Труден

Здравейте Приятели,
Искам да говоря с вас за това ,защото много ми е натежало.И не само на мен.Това, което виждам у хората е един стремеж,но стремеж към собствените си идеи,стремеж към собствените си илюзии.В този стремеж няма нищо истинско ,но имаме нужда от него.Той е като малка проходилка,която всъщност все повече и повече те осъкатява,защото когато започнеш да преследваш това,което е неистинско,забравяш всичко.Може би ще попитате:
Какво наричаш неистинско?
-Неистинско е това,което те отдалечава от Бога и те насочва към себе си,когато си мислиш,че ти си Бог.
Виждам как хората копнеят…и този копнеж ги унищожава,защото не може да бъде превърнат в реалност.Той е просто една химера,химера,която подържа хората живи по един псевдо-начин.
Отчаяно копнеещи за любов,сключват сделка за размяна на любов.Когато човек иска да обича,това е защото иска да получи любов,а не за да даде.Като се стремиш към такава любов, ти обожествяваш личността,започваш да вярваш,че тя е цялото.Тогава започваш да се загубваш в своята собствена личност.


Възможното попитало невъзможното:
-Къде е твоят дом
- В мечтите на безсилния….

Мен ме боли,защото и аз съм такава,но не мога да постигна съзнаване.
Може би това също е желание,също е копнеж.Но не мога да го пазя повече в себе си.

Като че никой не се решава първи да вземе думата по тази тема

Но Труден е ДЛЪЖЕН да го направи...
(така си мислите)

Акашия, Човек търси каквото познава.
Мислиш, че не е логично ли?
Точно така е...
Човек търси каквото ПОЗНАВА.

Не е логично да търсиш нещо което не познаваш, защото винаги ще го пропуснеш когато го срещнеш. (Как ще познаеш че е то?)

Човек казва, че търси Бог...
Но всъшност се опитва на намери изградената в себе си представа за Него. И никога не я намира.
Бог не е това, което на човек му се иска, а това, което човек не познава.
Когато дойде Един да покаже Пътя, човек не вярва, и се противопоставя със своята си ПРЕДСТАВА на показаният Път.
Ти не си изключение, Акашия

Би трябвало да кажа: радващо е че търсиш.
Но аз ще кажа: Съчувствам ти в твоето ТЪРСЕНЕ.

Съчувствам на всички, които ТЪРСЯТ.

Спрете да търсите, защото няма да Го намерите.
Притихнете!
Станете нежната капка роса, падаща на неизбраното място.
Бъдете Нежни и Тихи.
Не търсете Любов, не хранете Омраза.
Изчистете се от огъня на ЖЕЛАНИЯТА.
Спрете напорът си да НАМЕРИТЕ.
Не УМУВАЙТЕ.
Не се опиянявайте от МЪДРОСТТА си.

Чакайте в Празното и Тихото.
Той идва в Празното, и гласът Му се чува в Тихото

Божке, божке, божке!!! Аман от Търсачи! А сега отиди там не знам къде и донеси това не знам какво... Едно нещо ме тревожи - ако спрем да умуваме и да си показваме колко сме мъдри, този форум ще замре...



Я слушайте какво ви дума Труден! Че така с напъване се губим в хаоса на собствените си мисли и до никъде не стигаме. Освен до Отчаянието разбира се. Или до давене току преди края на реката...

Акашия, не твърдя, че Бог е личността ти, ама... нали едно от имената на Бога е "АЗ СЪМ" /или нещо като Ехеие на иврит/. Значи всеки път когато кажеш "АЗ" произнасяш Името Божие.

Струва ми се, че сме
като деца които си играят една и съща
игра, от която им е писнало
но пак си я играят защото всички я играят и
главно защото още повече ги мързи да се приберат вкъщи.

Хора, изпускаме главното...

Тези дни напуснах работата си. Въпреки че е важна за мен.
Напуснах, защото прогледнах за това как синът ми расте без да ме вижда.

Не знам дали ще се справя, но поне ще опитам ...

Искам да кажа:
Няма какво да губите... освен оковите си

Браво, Пепи

Щом имаш смелостта да го направиш, значи с всичко останало ще може да се справиш.
Забрави за работата и погледни към сина си, щом така си решила.
Никога не помисляй, че може би си сгрешила.

Човек не прави грешки в живота си.
Той просто минава през него.

Поздравления
Труден

Определено не се опитвам да покажа мъдростта си,а да се опитам да видя невежеството си.Но само се опитвам,не го виждам.Насилствено карам себе си да повярвам,че това е илюзия,но съм далеч от съзнаването.Няма значение дали е търсене на Бог или на нещо друго.Когато преследваш собствените си представи,къде оставаш ти,твоята същност?
Все повече разбирам,че от знания няма много смисъл

Akashia написа:

Определено не се опитвам да покажа мъдростта си,а да се опитам да видя невежеството си.

Аз само се опитвам да ти помогна в това, Акашия.
Надявам се, че не се чувстваш обидена от това

Харесва ми да ме удряш Труден,защото винаги нацелваш мястото.
Много ти благодаря.
Трудно бих могла да се обидя на тебе.
Защото това е нещо,което става вътре в мен.

Джалалудин Руми казва, че просветленият е като идиота.

Когато станете като идиота, който се усмихва на подигравките на другия, ще сте вече близо до Онова, което ТЪРСИТЕ.

Когато срамът във вас изчезне, това ще е знак за мъртва Гордост.
С Гордостта си никой не е познал Бога, а само със Смирението си.

Гордостта е отвръщение за Бога.

Мисля си, колко ли неща пропускаме именно в търсенето си?!
Ако сме узрели за нещо, го намираме без да го търсим, то просто застава на пътя ни.....
Но на нас хората все нещо не ни достига, "все вятъра гоним, все гоним мечти, с надежда мизерна се греем..."........

Но пък от друга страна, мечтите са генератори на стремежи, те карат човека да не спира да опитва, да търси , да открива........

Има различни начини за постигане.
Не бъди толкова напрегната, отпусни се.
Има теории на приемането, общо взето смисъла им е в приемането на всичко което се случва ...
Отпусни се приеми че не си съвършенна че имаш определени желания че ти се случват различни неща че те посещават недостойни мисли
Може би първо трябва да ги преживееш за да ги надживееш!!!