Труден

Син студ се носи в
тишината на бездната
Огнен дъх разсича тъмнината
Милиарди диаманти
разпръснати сред черен прах
частици ред във
царството на хаоса
Беззвучен взрив разтърсва тишината
поток от огнени стрели се
пръсва във безкрая.
Там някъде,където свършва
пустотата е началото и края
на всичко което е било и
някога ще бъде.
Там където вечността е
миг,а мига вечност
където точката се слива със безкрая.
Там където се започна всичко
там където и ще свърши.
А тук където времето тече неумолимо,
където пътя към звездите
се разтваря в тъмнината,
бавно носени от вятъра на времето
плуваме безмълвно ние.
В безкрая на тази малка и блестяща сфера
наричана от нас ВСЕЛЕНА.

Едно малко момче


Едно малко момче
видяло една звездичка
и се разплакало.
А звездичката
рекла:
,,Момченце
защо плачеш?”
,,Ти си толкова далеч-
отвърнало момченцето,-
Никога не ще мога
Да те достигна.”
А звездичката
Отговорила:
,,Момченце,
ако не бях
вече в сърцето ти,
нямаше да ме забележиш.”

Джон Малиола

Вървим с погледи забити в земята,
изпускаме и звездите и небесата.
Когато се докоснем със сърцата,
до тях, ни облива безметежност и
светлина.
А всъщност те винаги са били там
звездите на небесата и в сърцата.

Благодаря ти Гале