Труден

Здравейте! Искам да споделя с вас своята радост, че вече съм родител. Преди 8 месеца на бял свят се появи моето сладко дяволче и пърото нещо, което се запитах когато го гушнах е "Какво ще го прадя това дребосъче, как да се грижа за него, как да се превърна за миг в родител?". И ето времето си минава и то неусетно, а тези въпроси си останаха там - в родилното. Само едно притеснение остана в мен - ще съумея ли да възпитам правилно това малко човече?
Но в едно съм абсолючно сигурна, че НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ДЕЦАТА-ТЕ СА ЦВЕТЯТА НА ЗЕМЯТА!

Мисля, че всеки родител се притеснява за това как ще справи с това да е родител , N_A_D. Но с времето аз поне за себе си се убедих, че единственото нещо, което трябва да правим за децата си е ...да ги обичаме.

Е, Гале, ми то кой не обича децата си!?

Знаете ли, може да ви звучи странно, но в началото като че ли не изпитвах обич към малкото същество, което промени коренно живота ми, ежедневието ми. Но сега...не мога да дишам без да е до мен

Човек приема децата си както приема вещите.
Трябва му време да свикне с мисълта, че това е негово, и едва тогава да се привърже към него и да го обикне.

Ооо, Ники, познавам доста хора, които не обичат децата си...И такива, които имат много изкривена представа за родителска обич. Дори и това, че ги обичат както обичат вещите си не е никаква Обич / а за съжаление е вярно и точно/. Всички обичат децата си, а някои от ,,обич" ги пребиват и малтретират дори. Други им опеделят цял живот как да живеят и се месят непрекъснато в живота им... Трети ги гледат като в саксия и не им дават възможност да кихнат дори самички. И все от обич. Не такава обич имам предвид.
Надявам се, че моята обич не е такава...
Когато се усетя, че ,,отплесвам" в някаква такава посока, си препрочитам ,,За децата" на Халил Джубран. За да си припомня, че нашите чада, не са наши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез нас , но не са из нас.
И макар да живеят с нас, не ви принадлежат...

N_A_D написа:

Преди 8 месеца на бял свят се появи моето сладко дяволче и пърото нещо, което се запитах когато го гушнах е "Какво ще го прадя това дребосъче, как да се грижа за него, как да се превърна за миг в родител?"

Ето едно мнеие на психолог по проблема. Дано да ти е от полза, а и на всички бъдещи и настоящи родители

Родителите не общуват пълноценно с децата си и от там идват отчуждението и проблемите между тях. Малките хора имат нужда да бъдат център на вниманието, да бъдат обичани, зачитани и обгрижвани и най-важното – те искат нещата да бъдат правени ЗЕДНО с тях, а не ЗА тях. Това каза Цветанка Стоянова, психолог в общинския детски комплекс във Варна.
Цветанка Стоянова: В забързаното ежедневие, в което днес живеят Българите, мисля, че им е много трудно да общуват с децата си. Нямат достатъчното време и по-скоро нямат спокойствието да общуват с децата си, да разберат и да вникнат в това, което се случва в техния свят и в техния живот. Самите родители не са спокойни за самите себе си и от там нататък започва едно отчуждение, което естествено води до разминаване между това, което искат и казват децата и това, което искат и казват родителите.
Пламена Евтимова, 11 клас: Мненията са различни. Може би всеки е затворен в своя свят и не вижда проблемите на другите. Особено в България социалното положение е мярка. Ние се променяме и родителите ни не могат да навлязат в тези промени.
Репортер: Родителите са тези, които се адаптират по-трудно към нуждите на децата си. Те не винаги могат да се приспособят и да преценят реално нещата извън семейството, като училищна среда, приятели. Родителите трябва да намират време за децата си и да проявяват интерес към нещата, които истински ги вълнуват, каза Цветанка Стоянова. Децата искат техните бащи и майки да говорят на техния език и да обсъждат темите, от които те се интересуват.
Цветанка Стоянова: С децата е много трудно да се общува, защото трябва да се говори на техния език, за да се разберат по-добре. Родителите искат да се спазват определени правила и изисквания. Децата не ги искат, естествено…


Материалът е от телевизия MSAT

Радвам се за Вас! Това чувство,да прегърнеш детето си ,да не можеш да отскъснеш очи от малкото личице,това е неописуемо! Бъдете щастливи!
По отношение на възпитанието,първото е да ги обичаме и когато им налагаме своите норми на поведение,напътстванията ни-не трябва да забравяме,че и ние сме били деца.

с годините на съзряването разбрах, рядко има родители, които не обичат децата си,но има и проблем, че има "незрели" родители. Родители - биологични. И тези родители задоволяват потребностите на дететто на това "биологично ниво" - нахранени, облечени и т.н. Малко са родителите осъзнали своята роля пълноценно и задоволяващи и другите базисни потребности на своите деца - закриа, емоционална подкрепа и разбиране. Но голяма част от тези родители също като деца не са я получели и кръга се затваря порочен. В днешните времена колкото повече разберат и осъзнаят своята рола на родители, но отговорно ...толкова по щастливи деца ще има днес и от там по-добри родители в бъдеще. Трудно е да си родител, но не в материалния свят, а в духовния и емоционалния. Там добрия родител си проличава. Няма съвършенни, но има книги, в които могат търсещите да намерят от какво се нуждае едно дете и нека не забравяме, че то трябва да го получи навреме и с мярка. Аз благодаря на моите деца, че заедно намираме общия път на добрия родител и щастливото дете.

Едно клипче за възпитанието.........как възпитаваме "Не пуши!" а ние пушим...... "Не хвърляй боклука където ти падне!" а неволно ние правим обратното "Не крещи!" а ние прави ли го и т.н.
http://www.vbox7.com/play:d4586f73