Труден

От известно време смятам, че любов и омраза са едно и също нещо.
Уточнение - под любов имам предвид чувството любов, а не Любовта. За Нейното ниво ще прибегна до мъдростта на глупака - мълчанието.

Как така любов и омраза са едно и също?Аз мисля, че ей тъй:

Принципът на противоположностите

"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят."

Кибалион

Един банан е различен от една ябълка. Вярно.
Едно кубче лед е рзлично от облак пара. Грешно.

Идеята на братята херметици е, че всичко си има полюси. Ако вземем една двойка противоположности, топло и студено примерно, и я изучим ще се окаже, че са едно и също. Погледнете един термометър. -10 градуса е студено сравнено с 22 градуса нали? Но е направо горещо сравнено с -60.

Черно и бяло - едното поглъща целият видим спектър на светлината, а другото го отразява. И има много въсможности помежду им.

За да не натоварвам темата с доказване на този Закон, нека го приемем за Аксиома. Добре, а как изглежда приложен този Закон към чувствата любов и омраза. Ами както и при температурата. Представете си една кръгова скала. Начало 0 мерни единици – омраза. Но има омраза и омраза нали? Лека неприязън и абсолютна непоносимост. И има един момент, при който чувството е безразличие – нито харесвам, нито не харесвам. Нека това бъде средата на скалата 50 м. ед. Това безраличие може да се превърна в харесвам, обичам, любя, което да бъде края - 100 м. ед.

Тъй представяте ли си я таз скала? Едно такова нещичко като прекъсната окръжност с начало 0 /омраза/ среда 50 /безразличие/ и край 100 /любов/. Вярвам във вашето въображение. И така както си я представяте забележете, че началото и краят се доближават, т.е. любовта е по-близка до омразата, отколкото до безразличието. 0 и 100 са разделени само от прекъсването на окръжността. Хубава теорийка. Как изглежда на практика? Никак не са редки случаите, когато пламенна любов се превръща в изгаряща омраза и обратното. Лично го видех, вЕрвайте ми!
Е? Какво мислите?

Поздравления за добрата тема, Спарки
Надявам се и на добро участие.
Аз за сега ще пропусна, че съм много зает нещо...

Поздрави
Труден

Ами, какво да кажа, Sparky...
Май до тази истина стигаме рано или късно всички, чрез собствените си изживявания.
Аз лично няма, какво да коментирам, като че ли, защото нямам и съмнение в истинноста на това, което си писал.Само ми се иска: Да бъде Любов и любов

Хей! Трудния го няма! Хайде да си направим буболечесто парти в пещерата! Бззззз!

И на мен туй ми се иска, Огледалце. Но май няма скоро да го бъде. Като гледам всички мислят, че любовта е само чувство ил по-лошо инстинкт... ама аз още си се надявам!

А, той се върна!

Ама да си знаеш, че любов и омраза може да се преливат една в друга е безполезно. Мисля, че поне за себе си можем да използваме това знание. Едно малко бутване с волята, скок през прекъсването и ето ти от отрицателно чувство положително!

Love guided by Will.
Любовенаправлявана от Воля.

/вече не знам кой първи го е казал/

Примерче:
Малко преди Нова Година ми се наложи да препиша нещо на ръка. Да знаете само как мразя да пиша. Гадост. А и пиша с левия си заден крак. Обаче си казвам - аз тябва да го препиша това, то ще ми е полезно и аз искам да поискам да преписвам, т.е. ще ми харесва да пиша. След някое друго време Димитърчо седи и се кефи как пише, и дори не беше много грозно.

Мисля си, че всяко отрицателно чувство може да бъде преодоляно тъй. Само трябва малко воля. Е, може би не чак толкова малко...

Имаш предвид, че всъщност отрицателните чувства(те може и да са емоции), могат да се трансформират. Могат! Само поглеждаш от друг ъгъл и те някак си се преобразуват. Като пример аз ще дам самотата. Сменяш ъгъла и разбираш, че това е и свобода.
Освен това можеш да направиш така, че да се чувстваш уютно сам със себе си в тази самота-свобода.

А що се отнася до любовта и омразата....мисля, че "знанието" ще ни помогне, да не се "задържаме" толкова много в по ниските показатели на скалата. А като дойде и "разбирането" ще си плууууваме само в любов

Тъй си то! Въпрос на гледна точка... и хоп! Гмуркане в море от Любов! Е, бая воля ще иска задържането на такава гледна точка, но що да не опита човек?

И като е сам човек, на тихо може да слуша... Себе Си?

И така като се слушаш, можеш и да се чуеш
А и освен това, рядко човек, не е съгласен със себе си....спестяваш си много нерви и време от спорове И това същото време, можеш да го използваш за много по-градивни неща

Ей, ма вие добре си гукате тука...

Що съм ви аз!?
Да ПРИКЛЮЧА темата или да я УДЪЛЖА.
Понякога се "мразя", че правя кое да е от двете неща...

Може ли Любовта да върви с любовта.
Може!
Ама докато хванеш Любовта за ръката, любовта те дърпа назад.

Ще ви "пейстна" тука нещо от Кроули.
Общото с нашата тема е в края на Кроулевите Думи:

ПТИЦЕЧОВКАТА

Мръсотията е материя на грешно място.
Мисълта е съзнание на грешно място.
Материята е съзнание; така че мисълта е мръсотия.
Тъй спореше той, Мъдрият, не осъзнаващ, че цялото
място е грешно.
Докато МЯСТОТО не бъде изчистено от Т,
каза той, ПОСТАВЕНИЯТ.
Розата неразпъната разпиля цвета си; без Розата
Кръстът е суха върлина.
Затова принасяй служба на Розовия Кръст и на Мистериозния
Две-в-Едно.
Принасяй служба на Него, който се заклева чрез Своето свято Т,
че Едно няма да е Едно, освен до толкова, до колкото е Две.
Радвам се, че ЛЕЙЛА е далече; никакво съмнение не засенчва
любовта.


Поздрави
Труден

Накара ме да плюнча пръст и да прелиствам книгата

Как да не се радва човек на радостта на другите

mirror написа:

Как да не се радва човек на радостта на другите

В момента дъщеря ми е в много труден период.
Тъгува, бори се със себе си, бушува се, бори се с други... скърби...
А аз се радвам за нея.
Съдист!!!
Коравосърдечен баща!!!

Хехе - да не остана назад - и аз в Книгата се ровя.

Иначе няма какво толкоз да кажа освен, че може би любовта е добро изпитание за Любовта? Или нещо такова.

Ако се отнася за моя син, аз бих "разбрала", защо се случва така и бих била спокойна. Но чак да се радвам ....мисля че никога не бих стигнала до това "ниво" :oops:

Разбирам те, Труден, поне малко де. Но какво да им кажем на борещите се? Какво? Всеки удар на Чукът на живота ме вае както е изваян Моисей, но кажи го това на една скърбяща майка....

ППП Интересно. Погледнете и Сверната Звезда.