Труден

Не си останалите

Хорхе Луис Борхес

Не ще спаси те онова, което други
написаха, които твоят уплах умолява;
не си останалите и сега се разпознаваш -
сърцевина на лабиринта, който е заслуга
на твойте бавни стъпки. Нито те спасява
агонията на Исус или Сократ, ни
Сидхарта непорочният, приел смъртта си
в една градина, докато денят изтлява.
Прах е написаната дума вече
от твоята ръка, и словото, родило
се от устата твоя. В Хадес няма милост,
и е нощта на Бога безконечна.
Ти, изграден от времето си, безпределно
е времето. А ти си всеки миг отделен.

ПРОСТОТА

Хорхе Луис Борхес
Превод от испански: Рада Панчовска
На Айдe Ланхе


Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма
защо навътре да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.
Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.
Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.
Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.

ARGUMENTUM ORNITHOLOGICUM

Хорхе Луис Борхес


Затворих очи и видях ято птици. Видението продължи секунда или дори по-кратко; не съм сигурен колко птици видях. Беше ли броят на птиците определен или неопределен? Проблемът е свързан със съществуването на Бог. Ако Бог съществува, броят е определен, понеже Бог знае колко птици видях. Ако Бог не съществува, броят е неопределен, понеже не би имало кой да ги преброи. В този случай аз видях по-малко от десет птици (да речем) и повече от една, но не видях девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, или две. Аз видях брой птици между десет и една, който не беше девет, осем, седем, шест, пет, и т.н. Това цяло число - не-девет, не-осем, не-седем, не-шест, не-пет, и т.н. - е невъобразимо. Ergo, Бог съществува.

САМОВЪЗХВАЛА НА НЕВЪЗМУТИМОСТТА

Хорхе Луис Борхес
Превод от испански: Рада Панчовска


Писания от светлина нападат мрака, по-чудесни
от метеорити.
Въздигащият се неузнаваем град укрепва над полето.
В живота си и в свойта смърт уверен, аз гледам
честолюбците и ми се иска да ги разбера.
Денят им е тъй стръвен, както ласото във въздуха.
Нощта им е затихване на яростта в желязото,
готово да нападне.
Говорят за човечност.
За мен човечност е да чувствам, че сме гласовете на
една и съща бедност.
Говорят за родина.
Родината ми е сърдечен ритъм на китара, няколко
портрета и една старинна сабя,
молитвата забележима на върбака в свечеряванията.
Полека времето ме изживява.
По-тих от сянката си, блъсканицата пресичам на
надменната им алчност.
Те са насъщни, изключителни, заслужилите утрешния
ден.
А мойто име е един и всеки.
Минавам бавно като някой, който идва от така далече,
че и не се надява да пристигне.

ПОЧТИ СТРАШЕН СЪД

Хорхе Луис Борхес


Превод от испански: Рада Панчовска


Мойто шляещо се да не правиш нищо си живее
и си дава воля в разноликостта на вечерта.
Вечерта е празник нескончаем и свободен.
В дъното на своето сърце се оправдавам и се
превъзнасям.
Аз свидетелствувах за света; признах чудатостта му.
Вечното възпял съм: своенравната луна сияйна и
ланитите, които възжелава любовта.
Славил съм със стихове града около мене
и разпръсващите се покрайнини.
Изразил съм смайване, където други виждат само навик.
Срещу песента на безучастните обжарих в залези
гласа си.
Своите предци по кръв и на мечтанията си предците
възхвалявал съм и съм възпял.
Бил съм на света и съм.
С крепки думи съм обвързал свойто чувство,
дето можеше да се прахоса в нежност.
Споменът за някаква извечна низост се възвръща
в моето сърце.
Както конят мъртъв, който приливът и отливът разпъват
на брега наново, се възвръща в моето сърце.
Още са, при все това, с мен улиците и луната.
Продължава да услажда на устата ми водата и стихът
не ми отказва свойта музика.
Сещам ужаса на красотата; кой ли ще се осмели да ме
осъди, щом величествената луна на мойта самота ме
оправдава?

СБОГУВАНЕ

Хорхе Луис Борхес

Превод от испански: Рада Панчовска


Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.

Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери

РЕДОВЕ, КОИТО МОЖЕХ ДА СЪМ НАПИСАЛ
И ИЗГУБИЛ ОКОЛО 1922 ГОДИНА

Хорхе Луис Борхес

Превод от испански: Рада Панчовска



Безгрохотни сражения на залеза
над крайните квартали,
все същите разгроми древни на небесна бран,
опустошителни зори, които тук достигат
от дъното пустинно на пространството
като от дъното на времето,
градини черни на дъжда, сфинкс в книга някаква,
която се страхувах да отворя,
и чийто образ все се връща в сънищата,
прахът и ехото, които ще сме скоро,
светлика на луната върху мрамора,
дърветата, които се издигат и пребъдват
като невъзмутими божества,
нощта взаимна и дългоочакваната вечер,
Уолт Уитман, неговото име е всемира,
нетрепващият в битка меч на крал
в притихналото русло на река,
саксонците, арабите и готите,
които, без да знаят, дават потеклото ми,
дали съм аз това дотук и всичко друго,
или това са тайни ключове и мъчни алгебри
на онова, което никога не ще узнаем?

СЪБОТИ

Хорхе Луис Борхес

Превод от испански: Рада Панчовска

На К.Г.*

Навън е залез - патинирано бижу,
монтирано във времето -
и ослепял бездънен град,
където хората не те и забелязаха.
Мълчи или напява вечерта.
Там някой бляновете, приковани
в пианото, освобождава.
И вечно - многоликостта на твойта прелест.

* * *
Макар и да не го желаеш,
прелестта ти
прахосва щедро чудото си с времето.
В теб щастието е,
тъй както в листа нов е пролетта.
Почти съм вече никой -
дотолкова съм само този блян,
изгубващ се във вечерта.
Насладата е в тебе,
тъй както в шпагата - жестокостта.

* * *

Нощта сгъстява на прозореца решетката.
Сред стаята неумолима
се търсят като слепи двете наши самоти.
Над зрача надделява,
разкошна, белота на плътта ти.
Във любовта ни горест има,
която си прилича със душата.

* * *

Ти,
която вчера беше само прелестта изцяло,
си също цялата любов - сега.

---

* Консепсион Гереро. - Б. пр. [горе]