Труден

Един приятел ме попита как да стане БЕЗПРИСТРАСТЕН.
Помоли ме да ПОМОГНА в това.
Хм...
Не мога да помогна, но мога да обясня как да си помогнете... или по-точно как аз си помогнах

БЕЗПРИСТРАСТИЕТО идва с Разбирането за Живота.
Аз съм се опитал да обясня своето разбиране за Живота в 41 писма събрани в малката книжка "Писма до Вас"
Бих могъл да отговоря на всеки въпрос най-малко с едно от тези писма, но това би изглеждало още по-нескромно от споменаването на този факт...

Та, Разбирането за Живота...
Много грешно разбиране е ПРАВОТО на ИЗБОР, който човек има.
Моето Разбиране е, че човек няма никакъв избор.
Всяко човешко действие е предизвикано от независещи от личността причини.
За да можете по-УДОБНО да разберете това, ще трябва да започна обяснението си от деня на вашето рождение.
Вие не сте избрали този ден, а той идва като естествена последица от деня на зачеването и условията на живот на вашата майка.
Родили сте се, някой ви е взел в ръцете си, и вие не сте избрали този някой. Той/тя ви е поставил на определено място след определени процедури след което сте били взети и поставени в определено легло в определена стая на някоя си ОПРЕДЕЛЕНА болница или къща, което е предопределило вашите следващи изживявания, хора които сте срещнали, неща които сте научили, знание което сте придобили, което знание предопределя вашите действия в предопределения момент в който се намирате, но който е следствие на оня първи момент в който сте се появили на бял свят....

Всичко това го казах на една жена, тя ме изгледа и ми каза: "Ето на масата има една чаша. Аз имам изборът да я вдигна или да не я вдигна. Какво ще направя?"
Засмях се
"Каквото и да направиш то ще е предизвикано от нашият разговор и твоето желание да ми докажеш своята свободна воля - казах й - и това ще е доказателство, че дори вдигането на чашата, или обратното е причинено от нещо вън от тебе. Ти си само проводник на едно движение, зародено преди милиарди години.

Ако все пак не сте разбрали защо нямате СВОБОДЕН ИЗБОР, попитайте и пак ще се опитам да го обясня.

Но ако приемете, че наистина всичко случващо се е следствие на някаква причина, то тогава ще ви е много лесно да продължим и стигнем до БЕЗПРИСТРАСТИЕТО.

Та, разбирайки че всичко е независещо от нас, ние лесно стигаме до изводът, че всичко което някой друг върши е независещо от него. Единственото, което вие и другите могат да направят е да стигнете до този извод и да се възползвате от неговото Осъзнаване.

Някой ви е навредил. Той просто се е движел по течението на своят живот и Разбиране, за да стигне до вредата, която ви е нанесъл.
Вината не е в него. Единственото в което може да го вините, е че той/тя няма вашето разбиране, но... нали и вие не винаги сте имали това разбиране
Значи, въпреки че не сте съгласни с нанесената вреда, и изпитвате раздразнение от това, вие не бихте могли да вините извършителят: той е просто проводник на едно движение зародено преди милиарди години в Големия Взрив. Ако осъждате всяко конфронтиращо се с вас действие, то вие трябва да живеете в постоянен затвор.

Защо затвор?
Защото всяко осъждане е ограничение на личната ви свобода.
Вие мразите някого(изпитвате неприязън към него). Винаги когато го срещнете, у вас се зараждат негативни чувства и вие ставате марионетка на своите чувства. Или избирате да минете на другият тротоар, или избирате да останете и да покажете омразата си на ОМРАЗНИКА. Вие "Правите Избор" и това ви прави зависим. Защото ИЗБОРЪТ е зависимост.

Ако нямате омраза и отрицателни чувства към някого или нещо, то няма да се налага да вземате решение по определения обект(субект) и това ще е Свобода.

Запомнете: До толкова доколкото ви се налага да правите ИЗБОР вие, сте НАПРАВЛЯВАН от обекта(субекта) на своя ИЗБОР.
Имащият ИЗБОР е РОБ на обстоятелствата, които го поставят в неговият ИЗБОР.
Разбирате ли ме?

Ето че стигнахме и до БЕЗПРИСТРАСТИЕТО.
Кой не прави ИЗБОР?
Който е БЕЗПРИСТРАСТЕН.
Безпристрастният не казва "аз обичам това, и не обичам онова".
Той е БЕЗПРИСТРАСТЕН.
Той Обича Всичко.

Безпристрастният НЕ Е РЪКОВОДЕН от НИЩО.
Той не е ръководен дори от СЕБЕ СИ.
Той е зависим единствено от Онова, което е родило Движението, чиито проводник сме всички ние.

Когато стигнете до това Разбиране, Онова ще ви е благодарно, че Неговото Разбиране се е Родило във Вас. И ще ви даде Себе Си, защото То не е нищо друго освен Едно Разбиране... за Себе Си.
Ще станете Бог.

Бог не боледува, Бог не е Зависим, Бог Твори, Бог Живее, Бог се Радва, Бог Обича.
Бог е Любов.
Любовта е Безпристрастие.
Безпристрастието сте Вие, които сте го отгледали като Разбиране.

Безпристрастието е Разбиране (Осъзнаване, Събуждане)

Нещо такова Е...

С Любов
Труден

Еееех, Труден, пак ме хвърли в размисли

А аз до сега да си мисля, че аз съм избрала моя път и че той е правилния. И си казвам: Ето натрупах червени точки за пред НЕГО.

И какво излиза сега....че каквото и желание да имам, нищо не мога да направя, защото нещата така или иначе са решени предварително.

Остава ми да се надявам, че моите желания, съвпадат с тези на Бог.

Поне това си пожелавам...желая го и на вас!!!

Правете каквото ЗНАЕТЕ.
Ще стане каквото трябва.
Решеното се случва, чрез вашите желания и действия.

Най-важното е Разбирането(осъзнаването) на СЛУЧВАЩОТО се.

...

Чувала съм доста "духовни последователи" да използват предопределеността като оправдание за бездействието си.

Цитат:

вие не бихте могли да вините извършителят: той е просто проводник на едно движение зародено преди милиарди години в Големия Взрив

е удобно оправдание за престъпления. Един пияница казваше невинно, че нещо го кара да пие и той не може да му се противи. А, ако му дадем идеята, че няма избор, съвсем ще му олекне.

Цитат:

Имащият ИЗБОР е РОБ на обстоятелствата, които го поставят в неговият ИЗБОР.

Пък аз си въобразявах, че човек винаги избира как да постъпи - според понятията си за Добро и зло. А той бил сляпо направляван!

Цитат:

Кой не прави ИЗБОР? Който е БЕЗПРИСТРАСТЕН.

... или който е пасивен? Или който не се е постарал да си изгради морална ценностна система? Ако не оценяваме (което често изглежда като осъждане) Доброто и злото, то как ще ИЗБИРАМЕ постъпките си? Или и там няма избор - едни са родени да вършат ДОБРО, а други - за зло? Значи, няма престъпници - те са си според рожденната роля и трябва даже да си я играят точно...?

Цитат:

Безпристрастният НЕ Е РЪКОВОДЕН от НИЩО. Той не е ръководен дори от СЕБЕ СИ.

А аз си мислех, че всеки е пристастен (синоними на страстен са и пламенен, горещ, жарък, ревностен) към Ръководителя си. И е личен избора на Ръководител - Бога или ...

Започвам да се чувствам като манипулирана овца. Дали Бог има нужда от такива?

Светланке, Честит Имен Ден и на тебе
Игнажден е ден на всички ПЛАМЕННИ имена.
Малко със закъснение но се сетих и за тебе

Виж какво, мило.
Едно е да не си съгласна с престъплението, а друго е да отхвърлиш престъпника.

Всеки е УБЕДЕН в ПРАВОТАТА си.
Престъпникът също.
Никое деяние не е извършено без ИЗГОДАТА на нечия правда.

Не си съгласна с ПРАВДАТА на престъпника?
И аз.
Но ако го отхвърля, ще го оставя в грехът му, и това няма да е нито в негова, нито в моя полза.
Ще го приема, за да му покажа моята правда.

Когато осъдят престъпник на смърт, трябва да го правят в деня на престъплението и в същият ден да изпълнят присъдата.
И пак няма да са прави.

Много престъпници престояват в затвора, очаквайки изпълнението на присъдата с години.
Когато тя се изпълни, не убиват престъпника, а друг човек, който за времето на очакването се е променил.
Много често престъпникът е жив само до момента на своето деяние.
След това живее разкаяният човек.
Как може да се убива разкаян човек!?

Това е само като пример за твоите аргументи относно престъпника.

Злото в света идва чрез човекът.
Дали ще е в беззаконие, или в закон, то е зло.
Но ако искаме да го спрем, не можем да го спрем със зло.

Злото е отношение
И ако твоето отношение към престъпникът е същото както неговото към тебе, няма да се спрете в доброто.
Ще останете в ЗЛОТО.

Нали има дума: Доброто винаги побеждава.
Защо отнемаш възможността му да го направи???

Коментираш думите ми: Имащият ИЗБОР е РОБ на обстоятелствата, които го поставят в неговият ИЗБОР.
Не е коректно да изваждаш един ред от контекста на казаното и да коментираш него.
Коментирай ИДЕЯТА в която стои казаното.

Ти избираш между добро и зло.
Всички избираме Доброто.
И добро е: в нашата Любов да не делим хората, защото всеки има нужда от Любов, а най-много тези, които са лишени от нея.
Ако престъпникът бе отгледан в Любов и му бе дадено разбиране за Любовта, той не би станал престъпник.
Можеш ли ти да решиш, че вече е късно да му се даде Любов!?
За Любовта има ли КЪСНО!?

Кой не прави ИЗБОР?
Който е БЕЗПРИСТРАСТЕН. - попитах аз

И ти продължаваш:

Цитат:

... или който е пасивен? Или който не се е постарал да си изгради морална ценностна система?

Твоята ценностна система те кара да мразиш престъпника заради деянието му.
Моята ценностна система ме кара да го обичам заради тъмнината в която живее.
Коя ценностна система е по-добра: тази на омразата, или тази на Любовта?

Цитат:

А аз си мислех, че всеки е пристастен (синоними на страстен са и пламенен, горещ, жарък, ревностен) към Ръководителя си. И е личен избора на Ръководител - Бога или ...

Пристрастяването не е Любов.
Защото Пристрастието подразбира и не-харесване.
Пристрастието е ПОЛЮС, а полюсът винаги има своята противоположна страна(+/-)
Безпристрастието е основа на Любовта.
В Любовта няма полюси.
Ако в Любовта има ма-а-а-алко омраза, тя не е Любов.
Любовта не избира,
Тя е еднаква към всички.

Цитат:

Започвам да се чувствам като манипулирана овца

А преди като каква се чувстваше

Благодаря за поздрава! Дано да е Светлина! И понеже държа да се оветяват нещата, ропота ми беше за повече ЯСНОТА и недопускане на двусмисленост. Пак повтарям: много хора, даже духовни люде, се прикриват зад шаблони като “Писано е да стане... “, “Щом Бог го е допуснал...” и подобни, освобождаващи ги от ОТГОВОРНОСТ. Всеки има ИЗБОР във всеки момент дали да бъде проводник на Светлината или на тъмнината. Никой не го направлява пряко волята му. И никъде не е предварително писано, че той ще бъде престъпник. Не осъждам престъпника и не го отхвърлям, но не обичам деянието му. Пример – не мразя пушачите, но тютюневия дим ми пречи и затова избягвам да съм около такива хора. Но, веднага се притичвам да помогна, ако някой иска да се освободи от това пристрастяване...
За ПРИСТРАСТЯВАНЕТО – думичките имат често двуполюсно тълкуване и прилагане (+ и -). Страст и ревност са обикновено с отрицателен заряд, но в Библията е използвано “ревностен за Бога” и в други добри значения тази дума. Така че, ако пристрастяване = привързаност, то ние сме действително пристрастени към Бога. Нямаме друга реалност – Той е Живота и ние сме в Него - как можем да бъдем непривързани, безпристрастни?
Понякога изглежда като игра на думи, но много точно трябва да се изяснява за какво има човек свободна воля и за какво не. Към какво наистина е привързан и кому е длъжен да живее честно. Трябва ли да се замисля и толкова лошо нещо ли е ума (но това е друга подтема) ... А най-вече за предопределението...
... За да не лишаваме хората от отговорността за мислите, действията и последствията. Вярно, всичко ще стане по Божия План, но частичната свободна воля ни е дадена за себетест. И последствията от проверката са си наша работа...
Една пословица гласи: “Каквото човек сам си направи и Господ не може да му го направи.” Той всичко може, но и ние сме сътворци на съдбата си...
Пожеланието "Горете ярко" е чудесно... и включва мисъл, избор, даже и страст... Взех да се привързвам към тази група тук... Дали да избягам, за да остана безпристрастна...?

И мен ме попита същото един приятел ...Но аз не му отговорих .Не можех ..
Това за мен е търсене ,а то е начин на живот - не се съдържа в един отговор ....
Според твоите разсъждения излиза ,че ние всички сме пристрастни :на всички ни се налага да избираме ...
Точно изборът е това ,което определя човешкия живот ...да,ти казваш ,че ние всъщност не можем да избираме ,че нямаме свободна воля .
Сигурно е така .Но с това не се изчепва всичко .Вярвам ,че мога да избирам ,макар и целия свят да ми заяви ,че не е така .Това са малки изборчета ,но ги правя - или те ме правят мен ,но това няма значение - важното е ,че някак си се съгласуваме с тях ....
Представи си ,че си на кръстопът .Изправен си пред два различни пътя ...Можеш да тръгнеш само по единия ,защото не можеш да разрежеш тялото си ,за да е живо ,то се нуждае от цялостност ...
Чрез избора ние проявяваме себе си ....Но с всичко това човека се замотава доста сложно...при-вързва се към всичко в своя живот ,към проявленията си ...
Безпристрастието -това е свобода....че си свободен въпреки обстоятелствата ,а не поради това ,че не съществуват ...Хората са забравили ,че в избора се съдържа живот ....

Трудно е да бъдеш цялостен ,ако избираш....
трудно е да бъдеш човек ,ако не избираш....

Може ли тези две неща да се слеят ?

Videlea, на тебе очевидно ти е трудно да приемеш и Осъзнаеш Предопределеността като Смисъл и част от живота

Нека ти дам един пример.
Исус знаеше, че ще бъде предаден и знаеше, кой ще го направи:
Иоана 13:26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
Иоана 13:27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

Кога Юда е сторил грехът: когато е предал Исус, или още когато е бил посочен чрез залъкът, подаден му от Него?
Трябвало ли е да стане?
Трябвало е.
Не казва ли Исус в молитвата си: "Ако можеш ме отмини с тази чаша, но нека бъде не моята, а Твоята воля"
Това което е Воля на Бога, е Предначертаното.

Много хора са били и са надарени с Пророкуване.
Те казват: ще се случи това, или това.
И то се СЛУЧВА.
Защо?
Защото е предначертано.
Защото такава е Волята на Онова.
Волята на Онова е Животът на Светът.

И когато казваме, "така е било решено", ние не го казваме за оправдание на престъпника, а за "оправдание" на нашата Любов.
Всичко предначертано Живее поради липсата или присъствието на Любов.

Престъпникът няма Любов, и поради това МНОГО Логично е да му бъде ПРЕДНАЧЕРТАН живот в греха.
Праведникът има Любов, и предначертаното за него води в Бога.
Още Исус е казал, че малцина ще минат през тясната врата.
Защо ти поставяш в себе си злоба и осъждане към мнозината, които няма да минат.
Малко ли им е тяхното САМОНАКАЗАНИЕ, та и ти прибавяш ОМРАЗАТА си към него.
А не се ли замисляш, че тъкмо поради омразата (независимо към кого) мнозинството няма да мине през тясното?

Аз не мразя, но мнозина викат към мене в омраза.
Не бъди и ти от тях.
Омразата не е само ЯРОСТ.
Тя е ОСЪЖДАНЕ.

Някои казват: Имам изострено чувство за Правда.
Не!
Имат твърде много осъдителна злоба в себе си.
Такива хора най-често боледуват.
На такива хора най-често им се случват нещастия.
И всяко следващо нещастие прибавя нова злоба и се получава верижната реакция, мразя-нещастие-мразя-нещастие...
Това е най-страшният кръг на АДА.

Цитат:

Взех да се привързвам към тази група тук... Дали да избягам, за да остана безпристрастна...?

Ако "пристрастието" ти към нашата групичка те накара да кажеш на някого: "Лош си, защото не вярваш на Труден",
тогава ще е по-добре за тебе да не беше идвала тука.

Поздрави
Труден

То всичко е хубаво, ама предопределеноста не премахва ли свободния избор, който е даден на човек? Ако на човек му е предопределено да върви в греха, значи ли, че той няма шанс да се върне при Господ?

Ако всичко можеше да се обясни толкова простичко...

Нека опитам да го кажа така:

Бог е предопределил живота, казвайки: "Всичко ще се случи, както Аз искам и както Аз съм решил. И то ще се случи, чрез волята на Човека."

Близо ли е до тебе това обяснение?

Нека сме по-точни:
Първо – пак повтарям – Не осъждам и не мразя престъпника! Но съм сигурна, че не е предопределено той да е престъпник. Той сам е ИЗБРАЛ това. И има ИЗБОР да го промени. Както престъпникът на кръста, който повярва в Христос...
За предопределенията – много често пророкуванията не се сбъдват както в личен, така и в общочовешки план (има достатъчно много доказателства за това). И точно защото Бог ни е дал шанса да се променяме. Мисля, че е по-важно да се осъзнае възможността за промяна, отколкото да се осъзнава предопределеността.
Това е да имаш възможност да се изправиш, след като си паднал. А не ролята ти в пиеската да е на падналия.
(И при цитатите е хубаво да се цитират и емоционалните иконки, защото иначе смисъла се променя.) Ако кажа нещо, за което “по-добре да не бях идвала тук”, то вероятно това е предопределено за общо изпитание... (Надявам се ролята ми да не е на Юда...)
Все пак, пиша с добро чувство и желание за яснина ...
Videlea

Аз започвам да се отчайвам...

Videlea, ти прочете ли ВНИМАТЕЛНО постинга ми, на който отговаряш!?
Казано е: Ще се случи, чрез твоето желание.

Защо когато Юда разбра, че Исус знае за неговите планове, не се спря, а въпреки всичко Го предаде?
Защо Исус, след като знаеше, не предодврати предателството?

Не знам за НЕСБЪДНАТИ пророкувания, но знам за неправилно изтълкувани такива...

Аз самият видях, как мой приятел ще си отреже пръста.
И се чудех как да го предодвратя.
Ако му кажа, ще стане по-нервен и като се случи, ще обвини мене.
Ако му кажа да се върне в къщи и да не работи, пак ще се усъмни и пак същото.
Започнах да го наблюдавам внимателно какво прави, и да го държа по-настрани от машината.
Замислих се нещо, унесох се в работа, и го чух като проплака.
Интересното е, че както видях всичко така и се случи.
Дори, когато осъзнах, че отивам към него както във видението си, аз не можах да го променя.

Сега ще кажеш, че това не е зависело от неговата воля.
Волята е решение предизвикано от предхождащата го случка.
Всичко е НАНИЗАНО.

Videlea, само се моли да не ти се даде ИСТИНСКО доказателство за това, което ти обяснявам.
Или се моли, то да е хубаво доказателство.

И предлагам да спрем обсъждането на този "проблем".

Незабелязано за тебе, ти започваш да се опитваш да докажеш правотата си на ВСЯКА ЦЕНА.

Аз говоря от собствен опит и приемам, че може би не съм напълно прав.
Нека запомним и двете страни в разговора, и оставим на Опита да реши.

Поздрави
Труден

Не се сърди, не искам да отричам правотата ти.
Не искам да докажа моята правота. Може би просто се защитавам от нападки, че мразя нещо си...
... Самата аз преминах през много, много тежки периоди. Познати се чудят как още съм жива. Имаше предречени неща, започваха да се реализират... Едно от тях се промени с много искрени сърдечни молитви... Просто изведнъж някой обърна участниците и събитието.
Един такъв пример е достатъчен човек да вярва, че Бог може да промени предначертаната му зла участ. Но, вярно е, има чаши които не можем да не изпием...

Нека да е Светлина вън и вътре в нас!
Обичам целия живот и всички участници в него!