Никога не съм разчитал да намеря такова място, но някакси все съм се надявал. Чудесно е, че ви има.
Дълго съм си блъскал главата дали всички имаме наистина равни възможности да вървим по трудния път, независимо че живеем в различни вероизповедания, традиции, с различно възпитание и способности сме, не всички имаме еднакви сетива и т.н.
Очевидните огромни разлики във възможностите ни ме караха да си мисля, че в цялата тази работа има нещо несправедливо.
В дзен-будизма има два коана ("коаните" са нещо като въпроси в диалозите между ученик и учител, чиято цел е на ученика да му просветне някаква трудна за изказване по друг начин истина), и те може би ще ви дадат представа за проблема, който имах: 1. "Има ли ей това куче природата на Буда?" и 2. "Добре де, а ако бях глух, сляп, ням и безмозъчен, как щях да търся Буда?", "Глух, сляп, ням и безмозъчен ли си? Е, щом не си, бягай да изметеш двора."
Коаните не са цитирани буквално, а и аз съвсем не съм в тази традиция, но наистина от години насам не ми даваха мира.
Едва сега ми светна, че това, което изравнява възможностите ни, защото не въобще не зависи от тях, е любовта, за която се говори тук. Щом и кучето ми може да я изпитва, независимо от иначе пакостливия си характер, значи и аз, пък и който и да е от нас би трябвало да може... или поне да опита
Благодаря ти, Труден! Благодаря на всички вас
