Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Отражение - роман / първа глава
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Отражение - роман / първа глава Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Проза
Автор Съобщение
nplashkoff



Регистрирация: Aug 22, 2008
Мнения: 20
Местожителство: Дорич

МнениеПуснато на: 28 02 2009 14:56
 Заглавие: Отражение - роман / първа глава
Отговорете с цитатВърнете се в началото

първа глава

„Светът е огледало, от който те гледа твоето собствено изображение. Хвърли към него тъжен поглед, и срещу теб ще погледне мрачно лице; но който се смее заедно с него или над него, той ще е намерил в него весел или сговорчив другар.”
У. Текъри


Човек трябва да извърви пътеката на собствения си живот пълноценно, за да има основанието да каже, че е живял добре. Но в живота не винаги става както искаме. Той е като един огромен океан, понякога спокоен с попътен вятър или буреносен, ни поднася както хубавите моменти, така несгодите, проблемите и загубите.
Ние като материя сме отражение на вселената която ни съпътства, така и делата ни са отражение на нашето вътрешно „аз”.
Не трябва да поглеждаме към изминалия път, и да съжаляваме за пропуснати шансове и грешки.

*****


Иван Георгиев беше млад човек, който имаше своите амбиции и желания. Решаваше ли да постигне нещо в живота, не се отказваше, независимо от пречките които съществуваха. Беше 28-годишен, не много висок, с гъста катранена коса сресана назад, тънки плътни вежди, правилен нос и приятно матово, красиво лице. Стройната му атлетическа фигура и мъжка чаровност омайваха нежния пол.
Работният му ден бе към своя край.
Офисът и отдела към фирмата му, се намираха в централна зона на Варна. След работа реши да се разходи.
Колежката му Валя, усети намерението му и попита:
- Иване, мога ли да изляза с теб и пием някъде по едно кафе? Предполагам, че няма да ми откажеш.
- Разбира се! Няма! – и на лицето му се появи редовната откровена усмивка.
Той беше от тези работодатели, които не спазваха дистанцията, която обикновено я имаше навсякъде. Държеше се с всички като приятел. Независимо от това държеше много всеки да спазва задълженията си.
- Ще тръгваме ли? – попита с чаровна усмивка Валя.
- Да тръгваме!
Вървяха по посока центъра. Иван я обходи с поглед и се усмихна шармантно.
- Скъпа приятелко, днес си особено красива…, та чак сърцето ми спира! А видът ти е божествен. Надявам се, да не ни види някое твое гадже и да си изпатя. – и се усмихна.
- Благодаря ти! Трогната съм от комплимента! Колкото до другото нямам сериозна връзка. – а на лицето й се появи красива усмивка – Къде ще пием кафе?
- В кафенето срещу „Валентината”.
Избраха самостоятелна маса, за да разговарят без да бъдат обезпокоявани.
Валя беше с кестенява коса, кафяви очи с фино
почистени и очертани вежди. С прекрасния си вид привличаше мъжките погледи.
- Какво ще пиеш?
- Двойно кафе с кола. – отговори тя, и намести кокетно косата си.
Иван я обходи с поглед. Очите му излъчваха приятна и закачлива усмихва без да отваря устни.
- Ти какво…? – попита тя с предизвикателен поглед.
Направи подобно движение с раменете, приповдигна леко брадичка, а очите бяха присвити енигматично.
- Аз ли…? Предизвикваш ме по своему. Готов съм да ти отговоря както искаш.
- Какво искаш да кажеш скъпи.? – усмивката и беше привлекателна.
- Добър въпрос. Можеш да си отговориш сама.
- Добра идея. Не ми е трудно да го направя. В природата ми е да усещам нещата, и винаги съм се справяла.
- Предполагам, че имаш достатъчно развинтена фантазия и въображение! – каза той със закачлива усмивка – Нали скъпа? Ще чакам!
- Аз също. Приемам предизвикателството.
Минавайки край тях, сервитьорката прие поръчката, която бе изпълнена с малко закъснение.
- Иван си бе поръчал водка „Борзой” и кола.
- Наздраве! Пожелавам ти много късмет и щастие в живота!
- Благодаря ти! Пожелавам ти да откриеш истинската любов и половинката в живота си!
- Досега никой не ми е отправял такова пожелание. – рече той с приятна усмивка на лицето.
- Извини ме, но ще ти кажа следното! Внимавай какво търсиш и искаш, и особено с хората, с които общуваш.
Думите й притесниха Иван. Очите и мисълта й проникваха в неговата същност. Душата му бе като отворена книга. Валя отпи от колата, след това разтри челото и слепоочията си.
- Прощавай! Знам че не си ме питал за тези неща, но…
- Ти-и-и, какво…!? Да не си гадателка?!
- Моля те, прости ми! Нямах желание да те засегна! А колкото до другото, имам такава дарба.
- Добре-е-е, добре! – натърти той, потвърждавайки с ръце – Прощавай красавице!
- А колкото до другия разговор, който не довършихме преди малко, какво означава? Да не е било игра на думи?! Ако е така, би било подигравка с чувствата и личността ми. Искам да знаеш, че те обичам и имам нужда от теб! Винаги се старая да прикривам чувствата си когато съм на работа, понеже не е редно… А освен това си ми шеф. Може би ще трябва да си търся друга работа.
Замълчаха.

Слънцето припичаше на прибежки, понеже от време на време го закриваха плаващи облаци.
От вътрешността на заведението се чуваше приятна музика, която галеше слуха като коприна.
Иван не откъсваше поглед от събеседничката си, а дишането му бе неравномерно. Прехапа и навлажни устни. Сетне въздъхна.
- Чуй Валя! Първо, ти започна разговора с предизвикателство, понеже те обхождах с поглед, поради твоята привлекателност.
Присъщо е… Аз също изпитвам чувства към теб, които са по-различни от твоите. Уважавам те много, и обичам като добра приятелка,
но нищо повече. Тези думи от мен не са аба. Аз също те желая, но не мога да се обвържа с теб за цял живот! Разбери ме! Моля те! Не желая да ти давам празни надежди. Пожелаваш ми да открия жената на живота си, а после… Сигурен съм, че ме разбираш…, ако…
Колкото до работата ти, не е необходимо да напускаш, понеже си ми необходима като специалист.
- Така е скъпи! Така е. Сигурна съм, че тази вечер ще изкараме с голямо удоволствие до утре сутринта. – каза тя с привлекателна
усмивка.
- А ти си толкова сладка и привлекателна хитруша, че не мога да ти откажа! Голяма палавница си! – а редовната усмивка цъфна на лицето му.
След вечеря, изкараха страхотна нощ, изпълнена с много страст.


следва...

© Николай Пеняшки - Плашков

_________________
"Великото изкуство да се научи много е да се започне с малко" - Джон Лок.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Проза


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа