Автор Съобщение
DOXE
МнениеПуснато на: 26 05 2007 19:21   Заглавие:

Вътрешния мир е състояние, в което противоположностите не водят война, а в последната битка са постигнали сублимация... Ако противоположностите са киселина и основа, то мирът е сол..."Мир вам"- това са често използвани думи от Исус, явявайки се пред учениците Си, както и "Вие сте солта на земята". Вътрешния мир и смирението са според мен едно и също нещо.
For You
svetulka
МнениеПуснато на: 18 05 2007 20:26   Заглавие:

Вътрешният мир и моментното абстрахиране от даден проблем са различни неща.
kykygirl1
МнениеПуснато на: 17 05 2007 08:59   Заглавие:

ами ме знам според теб как е, но аз за себе си не го усещам бягство. Абстрахирането за момента ти дава спокойствие, а когато събереш достатъчно сили и свежи идеи да се пребориш с "мъчителното усещане", никoй не те спира пак да се върнеш към него ... Просто понякога човек не уцелва времето и мястото, а това понякога всъщност е доста често ....
Ти мислиш ли, че ако аз често постъпвам така, всъщност бягам .. ?
svetulka
МнениеПуснато на: 16 05 2007 21:30   Заглавие:

Цитат:
Вътрешният мир е нещо, което можеш да постигнеш на момента само с една единственна мисъл - ако ПОЖЕЛАЕШ за момента да се АБСТРАХИРАШ от всичко това,което те обърква ...


Това абстрахиране не е ли всъщност едно вътрешно бягство, нежели вътрешен "мир"?
kykygirl1
МнениеПуснато на: 16 05 2007 19:31   Заглавие: Re: пътя към себе си

vague написа:
нужно ли е да се съсредоточи само и единствено върху това, което става вътре в него или първо трябва да опознае другите...


Според мен опознаването не себе си е процес, който не съдържа в себе си начало, защото всеки го поставя сам за себе си, а краят му идва с края на живота ... И според мен не е нужно ВЪОБЩЕ да се съсредодочаваш сериозно над това, което става в теб, по-скоро аз си имам друга теория ... Нужно е човек да изследва реакциите си. как реагираш на външните дразнители, били те хора, нечие поведение, филм или песен ... Ако разбереш мотивите, които те карат да реагираш по един или друг начи, ами значи си разбрала себе си ... Не че аз не си задавам същият този въпрос ежедневно, и не че не му търся и аз отговора, но винаги ми се е струвало някак банално и ненужно това човешко дерзание. Ами я да пофантазираме, че някакси някой още утре намери формула и всеки от нас се открие и се превърне в своя мечтан образ ... Нима няма да има пак престъпници и пак "лоши" и пак "добри" хора, с какво ще е по-различен света ? - по мое мнение, с нищо ... ще стане по-скучен за всеки един от нас, защото ако се постигне тази съвършенност, то тогава ти самият няма да можеш да се изненадаш от себе си никога ... Моят вътрешен мир е налице ПОНЯКОГА и без да съм завършила този цикъл на самоопознаване ... Вътрешният мир е нещо, което можеш да постигнеш на момента само с една единственна мисъл - ако ПОЖЕЛАЕШ за момента да се АБСТРАХИРАШ от всичко това,което те обърква ... При мен поне се получава ...
TiGer
МнениеПуснато на: 17 07 2006 11:58   Заглавие:

Включвам се в този разговор доста късно. Но все пак ... vague променяш се ... но кое всъшност се променя? Не е нужно да търсиш извън себе си. Не е задължително да намериш в себе си. Живей по-наи добрия начин. НЕ ГО ТЪРСИ !!! Живей.
vague
МнениеПуснато на: 31 05 2006 13:13   Заглавие:

ами, май точно там е целият проблем- винаги съм се опитвала да намеря себе си в другите...нали помните началото на алхимика...просто моето отражение в другите...и наскоро стигнах до извода, че просто не мога да намеря себе си в другите и трябва да се потърся другаде...но как? ако не съм в другите, то трябва да съм в себе си..и тук идва въпросът коя съм аз? как да се себепозная, когато се променям не с години, а часове...и понякога просто губя нишката на тази промяна, откривам се след месеци, коренно различна и дяволски объркана...сякаш съм спала месеци и в един момент се будя...само се моля някой ден да не се намеря с усещането, че съм спала през целия си живот
elan
МнениеПуснато на: 31 05 2006 13:06   Заглавие:

Може би там ни е грешката Боби, че търсим КОНТРОЛ... Не знам дали е така, но понякога си мисля, че ако оставим контрола и не се стремим към него, може би ще постигнем вътрешен мир... И може би тогава ще опознаем себе си по-добре. Дали е възможно пълно опознаване на себе си, тук, в този живот - не знам. Аз лично се съмнявам. Но не е ли по - важен стремежа? Това, което съм разбрала до сега е, че не целта е важна, а извървяването на пътя до нея.
Цитат:
в повечето хора около мен намирам всичко онова, което аз не съм

Честно казано и аз така си мисля за много неща, но в един момент се оказва, че просто съм подтискала някаква черта, която не харесвам и в някакъв момент тя избухва като бомба със закъснител. Това, което съзнанието ми мисли, че съм и това, което се оказва в крайна сметка, че съм, са две различни неща. И навярно теорията, че другите са огледалото, в което се оглеждаме, ще се окаже вярна. Дали това, което ни дразни у другите /или просто не го харесваме/ е нещо, което ние не сме или просто го подтискаме в себе си, точно защото не го харесваме и не искаме другите да знаят, че го има и у нас? Ако единството се крепи на взаимосвързаността на плюса и минуса, то и в нас цялостността сигурно се крепи на наличието на двата полюса във всяко едно отношение... И не отричането на единия полюс, а признаването му и приемането му, може би е начина да постигнем вътрешен мир...
Но това е само едно мнение и то написано набързо в кратката ми обедна почивка. Каква е истината не знам. И аз я търся ...
vague
МнениеПуснато на: 31 05 2006 10:00   Заглавие:

много благодаря за отговорите ...Труден ...колкото си бях объркана ти успя да ме дообъркаш не знам какво би променило отговора на въпроса кой съм аз...не знам дори защо ми е нужно да зная...просто, за да отговоря и на един от предишните постинги- в последно време започнах да се вглеждам прекалено много в света и това, което срещам не ми харесва като ценностна система, като....и аз не знам като какво, но не ми харесва...в повечето хора около мен намирам всичко онова, което аз не съм, а това води до един сериозен вътрешен дисбаланс...води до хаос...имам си моменти, в които в мен цари този хаос и тогава започвам да си задавам едни такива неясни (vague) въпроси...опитвам се да се върна вътре в себе си, но не мога да се върна, защото осъзнавам, че всъщност не се познавам...и в крайна сметка...още един въпрос, който ми изникна...възможно ли е изобщо да достигнем до една точка, в която напълно познаваме себе си, при положение, че се променяме всеки ден? знам, че тялото ни е една материална обвивка на Съзнанието...част от Съзнанието, за което говори Труден...отдавна съм престанала да гледам на това тяло като част от мен, защото знам, че то е само един инструмент и това, което наистина съм е много повече от два крака, две ръце и т.н....но понякога имам чувсвото, че това Съзнание се проявява в мен с толкова много страни, че губя контрол над проявленията му...и тогава идва въпросният хаос...а аз искам само КОНТРОЛ и вътрешен мир! проблемът е, че не знам как да стигна до тях...
Truden
МнениеПуснато на: 29 05 2006 23:53   Заглавие:

"Пътят към себе си" е много философски поставен въпрос, и както каза svetulka, по тази тема са изписани тонове томове и не ми се мисли още колко ще се изпише.

Светулчето е много право, че най-лесния и приятен начин да тръгнем в подобно себеопознаване е, като споделим нещо което преди малко ни е боцнало, зарадвало, впечатлило и пр.
Така ще изразим част от себе си, като едновременно ще дадем и на другите повод да споделят своето.

В ТАЗИ ТЕМА започнахме един по-задълбочен разговор за начина по който човек трябва да подходи към себе-анализ, който (начин) да му даде основата на безпристрастно и чисто осмисляне на АЗ-а

Аз не обичам тоновете обяснения и размиване на понятия.
Това, което съм се опитал да обясня в посочената връзка би спряло всеки по-интелигентен ум от заораване във философии и научни обяснения, които прехвърлят кокошката на яйцето и обратно.

Без да имам ни най-малко намерение да обиждам чиято и да е интелигентност, искам да изкажа едно мое мнение:

НЯМА ВЪПРОС, който да заслужава повече от два листа внимание.
Няма и по-дълъг отговор...
Даже си мисля, че два листа е прахосване на хартия и време...

За мене всички изписани книги са СУЕТА и не носят повече от СУЕТАТА, която ги е написала.

Когато погледна онова, което съм написал се виждам като дребна брашняна прашинка, опитваща се да замеси хляб за гладните, които така и не биха го изяли, защото са беззъби, остарели млекопитаещи.

"Кой съм аз?" е добър въпрос, но по-добре ще е ако може да си отговорите на въпроса "Защо си задавам този въпрос?"

Какво ви кара да си зададете въпроса "Кой съм аз?"?
Какво мислите, че ще промени отговора му?
Ако имате някаква представа за промяната, не бихте ли могли да я постигнете без този "МЪДЪР" отговор?
Vasko
МнениеПуснато на: 29 05 2006 19:33   Заглавие: Re: пътя към себе си

vague написа:
искам да задам един въпрос...искрено се надявам да не е задаван досега...кога човек опознава себе си


vague написа:
отдавна не бях идвала в сайта, но в последно време пак се поражда желанието да прекарвам време в него...



Опознаването на желания, които се пораждат в тебе биха те отвели до познаването на себе си. Логично, нали?
Така че, следвай желанията си и бъди искрена с тях и със себе си. Така би се опознала...
svetulka
МнениеПуснато на: 29 05 2006 18:36   Заглавие:

Мила vague, една малка закачка от мен - какъвто никът ти, такива и въпросите . По всеки от тях може да се изпишат томове с романи, стихове, енциклопедии, че и учебници

Нека аз те питам нещо - какво е това мъничко, конкретно, лично и само твое случване, което напоследък те е накарало да си задаваш всички тия въпроси? Ако искаш, сподели го, от там и въпросите може да намалеят и също да станат по-мънички, по-конкретнички и ....ъъъммм.....по-леснички за отговаряне

Иначе какво ще стане - на неясни въпроси ще получиш неясни отговори... Може да си играем на нещо вместо това (на мен лично ми се играе на ластик ).
Гуш от мен
vague
МнениеПуснато на: 29 05 2006 16:22   Заглавие: пътя към себе си

здравейте на всички отдавна не бях идвала в сайта, но в последно време пак се поражда желанието да прекарвам време в него...искам да задам един въпрос...искрено се надявам да не е задаван досега...кога човек опознава себе си? нужно ли е да се съсредоточи само и единствено върху това, което става вътре в него или първо трябва да опознае другите...или нещата са балансирани някъде по средата? какво знаете за нирвана? мислите ли, че това състояние на духа е състояние на вътрешен мир и разбирателсво със самия себе си...или съм в грешка...мислите ли, че това е всичко, което човек може да научи? чакам с нетърпение мнението на всеки един!