Труден

Самотата днес на гости ми дойде
и сърцето ми в плен взема
тя спомен тъжен ми разказа:
как някога безгрижна съм била,
а днес от грижи бягство - няма,
как порастнала съм в игра,
а днес - тъй чужда ми е тя.
Самотата днес на гости ми дойде
и спомен тъжен ми навя:
как бързо в мен детето е порасло
и днес жена нещастна е уви......
Самотата ми припомни:
как обичала съм страстно,
а днес любов в мен не гори,
как чувствата ми на парчета се разбиха
и днес е трудно да ги събера......
как в мен гореше огън,
а днес е просто пепел.
Самотата тъжен разказ ми разказа:
как щастлива с тебе бях,
а щастието днес е просто хубав спомен....
Самотата днес на гости ми дойде....

Аз плача, плача и не спирам,жестоко наранено пак е моето сърце, и в снимката пред мен се взирам - снимка стара с твоето лице.
Не искам, но сълзите ми неспират и мокрят те не снимката пред мен, на снимката която аз презирам,защото няма те до мен.
Не искам само "мъртав" да те гледам,с усмивка лека, с приказни очи.Желая всеки ден да си до мен,желая те за теб душата ми гори.
Желая те а ти не искаш и да чуеш...На снимката стара безмълвен си ти.С погед нежен пак ме събуждаш,а моето лице пак го мокрят сълзи.....