Труден

У наше село, дека е у врачанско, почти секи цъка: ц-ц-ц-ц..., при среща с комшията, или некой друг съселянин, по най-разни поводи. Е така е!
Буля Кина, жена на средна възраст, стройна кат фиданка, и обгоряло лице от слънчевите бани на къра, е убавицата у село.
Почти сички прилежащи у тоа село казуват, че она е кат топ модел от корицата на некое списание. А она все с вдигната глава, и оди кат газела.
Съседът й бай Герчо кат я види, все цъка ли цъка, и й се кани...
В този горещ летен ден, буля Кина бе облечена с къса блуза впита по тялото, оформяща прелестите й, и с вталена пола почти до средата на бедрото.
Съседът й, сложил ръце на кръста, продължаваше да цъка...
- Ц-ц-ц-ц, ама че маце е наша Кина, кат я...!
Кина застанала насреща му, до отворената вратница, разделяща двата двора, разтвори краката, доколкото и позволява полата, и с ръце положени на кръста рече:
- Кво има бе бай Герчо?!
- Е, па глеам та!
- Е, па оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не та глеам, убавка си, стройна си кат сама фиданка! Фашташ ми зъркелите, и благо ми стаа на душата, кат мармалад...! Я ква кошута си! Де да бяв некой авджия...!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе...!
- Ами-и-и...кат не ще ми стааа, поне да глеам и цъкам!

Ц...ц..ц..ц....ее ми то ,кат не стаа...важно е па друго да стаа..

"благо ми стаа на душата, кат мармалад."..!...виж ти,виж тии..ц.ц.ц.

Ц-ц-ц-ц..., те така стоят нещата около нас!

Животът си има своята привлекателност, и хумористична страна.
Въпреки трудностите и несгодите, усмивките не трябва да падат от
лицата ни... Те са като средство за самосъхранение...