Труден

Премете мойте поздравления за темата, която дебатирате. Искам да разбера как да разбирам думите

"Всички тези, над 200 книги в Трудната Библиотека са събрали в себе си Любовта, която макар да говори на езикът на различни религии е Една.
Точно за това Събиране в Любовта Работи Трудното Знание.
Нищо по-малко от това не е написано в секцията Трудно Знание.

Който не Обича Джелалудин Руми, не може да Обича и Исус Христос.

Всичко останало е наистина щракане с пръсти"

Тези думи пораждат в мен следните асоциации - ако аз бях лишен от някое сетиво например нечувам добре това означава ли, че аз немога да позная Любовта , която я има единственно в различните религии /тя любовта говори, а аз недочувам/.
Трябва ли да познавам всички проповедници за да обичам Иисус Христос?
Щракането с пръсти как да интерпретирам като "оле отвори очички или като оле затвори очички".
Всички тия въпроси възникнаха спонтанно четейки изцяло темата ред по ред.
С уважение baci

Добре Дошъл в Трудния Форум,baci

Може би метафората ми не е достатъчно сполучлива.
Исках да кажа, че Любовта не е "притежание" само на една нация, религия или общност.
Това че можем да я срещнем в написаното не значи, че тя е в книгата.
Любовта е в този, който е държал перото, а той може да е глух, ням, сляп, сакат..., което не е пречка да има Любовта в себе си.
Не е нужно да прочетеш вичко написано. Достатъчно е да си прочел един, който е имал Любовта.
Не е нужно дори да си прочел нещо, защото тя може да е в тебе, и да чака твоето перо, твоите дела и твоите слова, за да се изяви в света

Когато чета какви теми дискутирате и какво има в библиотеката се почуствах малък като песъчинка. Благодаря Труден за думите за любовта - тойте думи ми дават шанс да се почуствам значим сред вас във форума.

И аз ти благодаря за разбирането, baci
Още веднъж - Добре Дошъл при нас

Никога не съм разчитал да намеря такова място, но някакси все съм се надявал. Чудесно е, че ви има.

Дълго съм си блъскал главата дали всички имаме наистина равни възможности да вървим по трудния път, независимо че живеем в различни вероизповедания, традиции, с различно възпитание и способности сме, не всички имаме еднакви сетива и т.н.
Очевидните огромни разлики във възможностите ни ме караха да си мисля, че в цялата тази работа има нещо несправедливо.

В дзен-будизма има два коана ("коаните" са нещо като въпроси в диалозите между ученик и учител, чиято цел е на ученика да му просветне някаква трудна за изказване по друг начин истина), и те може би ще ви дадат представа за проблема, който имах: 1. "Има ли ей това куче природата на Буда?" и 2. "Добре де, а ако бях глух, сляп, ням и безмозъчен, как щях да търся Буда?", "Глух, сляп, ням и безмозъчен ли си? Е, щом не си, бягай да изметеш двора."
Коаните не са цитирани буквално, а и аз съвсем не съм в тази традиция, но наистина от години насам не ми даваха мира.

Едва сега ми светна, че това, което изравнява възможностите ни, защото не въобще не зависи от тях, е любовта, за която се говори тук. Щом и кучето ми може да я изпитва, независимо от иначе пакостливия си характер, значи и аз, пък и който и да е от нас би трябвало да може... или поне да опита

Благодаря ти, Труден! Благодаря на всички вас

Извинете, изглежда не съм успял да се логна както трябва. Че съм гост, гост съм, и то от тези, които закъсняват с по 5-6 години... но все пак не съм анонимен