Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - За Себе-Опознаването, Абсолюта и Бог
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 За Себе-Опознаването, Абсолюта и Бог Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Трудно Знание
Автор Съобщение
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 11 10 2005 20:04
 Заглавие: За Себе-Опознаването, Абсолюта и Бог
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Долното идва като отговор на въпрос поставен в темата "Йерархията".

Въпросът:

irini написа:
Truden написа:


На едно съзнание му е нужно да отдели от себе си това което не е, за да познае себе си като ВЪЗПРИЕМАЩ.



Привет Труден!
Би ли разяснил по-подробно този цитат


--------------


Отговор на този въпрос трябва да има някъде в английската секция на статиите, и мисля, че съм го споменавал и на Български...

Нищо...
Ще го кажа още веднъж, че дори ще добавя към казаното

---

За да успея да внеса във вас по ясна представа за СЕБЕ-ОПОЗНАВАНЕТО, бих искал да ви помоля да си представите нещо:

Представете си едно ГОЛЯМО Съзнание, което присъства навсякъде в този материален свят.
Все едно въздуха и празното пространство във вселената са изпълнени с това Съзнание.
Нещо повече - то е дори във всяка материална частица...

Сега, нека се обърнем към биологичните форми на материята.
Човек е биологична материя.

Основна черта на това Съзнание, което си представихме, е че може да пребивава в биологични форми и чрез тях да наблюдава заобикалящата среда.
Един вид - "част" от това ГОЛЯМО, всеобщо Съзнание пребивава в нас, и то е което ни "Оживява".

Дете се ражда - една "част" от СЪзнанието започва да възприема света от друга позиция - позицията на новоредена биологична форма, наречена човек.

До преди раждането, тази "част" е била част от цялото Съзнание, което Безпристрастно наблюдава материалния свят, който се намира в него.
Забележете: Материалния свят се намира в това Съзнание.
Съзнанието "познава" света като част от себе си.

Но изведнъж светът ИЗЛИЗА от него, и се появява наоколо, като заобикаляща среда на малкото бебче.
Бебчо започва да опознава света около себе си, и първият, най-верен и полезен начин за опознаване е да поставя всичко, което може в устата си.
Подсъзнателно бебчо се опитва да направи нещата част от себе си (поставяйки ги в устата си), за да ги опознае.
Захапва пелената и първото опознаване е направено: това е нещо друго, не съм аз.
Захапва играчката, и отново опознаването казва: не съм аз.
Постепенно бебчо расте, и всичко, което може да пипне, да види, да помирише му казва: "това не съм аз".
Така чрез разделяне от себе си, детето "опознава" света.

Получава се така, че човек определя това което е, едва след като е определил това което не е.

Най-грубо казано, човек определя всичко, което сетивата му възприемат, като НЕ АЗ.
С едно изключение: собственото тяло, върху което разумът може да използва всичките си сетива, нелогично се причислява към АЗ.
Разумът се идентифицира със сетивата, които му показват "външното".
Грешно заключение е, че разумът се идентифицира с тялото.
Това става едва много по-късно, когато разумът започва да изследва тялото, в което се намира.

Направете си едно умствено упражнение:
Представете си, че един ден се събудите в тяло на някое животно да кажем.
Първата реакция ще е да се уплашите (може би) и да се учудите: "къде ми е тялото? защо съм в друго тяло?".
Ако преживеете шока, ще се хванете че започвате да изследвате света със сетивата на животното, но винаги ще отнасяте приетата информация към "АЗ/МЕНЕ".

Може би някои ще възразят, че поставям невъзможни условия за теоретичен анализ.
Поставеното условие не е много по-различно от това да се събудите с ампутирани крака и ръце.
Отново Съзнанието ви ще си зададе въпроса: "Къде са ми краката и ръцете?"
От което следва, че съзнанието в определени случаи не се идентифицира с тялото, а го приема като "СОБСТВЕНОСТ" в която пребивава.
Това обаче много тънко му убягва, и то (Съзнанието) остава затворник на тялото, отказвайки да го определи като "нещо, което мога да помириша, да вкуся, да пипна, да видя и да чуя".
Ако Съзнанието логически постави тялото си в категорията на всичко външно, което е познаваемо чрез сетивата, то ще е Свободно да живее и без тялото си.

Идентифицирайки се със сетивата си, които са функция на тялото, Съзнанието не може да си представи, че може да съществува без да чувства.
Това е най-нелогичното му заключение.
Очевидно е, че едно съзнание може да живее без кое да е от сетивата си, дори без две от тях, дори без три от тях, дори без четири...
Но какво ще стане, ако липсват всички сетива???
Тогава то не би могло да почувства тялото в което пребивава...
Би ли УМРЯЛО Съзнанието в този случай?

Естественият отговор е: Не, защото то вече е имало опитността на тялото и знае за неговото съществуване.
Съзнанието ще си "мисли", че то съществува благодарение на целостта на тялото, което макар да не чувства, съществува и е все още "живо".

Изниква въпросът, какво ще се случи със Съзнанието, когато тялото "умре".
Защото това ще се случи без "знанието" на Съзнанието и без неговото "участие" в тази "случка"

Още едно УМСТВЕНО "упражнение" - представети си, как бихте "умрели" ако ви липсват всички сетива.

Някои от по-горе казаните неща, биха могли да ви се струват несериозни и нищо не доказващи.
Това е само привидно...

Сега, връщайки се на въпроса на irini, искам пак да поясня: човек опознава себе си, едва след като отдели всичко което той не е и го постави ВЪН.
Знанието(материалното) по принцип е разделяне/отделяне/разграничаване на заобикалящата ни материална действителност.
Ние сме онова, което остане след приключването на това разграничаване.
Ако включим и тялото си в процесът на разграничаване, ще остане само Онова, което Възприема и Анализира нещата - Съзнанието.

По принцип всеки анализ е отнесен към нещо външно за Анализиращия.
Ако се впуснем в "себе-анализ" ние ще започнем да задаваме въпроси, отнесени към обекта на нашия анализ.
Така тялото ни вече няма да бъде АЗ, а обект на анализ, върху който, Анализиращия прави своите изводи.

Всяко нещо, което може да бъде анализирано, не е истинско и не е част от Анализиращия, защото може да бъде възприемано а не е Възприемащия.
Съзнанието не може да възприема като нещо външно единствено себе си. Това е най-логичното до което можем да се допрем.

Следователно всичко възприемано е само място, в което Съзнанието пребивава.
То може да ползва сетивни възприятия за всичко което е вън от него, но никога за себе си.

Понеже от науката знаем, че материята е движение, следва че Съзнанието възприема и регистрира ДВИЖЕНИЯ.
Съзнанието е Покой.
Попадайки в Материята, една "част" от него е "засмукана" в общата турболенция и попада в относителен покой с движението наречено Материя.
Този относителен покой дава възможност да се регистрира движението като наблюдаем обект.

Представете си, че стоите на едно място и край вас премине игла със скорост няколко пъти по-голяма от тази на звука.
Вие няма да може да я видите.
Но ако се движите със същата скорост в близост до иглата, ще сте в относителен покой спрямо нея и тя ще стане видима.

Нещо подобно се случва със Съзнанието...

Постепенно турболентността в която се намира част от Съзнанието, понижава своята скорост и стига до момент на покой.
В този момент Съзнанието е отново обратно в Истинската си Същност на Покой и престава да вижда материята в която до скоро е било.

---

След като стигнахме до това примерно обяснение, което дава сравнително добра представа за начинът по който Съзнанието добива "живот" в материята, бих искал да спомена нещо което има Абсолютна Стойност като Обяснение.

Това Съзнание за което говорих по-горе е наречено още Абсолют.
То е ВСИЧКО, което някога е било и винаги ще Бъде.
Вън от Него няма нищо.
Не съществува такова понятие като "НИЩО" в неговия абсолютен смисъл.
"НИЩО" не съществува като Същност.
Има само Абсолют и в него е всичко.

Този Абсолют е Съзнание, което няма личностна себеопределеност.
Единственото, което "съществува" в него като "знание" е "Аз Съществувам".
Нищо друго като мисъл не съществува в Абсолюта, освен "Аз Съществувам"

Логиката е проста...
Целият материален свят, намирайки се в Абсолюта е "изтъкан" от нишката "Аз Съществувам", и всяко нещо се стреми да запази това свое усещане за възможно по-дълъг период.

Всички съзнателни и несъзнателни стремежи са основани на това "Аз Съществувам".

Какво се случва когато Съзнанието от една биологична форма спре в покой.
То се връща към Абсолюта, който няма личностна идентификация а само "Аз Съществувам".

Значи всички се връщат Там!?
Няма къде другаде да се "върнат".

В Евангелие на Тома е казано:
"...... а многото, които са първи, ще са последни, обединени с Едното Цяло"

Абсолюта няма Личностно определение.
Всяко материално пребивавало Съзнание, изгубва своята личностна определеност, оформена върху материална основа.
Всяка личност изградена върху материални белези (символи) е нетрайна, поради простата причина, че няма на какво да се "закрепи" в нематериалния Абсолют.
Такава "личност" се "размива" и се обезличава до първо-основата "Аз Съществувам"

Буда, чиято философия се смята за връх в Духовното Познание е стигнал до заключението, че имено това Състояние "Аз Съществувам" е търсената Истина.

Аз съм Труден...
В своето Търсене съм минал през няколко места, едно от които е Буда.
Много пъти съм бил Онова, което Буда е "Станал".
Аз Съм Онова, което Буда Е.
Но то не е достатъчно.
То е само една от моите половини.
Вече четиридесет и осем години, аз пребивавам в другата си половина, което повече от очевидно е недостатъчно.

Когато съм Това Тука, не мога да съм Онова Там, а когато съм Онова Там, не мога да съм Това Тука.

Исус можеше да бъде едновременно и двете и го показа по блестящ начин - гробът Му е празен.
Аз знам, че Буда не би ме обвинявал за тази "некоректна" съпоставка.

Не бих искал горното да се приема като фанатизъм или противопоставяне на две Учения.
Всичко, което казвам е опит да внеса едно по-изчистено разбиране за същността на Абсолюта и Бог, който се ражда в него.

Будизма и до сега изпраща своите последователи в Онова, което е Извор, но не познава Реката на която дава Живот.
То е нещото, което дава Живот, но самото то не познава Живота.

Бог е Онова, което се завръща след като опознае Себе Си.
Бог познава Материята. Познава и Абсолюта, в който тя се намира.
Той познава и двете Си половини, и когато е в едната не е отделен от другата.

Бог е Осъзнаването, че "Аз Съм Едно, изявено в Две", и Той владее тези Две, неизразимо по-добре, отколкото човек владее своя ум и тяло...

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
irini



Регистрирация: Aug 05, 2004
Мнения: 521
Местожителство: България/София

МнениеПуснато на: 15 10 2005 15:07
 Заглавие: Re: За Себе-Опознаването, Абсолюта и Бог
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Четейки написаното от тебе Труден, аз взех да си задавам следните въпроси:
Как Съзнанието пребивава в материята – сетивно възприемаема за всичко вън от него,
та нали «Вън от Него няма нищо»?

Щом вън от него няма “нищо” , а “анализът е отнесен към нещо външно за Анализиращия” и
“Всяко нещо, което може да бъде анализирано, не е истинско и не е част от Анализиращия, защото може да бъде възприемано а не е Възприемащия»
то следва, че всичко сетивно възприемаемо е неистинско – като Негов сън, и ползувайки сетивата си човек остава привързан към мноогообразието, единственият начин да “достигне” до Себе Си /до Ясното Съзнание незамъглено от природата на многообразието/ е чрез Духа, който сам по себе си е сетивно невъзприемаем, именно поради което “То /Съзнанието/може да ползва сетивни възприятия за всичко което е вън от него, но никога за себе си».
Как смяташ Труден, греша ли някъде в това което “мисля”?

_________________
Има много на вратата.
Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.

Евангелие на Тома
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителя
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 15 10 2005 19:53
 Заглавие: Re: За Себе-Опознаването, Абсолюта и Бог
Отговорете с цитатВърнете се в началото

irini написа:
Как Съзнанието пребивава в материята – сетивно възприемаема за всичко вън от него,
та нали «Вън от Него няма нищо»?


Проблема в разбирането ти, irini, идва от това, че не си обърнала достатъчно внимание на най-важното: СЪЗНАНИЕ не значи ЛИЧНОСТ.

Когато чуете думичката съзнание, вие влагате в нея личностно осъзнаване, умност, разбиране, знание и всичко, което отнасяте към своето съзнание.

Аз написах, че "част" от това съзнание попада в завихрянето(турболенцията) която ние наричаме материя.

Поставил съм думичката ЧАСТ в кавички, надявайки се, че така ще ви помогна хем да разделите "тукашното" съзнание от ОНОВА, което няма личностно осъзнаване, хем да не го отделяте от него, но да си го представяте като ЧАСТ.

Нека още веднъж се уговорим, че ОНОВА СЪЗНАНИЕ, което още наричаме Абсолют, не е УМНОСТ, МИСЛЕНЕ, ЛИЧНОСТ, ЗНАНИЕ.

То е СЪЗНАНИЕ по смисълът който тази дума има: оСЪЗНАВА Себе Си.
Да оСЪЗНАВАШ себе си е другият начин да се обясни "СЪЩЕСТВУВАМ".
Нищо повече не поставяйте в смисълът на думата Съзнание, когато тя се отнася за Абсолюта.
Всичко останало, вън от осъзнаването "съществувам", е ЗНАНИЕ, което се ражда при разделянето.

Докато "ЧАСТ" от Абсолюта не попадне в ЗАВИХРЯНЕ, тя не разделя, защото няма какво да се "НАБЛЮДАВА" в Покой, за да може да се отдели и анализира като нещо различно от Анализиращия.
Именно поради причината на Покой Абсолюта е Чисто Съзнание, както го наричат Будистите.

Значи когато казвам ВЪН, трябва да си представяме ВЪН от ЗАВИХРЯНЕТО в което Съзнанието се намира.
Кое е Вън от ЗАВИХРЯНЕТО? - Покоя.

Следователно говорейки за Съзнание трябва да го разделяме на две: това, което пребивава в ЗАВИХРЯНЕТО и онова, което е ВЪН от него.

Съзнанието намиращо се в ЗАВИХРЯНЕТО има своя личностна определеност от позицията на която АНАЛИЗИРА.
Ако Анализът е правен Логически, Анализиращият ще спре да се идентифицира с всичко, което е сетивно (осезаемо).
Нещо повече - ще престане да се идентифицира със сетивата.

Тогава и само тогава Съзнанието ще може да спре в Покой без да загуби личностната си самоопределеност.
Това се нарича "Раждане в Духа".

ВНИМАНИЕ!!!

След като сме казали, че Абсолюта няма Личностна определеност, НИКОГА не бива да мислите за него, като за нещо, което вие може да бъдете, ако се "Родите в Духа".

В това се състои тънкостта на Разбирането - Абсолюта не може да БЪДЕ като РАЗБИРАНЕ.
Абсолюта е нещо в което се Ражда Разбиране, но самият Той не е РАЗБИРАНЕ.
Абсолюта е Същност.
Той е ВЪЗМОЖНОСТТА да се мисли, но не е МИСЛЕНЕТО.


Може би най-близкото обяснение е: Абсолюта е МЯСТО.

Само МЯСТОТО може да си го представите като нещо ПРАЗНО от определения, в което вие може да пребивавате като Личности.

Но тогава, ще кажете, то е отделно от нас...
Не е.

Нещата стоят така, както са при човека - човек е тяло и Разум.
Също както е и Бог...

Бог "възприема" Себе Си като тяло и разум: тялото е Вселената а Разума е Абсолюта.

Разликата е, че човек си представя своя разум поместен в своето тяло, а Бог знае, че Неговото Тяло е поместено в неговия Разум.

Човек не допуска възможността да бъде едно с друг човек поради невъзможността в тялото му да влезе друг разум.
При Бог това е възможно, защото Разумът, ако се пробуди, "вижда" своето тяло (материята) от различни позиции, което прави възможно оформянето на различно Личностно Осъзнаване.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 15 10 2005 22:33
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

По някога се връщам да препрочета някой от отговорите си...

Ползвайки познати символи за обясняване на непознатото, понякога се случва една и съща дума да се ползва в различно символно значение.

Точно в тези случаи се получават "противоречията".

Препрочитайки горното, забелязах, че съм отнесъл думичката "ВЪН" към два различни символа - Абсолюта и Анализиращото Съзнание.
(В никакъв случай, обаче, не съм го направил грешно)

За Абсолюта няма ВЪН, защото той е всичко, но irini неправилно отнася това ВЪН, към Анализиращия Разум.
Той не е РАВЕН на Абсолюта, и както казах в горното, никога не бива да си мислите, че може да се приравните към Абсолюта.
За да не се получи подобна заблуда, Исус го нарича Отца.

Както отбелязвам по-горе, говорейки за Съзнанието в материята, съвсем точно бихте определили "ВЪН" като Покой.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
irini



Регистрирация: Aug 05, 2004
Мнения: 521
Местожителство: България/София

МнениеПуснато на: 15 10 2005 23:43
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Благодаря Труден!

_________________
Има много на вратата.
Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.

Евангелие на Тома
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителя
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 16 10 2005 01:12
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Надявам се, че съм помогнал с обяснението си

Бих искал да дам още един пример с който да внеса повече яснота, как Съзнанието наречено Абсолют хем е Осъзналия се БОг, хем не е Него, а е Отца.

Има едно обяснение с Океана и вълната, но си мисля, че човешкото разбиране твърде много го е метафоризирало и приобщило към себе си.

Нека кажем, че Абсолюта е като въздуха.
Ако си представим въздуха само като един химически елемент ще ни е по-лесно.

Въздухът се намира навсякъде, и когато си помислим за въздух ние не мислим за топъл или студен въздух, нито пък мислим за вятър.
Вятърът сам по себе си е въздух, но се образува като следствие на способността на въздухът да се нагрява и изстудява.

Разликата в температурите на въздухът образува различно атмосферно налягане, от което като резултат се получава движение наречено ВЯТЪР.
Ние не дишаме вятър...
Дишаме въздух...
Но вятърът не е различен от въздухът освен в това, че се движи, може да бъде усетен и "може да усеща" съпротивленията по своя път.

Въздухт е химически елемент (ако си го представим като само един елемент), и ние не чувстваме химическият елемент, а движението му.
За нас въздухът придобива "личностен облик" само когато бъде усетен като полъх по тялото ни.

Значи Абсолюта е въздухът, Бог е вятърът, а света е всичко, което живее благодарение на "двете", които всъщност са Едно.

(Тук вече ДВЕ и ЕДНО се ползват като други символи)

Мисля, че горното може да се приеме като приемливо сравнение.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
zareto



Регистрирация: Dec 17, 2009
Мнения: 3

МнениеПуснато на: 17 12 2009 17:16
 Заглавие: Любознателен ли е?
Отговорете с цитатВърнете се в началото

След като тялото тоест АЗ осъзнае,че Съзнанието е част от Абсолюта-който е всичко във вселената.Следва въпросът Дали Абсолюта не желае чрез всичко създадено във вселената,включително и ние и/или чрез нас(НЕГО) защото той е в нас -Желае Да осъзнае сам себе си,чрез нас?
Защото както Ние разбираме и Вие казвате;
"Съзнанието не може да възприема като нещо външно единствено себе си. Това е най-логичното до което можем да се допрем."
Следователно Съзнанието-тоест Абсолюта по разбираемо казано е любознателен сам към себе си???

Алегорично си зададох и въпроса свързан с теорията за "Торсионните полета",където почти научно се доказва че единствено Вакуума създава материя-(както и Отца)!!! Следователно ако съществува Вакуум във Вакуума!!!!!! Какво би следвало от това???

Знам,че на алегоричния въпрос небихте отговорили-но поне поразсъждавайте над това.Бих се радвал като стигнете до някакво заключение да го споделите.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 17 12 2009 20:19
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Първо, няма такова нещо като "почти научно"
Второ, науката работи с материя и само предполага за наличието на абсолютен вакум, както и за евентуaлната възможност да има Бог.

За да докажем наличието на вакуум, трябва да докажем липсата на каквото и да е.
Естествено, това е невъзможно.
Липсата на газове в цилиндър не е вакуум, макар и да го наричаме така
Хайде да не се впускаме в научни размисли.

Твоят въпрос (вакуум във вакуум) много ми прилича на въпроса "Ако Бог е създал Вселената, кой е създал Бог?"

Човешкото съзнание работи с материални стойности и дори не може да си представи липсата на стойности.
Такава липса, обикновено изразяваме с 0. Но и нулата е стойност

Махни и нулата и ще получиш Бог (или почти научният вакуум)

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
МАРКОС
Гост





МнениеПуснато на: 02 10 2011 20:01
 Заглавие: Re: За Себе-Опознаването, Абсолюта и Бог
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Truden написа:
Долното идва като отговор на въпрос поставен в темата "Йерархията".

Въпросът:

irini написа:
Truden написа:


На едно съзнание му е нужно да отдели от себе си това което не е, за да познае себе си като ВЪЗПРИЕМАЩ.



Привет Труден!
Би ли разяснил по-подробно този цитат


--------------


Отговор на този въпрос трябва да има някъде в английската секция на статиите, и мисля, че съм го споменавал и на Български...

Нищо...
Ще го кажа още веднъж, че дори ще добавя към казаното

---

За да успея да внеса във вас по ясна представа за СЕБЕ-ОПОЗНАВАНЕТО, бих искал да ви помоля да си представите нещо:

Представете си едно ГОЛЯМО Съзнание, което присъства навсякъде в този материален свят.
Все едно въздуха и празното пространство във вселената са изпълнени с това Съзнание.
Нещо повече - то е дори във всяка материална частица...

Сега, нека се обърнем към биологичните форми на материята.
Човек е биологична материя.

Основна черта на това Съзнание, което си представихме, е че може да пребивава в биологични форми и чрез тях да наблюдава заобикалящата среда.
Един вид - "част" от това ГОЛЯМО, всеобщо Съзнание пребивава в нас, и то е което ни "Оживява".

Дете се ражда - една "част" от СЪзнанието започва да възприема света от друга позиция - позицията на новоредена биологична форма, наречена човек.

До преди раждането, тази "част" е била част от цялото Съзнание, което Безпристрастно наблюдава материалния свят, който се намира в него.
Забележете: Материалния свят се намира в това Съзнание.
Съзнанието "познава" света като част от себе си.

Но изведнъж светът ИЗЛИЗА от него, и се появява наоколо, като заобикаляща среда на малкото бебче.
Бебчо започва да опознава света около себе си, и първият, най-верен и полезен начин за опознаване е да поставя всичко, което може в устата си.
Подсъзнателно бебчо се опитва да направи нещата част от себе си (поставяйки ги в устата си), за да ги опознае.
Захапва пелената и първото опознаване е направено: това е нещо друго, не съм аз.
Захапва играчката, и отново опознаването казва: не съм аз.
Постепенно бебчо расте, и всичко, което може да пипне, да види, да помирише му казва: "това не съм аз".
Така чрез разделяне от себе си, детето "опознава" света.

Получава се така, че човек определя това което е, едва след като е определил това което не е.

Най-грубо казано, човек определя всичко, което сетивата му възприемат, като НЕ АЗ.
С едно изключение: собственото тяло, върху което разумът може да използва всичките си сетива, нелогично се причислява към АЗ.
Разумът се идентифицира със сетивата, които му показват "външното".
Грешно заключение е, че разумът се идентифицира с тялото.
Това става едва много по-късно, когато разумът започва да изследва тялото, в което се намира.

Направете си едно умствено упражнение:
Представете си, че един ден се събудите в тяло на някое животно да кажем.
Първата реакция ще е да се уплашите (може би) и да се учудите: "къде ми е тялото? защо съм в друго тяло?".
Ако преживеете шока, ще се хванете че започвате да изследвате света със сетивата на животното, но винаги ще отнасяте приетата информация към "АЗ/МЕНЕ".

Може би някои ще възразят, че поставям невъзможни условия за теоретичен анализ.
Поставеното условие не е много по-различно от това да се събудите с ампутирани крака и ръце.
Отново Съзнанието ви ще си зададе въпроса: "Къде са ми краката и ръцете?"
От което следва, че съзнанието в определени случаи не се идентифицира с тялото, а го приема като "СОБСТВЕНОСТ" в която пребивава.
Това обаче много тънко му убягва, и то (Съзнанието) остава затворник на тялото, отказвайки да го определи като "нещо, което мога да помириша, да вкуся, да пипна, да видя и да чуя".
Ако Съзнанието логически постави тялото си в категорията на всичко външно, което е познаваемо чрез сетивата, то ще е Свободно да живее и без тялото си.

Идентифицирайки се със сетивата си, които са функция на тялото, Съзнанието не може да си представи, че може да съществува без да чувства.
Това е най-нелогичното му заключение.
Очевидно е, че едно съзнание може да живее без кое да е от сетивата си, дори без две от тях, дори без три от тях, дори без четири...
Но какво ще стане, ако липсват всички сетива???
Тогава то не би могло да почувства тялото в което пребивава...
Би ли УМРЯЛО Съзнанието в този случай?

Естественият отговор е: Не, защото то вече е имало опитността на тялото и знае за неговото съществуване.
Съзнанието ще си "мисли", че то съществува благодарение на целостта на тялото, което макар да не чувства, съществува и е все още "живо".

Изниква въпросът, какво ще се случи със Съзнанието, когато тялото "умре".
Защото това ще се случи без "знанието" на Съзнанието и без неговото "участие" в тази "случка"

Още едно УМСТВЕНО "упражнение" - представети си, как бихте "умрели" ако ви липсват всички сетива.

Някои от по-горе казаните неща, биха могли да ви се струват несериозни и нищо не доказващи.
Това е само привидно...

Сега, връщайки се на въпроса на irini, искам пак да поясня: човек опознава себе си, едва след като отдели всичко което той не е и го постави ВЪН.
Знанието(материалното) по принцип е разделяне/отделяне/разграничаване на заобикалящата ни материална действителност.
Ние сме онова, което остане след приключването на това разграничаване.
Ако включим и тялото си в процесът на разграничаване, ще остане само Онова, което Възприема и Анализира нещата - Съзнанието.

По принцип всеки анализ е отнесен към нещо външно за Анализиращия.
Ако се впуснем в "себе-анализ" ние ще започнем да задаваме въпроси, отнесени към обекта на нашия анализ.
Така тялото ни вече няма да бъде АЗ, а обект на анализ, върху който, Анализиращия прави своите изводи.

Всяко нещо, което може да бъде анализирано, не е истинско и не е част от Анализиращия, защото може да бъде възприемано а не е Възприемащия.
Съзнанието не може да възприема като нещо външно единствено себе си. Това е най-логичното до което можем да се допрем.

Следователно всичко възприемано е само място, в което Съзнанието пребивава.
То може да ползва сетивни възприятия за всичко което е вън от него, но никога за себе си.

Понеже от науката знаем, че материята е движение, следва че Съзнанието възприема и регистрира ДВИЖЕНИЯ.
Съзнанието е Покой.
Попадайки в Материята, една "част" от него е "засмукана" в общата турболенция и попада в относителен покой с движението наречено Материя.
Този относителен покой дава възможност да се регистрира движението като наблюдаем обект.

Представете си, че стоите на едно място и край вас премине игла със скорост няколко пъти по-голяма от тази на звука.
Вие няма да може да я видите.
Но ако се движите със същата скорост в близост до иглата, ще сте в относителен покой спрямо нея и тя ще стане видима.

Нещо подобно се случва със Съзнанието...

Постепенно турболентността в която се намира част от Съзнанието, понижава своята скорост и стига до момент на покой.
В този момент Съзнанието е отново обратно в Истинската си Същност на Покой и престава да вижда материята в която до скоро е било.

---

След като стигнахме до това примерно обяснение, което дава сравнително добра представа за начинът по който Съзнанието добива "живот" в материята, бих искал да спомена нещо което има Абсолютна Стойност като Обяснение.

Това Съзнание за което говорих по-горе е наречено още Абсолют.
То е ВСИЧКО, което някога е било и винаги ще Бъде.
Вън от Него няма нищо.
Не съществува такова понятие като "НИЩО" в неговия абсолютен смисъл.
"НИЩО" не съществува като Същност.
Има само Абсолют и в него е всичко.

Този Абсолют е Съзнание, което няма личностна себеопределеност.
Единственото, което "съществува" в него като "знание" е "Аз Съществувам".
Нищо друго като мисъл не съществува в Абсолюта, освен "Аз Съществувам"

Логиката е проста...
Целият материален свят, намирайки се в Абсолюта е "изтъкан" от нишката "Аз Съществувам", и всяко нещо се стреми да запази това свое усещане за възможно по-дълъг период.

Всички съзнателни и несъзнателни стремежи са основани на това "Аз Съществувам".

Какво се случва когато Съзнанието от една биологична форма спре в покой.
То се връща към Абсолюта, който няма личностна идентификация а само "Аз Съществувам".

Значи всички се връщат Там!?
Няма къде другаде да се "върнат".

В Евангелие на Тома е казано:
"...... а многото, които са първи, ще са последни, обединени с Едното Цяло"

Абсолюта няма Личностно определение.
Всяко материално пребивавало Съзнание, изгубва своята личностна определеност, оформена върху материална основа.
Всяка личност изградена върху материални белези (символи) е нетрайна, поради простата причина, че няма на какво да се "закрепи" в нематериалния Абсолют.
Такава "личност" се "размива" и се обезличава до първо-основата "Аз Съществувам"

Буда, чиято философия се смята за връх в Духовното Познание е стигнал до заключението, че имено това Състояние "Аз Съществувам" е търсената Истина.

Аз съм Труден...
В своето Търсене съм минал през няколко места, едно от които е Буда.
Много пъти съм бил Онова, което Буда е "Станал".
Аз Съм Онова, което Буда Е.
Но то не е достатъчно.
То е само една от моите половини.
Вече четиридесет и осем години, аз пребивавам в другата си половина, което повече от очевидно е недостатъчно.

Когато съм Това Тука, не мога да съм Онова Там, а когато съм Онова Там, не мога да съм Това Тука.

Исус можеше да бъде едновременно и двете и го показа по блестящ начин - гробът Му е празен.
Аз знам, че Буда не би ме обвинявал за тази "некоректна" съпоставка.

Не бих искал горното да се приема като фанатизъм или противопоставяне на две Учения.
Всичко, което казвам е опит да внеса едно по-изчистено разбиране за същността на Абсолюта и Бог, който се ражда в него.

Будизма и до сега изпраща своите последователи в Онова, което е Извор, но не познава Реката на която дава Живот.
То е нещото, което дава Живот, но самото то не познава Живота.

Бог е Онова, което се завръща след като опознае Себе Си.
Бог познава Материята. Познава и Абсолюта, в който тя се намира.
Той познава и двете Си половини, и когато е в едната не е отделен от другата.

Бог е Осъзнаването, че "Аз Съм Едно, изявено в Две", и Той владее тези Две, неизразимо по-добре, отколкото човек владее своя ум и тяло...



МОЖЕ И ДА МИ СЕ РАЗСЪРДИШ ТРУДЕН, НО ПО-ГОЛЯМА ПРОСТОТИЯ НЕ БЯЛ ЧЕЛ!!!

ПРОЩАВАЙ, НО ТАКА НЕ СТАВА!!!
ПОЗДРАВИ!!!
 
Миро



Регистрирация: Apr 01, 2009
Мнения: 20
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: 06 10 2011 20:39
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Маркос, аз се съмнявам, че си разбрал нещо от това, което си прочел.
Ако не разбираш нещо, си мълчи, за да не изглеждаш глупав в своите разсъждения, мнения или оценки.

И не бъди лицемерен!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Трудно Знание


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа