на безводната пампа. Все още обаче учените не са стигнали до единно становище.
-------------------------------------------------



Линиите в Наска са една от най-големите загадки на човечеството. Те са най-забележителната група геоглифи (гравирани върху земята изображения) в света. Такива има още в Египет, Малта, САЩ (Мисисипи и Калифорния), Чили, Боливия и други страни. Но тези в Наска, поради техния брой, размери и културна значимост за целия предиспански период, формират най-внушителната, както и най-загадъчната група.
Издълбаните в пясъка на пустинната пампа около 300 фигури, състоящите се от прави линии, геометрични форми и рисунки на животни, птици и растения, се виждат ясно само от въздуха.

На земното равнище изглеждат като бразди или дълги пътеки.

Създадени са от едно племе, наречено наски, развило своята цивилизация от 200 г. пр.Хр. до към 600 г. сл. Хр. Но защо и как древните перуанци са направили тези чудеса, остава все още загадка.
Тези необикновени изображения се намират в района на пампите в Перу. Простират се на площ от близо 500 кв.км. Голата равнина на перуанския бряг, която е на около 400 км южно от столицата Лима, покрива площ от около 450 кв. км пясъчна пустиня и началните възвишения на Андите.
Допреди 80 години никой дори не подозирал за съществуването им. Линиите в Наска били забелязани за пръв път едва през 1920 г., когато пътнически авиокомпании започнали да летят над перуанската пустиня. Пасажерите твърдели, че са видели "примитивни писти за кацане" на земята под тях. По-късно забелязали, че наглед безсмислените линии формират прецизни изображения, чиито размери достигат неколкостотин метра. Най-известни сред тях са около 70-те изображения на растения и животни като маймуна (110 м дължина), косатка (65 м), кондор (135 м), колибри (50 м), пеликан (285 м), паяк (46 м) и различни растения.
Някои от изображенията представляват деформирани животни и други странни рисунки. Пример за това е изображението на загадъчно същество с две огромни ръце, едната нормална, а другата - само с четири пръста. Някои от геоглифите пък представляват предмети, дело на човешка ръка като прежда, станове и "тупос" (украсени фиби). Всички тези фигури имат ясно различими входове, които вероятно са били използвани като пътеки или по тях хората са се подреждали, за да покрият контурите на рисунките.
Човекоподобните фигури са сравнително малко и са разположени по склоновете. Най-известната от тях е "Астронавтът", дълъг 32 м, и "Е.Т". (извънземното), открити през 1982 г. от Едуардо Еран. Други подобни са "Мъжът с шапка" и "Екзекуторът", които са и най-примитивните.
Много от линиите са произволни и изглежда не представляват смислено изображение. Те са разпръснати наслуки по голата равнина, пресичайки и преплитайки се без видима цел.
Откакто са открити, линиите в Наска са предизвикали какви ли не фантастични предположения.

Как са направени изображенията?

Пампата отначало била покрита с черна обветрена скала, тъй като камъчетата, които покривали повърхността на пустинята, съдържали железен оксид. Влиянието на времето през вековете им е придало тъмна патина. Когато се махне чакълът, те контрастират с цвета отдолу. Линиите били създадени, като били махнати черните скални фрагменти, за да се покаже светлия пясък под тях.
Равнината на Наска е буквално уникална поради възможността гравираните в нея линии да бъдат запазени почти изцяло. Това е възможно поради необикновената комбинация от климат (един от най-сухите на земята, при който вали веднъж на няколко години) и равната, камениста почва, която намалява ефекта на брулещия вятър. Заради малкото количество пясък и дъждове, които да разяждат изображенията, те остават в първоначалния си вид. Гъстотата и близкото разположение на линиите несъмнено показват, че за създаването им е било нужно дълго време, поради което в тях се отразяват и различните етапи в културното развитие на наските.

Кой е създал чудноватите изображения?

Има не една и две теории за появата на линиите в Наска. Американският археолог Пол Косък ги изучавал от самолет през 1941 г. и предположил, че са направени за целите на астрономията. След това той забелязал, че една привечер в деня на зимното слънцестоене лъчите на залязващото слънце се плъзнали по дължината на една от пътеките. Според Косък линиите отговаряли на точки от хоризонта, където небесните тела изгрявали и залязвали във важни дни. Ученият приписва създаването на линиите на жаден за власт жрец, който използвал познанията си по астрономия като форма на силен контрол над обществото. Този жрец обаче не прилича на нито един представител на властта у крайбрежните племена.
През 1967 г. обаче американският астрофизик Джерълд Хокинс не открил връзка между промените в движението на небесните тела и изображенията в Наска.
Две години по-късно Ерик фон Даникен оповестил, че извънземни са положили линиите като писти за космическите си кораби. Тази фантастична теория обаче се натъква на доста спорни моменти. Учените смятат, че почвата не е достатъчно твърда, за да издържи многократни приземявания на тежки въздухоплавателни средства. Освен това остава неизяснен въпросът защо предполагаемите извънземни не са създали нещо далеч по-добре изпипано. Третият аргумент срещу теорията на Даникен е, че много от линиите имат ширина не повече от един метър, т.е. те са прекалено тесни за какъвто и да е летателен апарат. А и тази хипотеза не обяснява предназначението на животинските изображения.
Тезата за астрономическата насоченост на линиите в Наска поддържа и Мария Райх, германска математичка, посветила 50 години от живота си на изучаването и съхраняването на изображенията. Според нея теорията на Даникен е несъстоятелна, понеже наските създали линиите сравнително скоро - между 300 г. пр.Хр. и 800 г. сл.Хр. Доказателство,

че именно те, а не извънземни, са тайнствените художници,

е приликата между геоглифите в Наска и някои рисунки на глинени съдове от този период. Това означава, че наските или са направили линиите, или някак са ги виждали от въздуха.
Друга теория е свързана със земеделието и напоителните системи. Водата е най-важният източник на живот в Андите. Под пампата лежат подпочвени аквадукти и кладенци. Според тази теория разположението им е показано от линиите. Тя определя цел за създаването им и дава разумно обяснение кой ги е прокарал. Но все пак не може да обясни наличието на животински и трапезоидни форми. Също така не определя точно връзката между линиите и водата.
Според най-новата теория линиите в Наска са били използвани като пътеки, по които са минавали ритуални процесии. Всяка класа в обществото на наските имала своята пътека, наречена "секе". Някои пътеки били свързани с астрономията - те показвали кога е настъпило време за засяване, зимното и лятното слънцестоене и движението на небесните тела.
Календар или храм, система за напояване или форма на изкуство, дело на хора или извънземни, линиите в Наска остават едно от най-загадъчните световни чудеса. Ето защо през 1994 г. ЮНЕСКО включи изображенията в Перу в своя списък на световното културно наследство.