Баба Марта
бърже изпревари
и изгони Февруари,
недорасъл си остана,
тя сърдита цуцулана.
Скокна Баба Марта
бърже мартеници
да ни върже.
Февруари си отиде,
Баба Марта вече иде.
Баба Марта, се засмя
стопли детските сърца.
И зашета се дома,
вън изгони всички тя.
Стига вкъщи сте стоели
вънка слънцето ви грее.
Аз сърдита съм сега
ще ми мине начаса,
щом усмивки детски
видя мигом ставам
аз засмена, румена, червена.
Хукна тя, засуетя се:
Ех, защо ли съм сърдита?
Февруари ли да питам,
или може би Април!
И засука наедно
бяло и червено тя,
Мартеница я нарече
здраве и живот й врече.
Соня
понеделник, 28 Февруари 2005 г. |
Списания
