1 Част
Ръката ми неписала писма е до мене
Реката не носи ги из брод уловени
Не чакал, нетих
Не очаквал и стих.
Водата бушува, пени се лютива
И бяга из коритото досущ самодива.
Не писала волна се носи реката
Все тъй неуловила писмата.
Недописани из суета улисани
Недописани из свободата залисани.
Недописани ...остават
Сам поетът се улисва
из словата си написва:
Бедна жалка – Суета!
Със походка мързелива
Със усмивка тъй ленива
Смръщил вежди
Крак пред крак
Падна във реката – знак.
И горкият се разрида
занарежда без да спира
Стихове, балади срича
Неуморен се завтича
И цамбурна из калта
И забрави мисълта
Незаписана остана
Той поетът не възстана
Устремен цамбурна пак
И изгуби той калпак.
И наведе се замислен
Все тъй дълбокомислен
Търсещ той един калпак
От главата на чудак.
Ала в себе си улисан
Смаян, луд и уморен
Му дотегна този ден.
Тъй намокрен и окалян
Пък с вида си недодялан
Се изправи ала на
Нещо щукна му сега:
И почеса си брадата
Тъй стърчейки над реката
- Що ли правя тук сега?
А да, дирих тез писма!
Недописани останали
Как ли ще ги съживя?
Тъй стърчейки дълго мисли,
А нощта се оживя
Из щурец на песента.
О, нима стърча цял ден
Сам, окалян, изнурен!
За какви писма мечтая
Плод на летната омая.
Ето песен на щуреца
Ми напомни мен глупеца,
Че да диря в таз река
Равно е на лудост Да!
И деня преваля вече
И съня намаля – рече.
И си тръгна мълчалив
Утре ден ми е за стих!
2 Част
Ръката ми неписала писма е до мене
Реката не носи ги из брод уловени
Ръката ми пише тези писма
Реката ги носи до брод прикачени
И чакал нетих
Не очаквал и стих
Водата бушува, пени се лютива
И бяга из коритото си
Таз самодива.
Завърна отново се
Поетът смутен, замислен
Сънлив и с поглед крадлив.
Приседна разтърка очи гуреливи
Наведен наплиска ги с чиста вода
Огледа се
Ала как горделиви отразиха се в тази река.
Не поглед свенлив е,
А поглед покварен
Поетът лъжлив е
Човекът нехаен
...
и в няколко стиха
преплита това
дето е неизказнно
с тез бледи слова.
Соня
понеделник, 14 Март 2005 г. |
Списания
