Труден

За учението

ТОГАВА ЕДИН УЧИТЕЛ го помоли:
- Кажи ни за Учението.
А той изрече;
- Никой човек не може да ви открие нищо освен това, което дреме в полусън, заложено във вас.
Учителят, който се разхожда в сянката на храма, сподирян от учениците си, не им дава толкова от мъдростта си, колкото от своята вяра и любов.
И ако той наистина е мъдър, не те поканва в сградата на своето познание, а те отвежда до предверието на твоя собствен ум.
Звездоброецът ще ти разкрие колко знае за небесните простори, ала не може да ти предаде познанието си.
И музикантът може да ти пее в ритъма, който изпълва пространството, ала не може да ти предаде нито ухо, което улавя ритъма, нито пък глас, в който да отекне.
А този, който познава науката за числата, може да ти разкаже за мерките и теглилките, ала не може да те посвети в тях.
Виденията на едного не дават крилата си другиму.
И както всеки от вас застава сам пред Божието познание, така и всеки от вас трябва да е сам в познанието си за Бога и в разбирането си за земята.

Приятелю мой

Приятелю мой, аз не съм какъвто изглеждам. Външността е само дреха, която нося: дреха, грижливо изтъкана, за да ме предпазва от твоя напор, а теб - от моето пренебрежение.
Моят Аз, приятелю, обитава дома на тишината; и завинаги там ще остане - незабележим, недостъпен.
Недей да вярваш ни на думите ми, ни на делата: думите ми са просто екот от собствените ти мисли, а делата ми — собствените ти сбъднати надежди.
Когато ми казваш: „Вятърът вее от изток", аз ти отвръщам: „Да, от изток вее" - защото не ми се ще да узнаеш, че духът ми досяга не вятъра, а морето.
Ти не можеш да проумееш мореплавателните ми помисли, а и аз не желая да ги проумяваш. Искам да бъда сам в морето.
Когато при теб е ден, приятелю, при мен е нощ — дори и когато говоря как пладне танцува над хълмовете, или как теменужен здрач се спуска над долината. Ти няма как да чуеш песните на моята нощ, нито да съзреш полета на крилата ми към звездите - а и аз не ще ти позволя нито да ги чуеш, нито да ги съзреш. Искам да бъда сам с нощта.
Когато ти се извисяваш в твоя рай, аз слизам в моя ад; дори и ако отвъд непреодолимата бездна ти ми извикаш: „Спътнико мой, друже мой!" - аз ще ти отвърна: „Спътнико мой, друже мой." Не ще ти позволя да видиш моя ад. Пламъците му ще обгорят очите ти, а димът ще опали ноздрите ти. Премного милея за ада си, та да те пусна там. Искам да бъда сам в ада.
На теб са ти свидни Истината, Красотата, Правдата — а аз, от обич към теб, ти казвам, че е хубаво и благотворно да са ти свидни те. Ала дълбоко в душата си се присмивам на любовта ти към тях. И ми се ще да потуля присмеха си от твоя взор. Искам да се смея сам.
Приятелю мой, ти си добър, предпазлив и мъдър - нещо повече, ти си съвършен! И аз също ти говоря мъдро и предпазливо. И освен това съм безумец. Ала прикривам безумието си. Искам да бъда безумен сам.
Приятелю мой, ти не си ми приятел - как да ти го внуша? Моят път не е твой път, при все че двамата крачим заедно, ръка за ръка.

Двамата отшелници

Навръх самотна планина живееха двама отшелници. Те се прекланяха пред Бога и милееха един за друг.
Отшелниците имаха пръстено гърне - то бе едничкото им притежание.
Ала стана тъй, че зъл дух обсеби душата на по-стария отшелник, който отиде при младия си събрат и му рече;
- Отдавна вече сме заедно. Време е всеки да си поеме по пътя. Нека си поделим каквото имаме.
Нажален, младият отшелник отвърна:
- Братко, голяма болка ми е, дето ме напускаш! Ала щом смяташ, че е добре да си тръгнеш, тъй да бъде. - Сетне донесе гърнето и му го подаде с думите: - Не можем да го поделим, братко - ето, нека бъде твое.
- Не искам подаяния, а само частта, която ми се полага! - заяви старият отшелник. — Трябва да направим подялба.
Младият отшелник възрази:
- Като се строши гърнето, не ще е от полза ни за теб, ни за мен. Хайде да теглим жребий.
Ала старият отшелник повтори: — Искам само онова, което законно ми се полага. Не желая нито правдата, нито собствеността ми да зависят от слепия случай. Гърнето трябва да бъде поделено.
Младият отшелник се отказа от повече увещания и рече:
- Твоя воля. Щом държиш, ще строшим гърнето.
Тогава старият отшелник грозно се навъси и изкрещя:
- Значи бягаш от схватка, страхливецо проклети!

Ученото куче

Веднъж едно учено куче мина покрай сборище котки.
Като се приближи, видя, че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внимание - тогава спря.
В същия миг едър, достолепен котарак се възправи сред другите, взря се в тях и им рече:
-Братя! Молете се! А щом се помолите колкото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки.
Като чу тези думи, кучето вътрешно се разсмя и се отдалечи, казвайки си:
- О, слепи и безумни котки, мигар не е всеизвестно - знам го и отличен опит, и от предците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали!

По-велико море

Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче.
Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала - той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето.
- Това е песимистът - каза душата ми. - Да се махаме, тук не можем да се окъпем.
Продължихме и стигнахме до вдадена в морето ивица суша. Там съгледахме човек, изправен върху бяла скала - той държеше обсипано със скъпоценни камъни ковчеже, вадеше от него бучки захар и ги хвърляше в морето.
Това е оптимистът - каза душата ми. - И той не бива да види голите ни тела.
Поехме отново и на брега забелязахме човек, който сбираше умрели риби и нежно ги пускаше обратно във водата.
- И пред този не можем да се къпем - рече душата ми. - Това е човечният добротворец.
Отминахме нататък.
И стигнахме до място, където един човек очертаваше сянката си върху пясъка. Прииждаха високи вълни, които непрестанно я из-личаваха. Ала той я очертаваше наново и наново.
- Това е мистикът - каза душата ми. - Да бягаме далеч от него.
И продължихме до тихо заливче - там стоеше човек, който загребваше в шепа пяна от морето и я трупаше в алабастрово блюдо.
- Това е идеалистът - рече душата ми. - Той със сигурност не бива да види голотата ни.
И се отдалечихме по-нататък. Внезапно чухме глас, който викаше:
- Ето морето! Ето го дълбокото море! Ето го необятното и могъщо море!
Като стигнахме там, откъдето долиташе гласът, съгледахме човек, който бе застанал гърбом към морето и бе долепил до ухото си раковина, за да слуша шепота му.
И душата ми каза:
- Да се махаме оттук. Това е реалистът — той загърбва всичко, което не е способен да схване, и се залавя за някоя подробност.
Закрачихме отново. И сред камънаци и бурени съзряхме човек, заровил главата си в пясъка. Рекох на душата си:
- Тук можем да се окъпем. Той не ни вижда.
- Не, не можем - възпротиви се душата ми. - Този е най-гибелният от всички. Това е пуританът.
Тогава безмерна печал се изписа върху лицето на душата ми и задави гласа й.
- Да си отиваме - пророни тя, — няма скришно и усамотено кътче, където да се окъпем. Не ще оставя вятъра да развява златистите ми коси, ни вятърът да разкрива белите ми гърди, ни светлината да разбулва свещената ми голота.
И ние се отдалечихме от това море и тръгнахме да търсим друго, по-велико.

ГРАДИНАТА НА ПРОРОКА

— Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?
— Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по-скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
Да потърсиш един поет, даже той да живее отвъд седем реки, а в негово присъствие да се смириш — нищо да не искаш, в нищо да не се съмняваш и устните ти да не отронват никакъв въпрос;
Да знаеш, че светецът и грешникът са братя-близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо;
Да бъдеш градина без ограда, лозе без пазач, съкровищница, винаги отворена за минувачите;
Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, да, поведен по грешен път, подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу от висината на твоето по-голямо аз и да се усмихваш, знаейки, че има една пролет, която ще дойде в твоята градина да потанцува в листака, и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога няма да бъде празна; знаейки, че всички онези, които са смятани за злодеи и разбойници, за мошеници и измамници, са твои братя в нужда и че ти си може би всичко това в очите на блажените обитатели на оня Незрим Град там, горе, над този град.
А сега за вас, чиито ръце майсторят и изнамират всички неща, потребни за уюта на нашите дни и нощи —
Да бъдеш означава да бъдеш тъкач със зрящи пръсти, строител, прозрял светлината и пространството; да бъдеш орач и да чувстваш, че с всяко посято зрънце скриваш съкровище; рибар и ловец, състрадателен към рибата и звяра, ала все пак по-състрадателен към човешкия глад и нужда.
И освен всичко това ще ви кажа ето що:
Аз бих искал да имам всеки от вас и всички други хора за помощници в името на човешкото добруване, защото само по този начин можете да се надявате да постигнете своето собствено добро.

Другари мои, обични мои, бъдете смели, не мекушави; бъдете необятни, а не ограничени; и чак до моя и вашия сетен час бъдете наистина вашето по-голямо аз."

Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
- Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.

Из"Странникът" Халил Джубран

Веднъж един човек изрови от нивата си божествена, приказно хубава мраморна статуя. Занесе я на колекционер, който ценеше всичко красиво, и предложи да му я продаде. Колекционерът плати скъпо и прескъпо. Сетне двамата се разделиха. Докато се връщаше към дома с парите, човекът си мислеше: "Дълго ще преживея с тия пари! Как е възможно някой да даде тъй много за безжизнен дялан камък, който хиляда години е лежал в земята ненужен!"
А в същото време колекционерът се любуваше на своята статуя и си мислеше: "Каква красота! Каква жизненост! Какво духовно просветление! Как е възможно някой да преотстъпи всичко това за пари - мъртви и безчувствени!"

Из "Предтечата"

Цитат:

За престъплението и наказанието

И ТОГАВА ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СЪДИИ излезе напред и помоли:
- Кажи за Престъплението и Наказанието.
А той отвърна с думите:
- Когато вашият дух се отдели и тръгне да броди с вятъра, тогава вие, сами и неозаптени, правите зло на другите, а така и на себе си.
И поради това извършено зло ще трябва доста време да хлопате нечути на портата на блажените.

Божественото ви Аз е като океана -
извечно и неомърсено.
То като въздуха извисява крилатите.
Божественото ви Аз е като самото слънце -
не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки.
Но Божественото ви Аз не обитава във вас само.
Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек,
а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда.
Но да ви кажа за човека във вас.
Защото не Божественото ви Аз и не пигмеят в мъглата, а човекът във вас е този, който познава престъплението и наказанието за него.

Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви.
И вие вървите заедно в шевствие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.

И това помнете, макар то да ляга тежко на сърцата ви:
убитият също ще дава сметка за убийството,
ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж.
Праведният не е невинен за делата на кръвника,
неопетненият не е чист от деянията на злия.
Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия
и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения.
Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите,
защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно.
И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса.
И ако някой иска да осъди невярната съпруга,
то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и и да премери душата му с всякакви мерилки.
И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения.
И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените;
истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята.
А вие, съдии, които искате да съдите право,
каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух?
И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом?
И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота ?

И как ще накажете ония, чиито угризения надвишават тяхното злотворство?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите?
Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния.
Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си.
А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина?
Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз.
И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.

Цитат:

За благодеянията

А ЕДИН БОГАТАШ помоли:
- Кажи ни слово за Благодеянията.
И той отвърна :
- Когато давате от имането си, малко давате.
Но когато давате от себе си, давате истински.
Защото какво е имането ви освен неща, които пазите и вардите от страх, че утре може би ще са ви нужни ?
О, утре! Какво ще донесе това утре на прекалено предвидливото куче,
което заравя кокала в неизбродните пясъци, а после припва подир кервана на поклонниците, поели към Светия град ?
И какво е страхът от недоимък, ако не същински недоимък?
Когато кладенецът ти е пълен, страхът от жажда не е ли най-неутолимата жажда ?
Има такива, които дават малко от многото си - но те дават, за да се прославят като милостиви и щедри - и от тези нечисти помисли благодеянието им бива осквернено.
А има и такива, които имат малко, но всичкото го дават.
Те вярват в живота и в неговата щедрост и тяхното ковчеже никога не се остава празно.
Има и такива, които дават с радост - и тази радост е тяхната награда.
Има и такива, които дават с болка - и тази болка е тяхното кръщение.
А има и такива, които дават и нито чувстват болка, нито търсят радост, нито пък дават с мисъл, че правят благодеяние ;
те дават така, както отвъд, в долината, миртата изпълва въздуха с ухание.
Чрез ръцете на такива Бог говори и през техните очи се усмихва на земята.

Добре е да даваш, ако те помолят, но дваж по-добре е да даваш сам, разбрал нуждата на ближния.
За щедрия търсенето на някой, комуто да даде, е радост по-голяма от самото благодеяние.
Нима има нещо, което можеш да задържиш ?
Всичко, което имаш, един ден ще оставиш ;
затова давай днес, та времето на благодеянието да е твое, не на наследниците ти.

Често казвате :
- Бих дал, но на когото заслужава.
Овошките в градината ти не го казват, нито стадата на пасбището ти.
Те дават, за да живеят - да пазят своето, то значи да загинат.
Достойният да получава дните си и нощите си не е ли достоен да получи и от теб ?
И онзи, който заслужава да пие от океана на живота, не заслужава ли да пълни чашата си и от твоето поточе ?
И каква по-голяма заслуга има от достойнството, вярата и смелостта - дори милостта !- на този, който получава ?
А кой си ти, та хората да раздират гърдите си, та да можеш ти да видиш достойнството им голо и гордостта им несмутена ?
Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието.
Защото животът дава на живота - и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.

А вие, които получавате - а всички получаваме, - не си слагайте на сърце товара на голяма благодарност, за да не стане тя хомот и вам, и на тогова, който ви е дал.
По-добре се понесете заедно с него на крилата на благодеянието му;
защото, ако много мислите за дълговете си, значи се съмнявате в щедростта на благодетеля, комуто щедрата земя е майка, а Бог - баща.