Труден

Red_Hell написа:

... защото се оказа че това което си мислим че някой е казал всъшност може да няма нищо общо с истината и намеренията на човека ...

За това и не бива да ,,си мислим" (да предполагаме) и да приемаме лично всяка казана дума. Защото всеки прави интерпретации според това, което има у себе си. Нужни са ни толерантност, разбиране и търпимост. Нужна ни е безпристрастност. Тогава може би взаимоотношенията между хората биха били по-добри.

Поздрави !

Цели 8 страници и 70 мнения и все пак си остава толкова трудно за хората да бъдат приятели. Защо ли?
Дали пък приятелството не е най-простото нещо в един усложнен свят?

А простите и ясни неща са неразбираеми за "сложно" устроените хора.

А дали изобщо има сложно устроени хора Васе, или само се мислим за такива? Може би се вземаме прекалено насериозно и се мислим за по-ценни и по-важни от останалите? Все мислим, все търсим логика и смисъл...

Тези дни пред очите ми се ,,разиграха" сцени от близки хора и съм благодарна за тези нагледни уроци, защото като страничен наблюдател успях да видя неща, които като участник в ситуациите не винаги успявам. Неща, които знам, но сякаш не осъзнавах достатъчно. Разбрах, че когато някой ти иска мнението по даден въпрос не иска да чуе мнението ти, а това което той мисли по въпроса. Разбрах, че за повечето хора е особено важно да има виновен и невинен, прав и грешен, добър и лош в дадена ситуация между двама ( или повече) души. И никога този виновен и грешен не съм аз - винаги е другия. И когато се опитах да покажа, че няма виновен, че и двамата са прави и гледните точки и на двамата са верни, си спечелих не един, а двама неприятели. Защото всеки очакваше да защитя него, само и единствено.
Кога ли човешките взаимоотношения ще навлезнат в друга фаза, ако продължаваме да я караме така ?...

elan написа:

А дали изобщо има сложно устроени хора Васе, или само се мислим за такива? Може би се вземаме прекалено насериозно и се мислим за по-ценни и по-важни от останалите? Все мислим, все търсим логика и смисъл...

Точно това имах предвид, Гале!

Странно нещо е човешкия навик да си създава представи и да реагира според тях...

Ако ти сега кажеш ,,Февруари месец е" и аз кажа ,,Да, февруари е", това не означава, че се съгласявам с тебе, а че констатираме един и същи факт. /ти и аз са използвани условно, не визирам никого под ,,ти"/
Но когато ти кажеш ,,Зима е", а аз кажа ,,Не, лято е", това не означава, че се заяждам или споря с тебе, а че живеем в различни части на земното кълбо.

Ако и двамата гледаме към нещо, което се намира между нас, няма как да виждаме едно и също нещо, защото единия ще вижда лицето, а другия гърба /принципно/. Или ако аз се намирам на първия, а ти на седемнадесетия етаж на една сграда, нямам как да виждаме едно и също през прозорците си, защото аз ще виждам стената на отсрещния блок, а ти ще виждаш покрива на този блок, полето зад него и подножието и склоновете на близката планина /примерно/.

Оказва се, че не е важно към какво гледаме, а от къде го гледаме. Нима гледната точка е по-важна от наблюдавания факт?

Ако изходим от това, че гледната точка зависи, от информацията, която постъпва или вече е постъпила в нас, излиза, че интерпретацията на фактите зависи от онова, което носим в себе си. Е не разбирам тогава защо се сърдим на хората, че казали едно или друго?! Нима някой може да има вина, че в него е постъпила една или друга информация? Нима някой може да носи вина за инсталирания на харда му софтуер или пък за появилите се по-късно вируси? Не е ли по-лесно, по-просто и по-спокойно да приемаме хората, такива каквито са, давайки си сметка за различното местоположение, в което се намираме и да не си усложняваме взаимоотношенията с излишни ядове и разправии.

Защото в крайна сметка, те ,,ядат" нас, а не човека към когото са насочени.

elan написа:

...Онази вечер в чата един приятел каза, че от Дънов прочел , че в отношенията между двама души ( мъж и жена ) трябва да има триъгълник -тя, той и Той... Замислих се ...Не трябва ли Той да присъства във всички взаимоотношения между хората ?...

Триъгълникът е тя, той и то, като последното е резултат от проявите на Той, който съчетава първите двама, раждащи третото.

А ако ,,то" все още не се е появило, значи ли това, че между мъжа и жената няма взаимоотношения?

elan написа:

А ако ,,то" все още не се е появило, значи ли това, че между мъжа и жената няма взаимоотношения?

Точно така - значи. Или ако има взаимоотношения някакви, те не са благословени от Твореца. Мъжът и жената са представители на двете главни творчески сили, с които "работи" Бог - едната сила е почва, а другата семе. Но тук не бива да се разбира само биологичното ниво, всичко ценно, което създават мъжът и жената съвместно е ТО. И само в случаите, когато двамата създават ТО, Бог (Творецът) е сред тях и те стават подобни на Него.

Ако ви се пише есе по зададена тема: „Моето страхотно дете"........или......"Моят готин родител”, ....до 10 ноември се приемат творбите.......за подробности:
http://www.nekapogovorim.info/
Успех!!!