Труден

За Архимандрит Серафим можете да прочетете повече тук http://www.pravoslavie.domainbg.com/15/korudziev-as.html
А някои от стиховете му, ще имате удоволствието да прочетете и в тази тема. Удоволствието е мое да ги споделя с вас

ДОШЛА Е ПРОЛЕТТА

Събудиха се пъпките, и ето -
посърналите вейки са в листа!
Засмяно грее слънцето в небето
и виждаш ти - дошла е пролетта!

Шурти поточе бистро сред тревите.
Из въздуха пчели, мухи летят
и къпят своите крилца в лъчите.
И радост, радост пълни твойта гръд!

От планината снежна вей прохлада.
А там край малка къща - в накит бял -
цъфти череша като булка млада
със сватбения си трептящ воал.

Седиш и гледаш - плуват в небесата
долитналите щъркели от юг.
О, как да не ликува в теб душата!
Светът е вече друг, съвсем е друг!

ПРЕД ЛЕСА

Боя се аз, Христе, да тръгна сам!
Животът лес е страшен, неизброден!
И тъмни духове ни дебнат там!
И не един загивал е прободен
от вражи меч!... А пътя аз не знам.
Боя се, Господи, да тръгна сам.

А колко бях като дете щастлив!
Макар, че пътят и тогаз бе труден,
за майка си се хващах доверчив.
И бях спокоен. И светът бе чуден!
Че мама бе за мене ангел жив.
О, колко бях като дете щастлив!

Сега съм сам. Черней пред мен лесът.
А трябва аз през него да премина!
О, тез тревоги ще ме подлудят!
Кой друм да хвана, за да не погина
от зверовете, в храстите що бдят?
Така съм сам... Черней пред мен лесът!

Иисусе благ, не ме оставяй Ти!
Като водач хвани ме за ръката!
Ти пътя знаеш! Твоят зрак пламти
подобно на звезда във тъмнината.
Сърцето ми Те чака и трепти.
Спасителю, водач бъди ми Ти!

ИЗБОР

Пред прага на живота аз стоя
и чакам, Боже, Ти да проговориш.
Врати безброй... Коя ще ми отвориш?
От щастието тъй се аз боя!

За Тебе, Боже, искам да живея,
макар и в неизвестност, в нищета!
Пази ме Ти от първите места -
и дай по Твойто слънце да копнея!

Че слиза то във всеки нисък дол
и снеговете само там стопява,
а върховете мнимо позлатява
и кичи ги с измамен ореол.

По Алпите как често във възхита
аз виждах вечно бели върхове!
Но техните сърца са в ледове,
и хубостта им - в облаци обвита.

О, дай на мене някой скромен кът
далеч от билото на планината:
че Твойта пролет слиза в долината,
а по върха цари красива... смърт!