Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Стихотворение на незнаен автор
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Стихотворение на незнаен автор Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Поезия
Автор Съобщение
Kristiyan



Регистрирация: Feb 01, 2006
Мнения: 1

МнениеПуснато на: 01 02 2006 09:41
 Заглавие: Стихотворение на незнаен автор
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Имам една необичайна молба. Ако някой знае автора на едно стихотворение да ми го каже или направо да публикува пост с цялото стихотворение.
Всъщност аз знам само малка част от него. Тя гласи:
"Когато жената с белия шал минава, избоди ми очите Господи"
За съжаление не знам останалата част от текста, но стихотворението е много хубаво и бих искал да разбера как се казва поне, за да мога да си го намеря.
Благодаря Ви много!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
nezrimata



Регистрирация: Sep 26, 2005
Мнения: 52
Местожителство: Бяла Слатина от време на време

МнениеПуснато на: 24 02 2006 20:24
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Това са стиховете на Светослав Георгиев - поета с китарата.
Страхотен е! И аз съм му посветила едно стихче- но ще го публикувам по после. Имам стиховете му, но са на друго място - не в този комп. Ще научиш повече за него в сдружението "Словото" при Светла СтаЙкова.
А самият Слави е невероятен!.

А аз съм жената с зеленият шал- Не с белият на Слави!
Ако не го намериш някой ден ще ти ги напиша - но не сега.
Стихосбирката му е "Поне веднъж"

_________________
Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите!
Една усмивка само и друг е вече този свят!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото 
thebigplucky



Регистрирация: Jun 25, 2006
Мнения: 1

МнениеПуснато на: 25 06 2006 07:04
 Заглавие: жената с белия шал...
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Препращам една лична бележка на Светла Стайкова


"Жената с белия шал" е стихотворение на ОГРОМНИЯ български поет Ивайло Балабанов, който по една щастлива случайност е от Свиленград Откакто се помня, живяхме на една улица Гигант е! Признавам си, че не съм го слушала на песен, но като стихотворение го знам много добре.
Ето я!

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

Песента съм я слушал в различни изпълнения. Ще се радвам ако е на Слави, защото съм му почитател и имах честта да се запозная с него на едно събиране в Аксаково.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
sKYmAN



Регистрирация: Feb 15, 2006
Мнения: 24

МнениеПуснато на: 24 08 2006 06:02
 Заглавие: Ивайло Балабанов
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Наистина много прекрасно стихотворение. Когато го прочетох за пръв път направо изръкоплясках, не ми се бе случвала толкова спонтанна реакция при прочит преди. Само една грешка има в твоята публикация - в оригинал е "на човека със малката черна душица".

Ето един текст от стихосбирката "Религия" на същия автор:

°

Като зелена вавилонска кула се вдигаше към сухото небе самотният зелен столетен бряст. Под него всичко беше сухо. И ако от слънцето случайно се отронеше искра - светът би изгорял за миг. На сухото и под зеленото на бряста човекът беше вдигнал кула - от чамови дървета. Тя носеше връз себе си три дълги жици, които прекосяваха света, облегнати на други стълбове от чам.

Момчето стреля. Стреля по орела, който беше кацнал върху кулата човешка под бряста. Нагорещеният изолатор изтрещя, пръсна се, проводниците се докоснаха, припламна жълтоогнено кълбо, син трясък огласи пространството... Тогава лумна страшният пожар...

Минута - две... Гората беше пепел.
В кълба от пламък димяха пукнатините в горящото поле, небе и ад се свързаха в едно...
Печални скакалци умираха по време на летене. Топяха се гнездата на осите, пламтяха сухите къпини, пчелите - жълти, в миг преминали през пламъка, се свиваха в горещи точици... Самотна костенурка мъкнеше на своя гръб горяща църква.

Природата пищеше.

Младежът, който беше стрелял, стоеше удивен. Нададе вик, качи се на мотора си и даде газ. Но в следващия миг ужасен взрив го хвърли във небето и го разпръсна отмъстително и грозно на живи късове...
О, Господи! - провикнах се аз.

Тогава димът се раздели, небето се разтвори и аз видях как ангелите слизаха на черната земя - с крила на гълъби... и мъртви. И се видя една голяма птица как лети с крила горящи над земята. Орел ли беше или дух господен? Димът го скри... Тогава пламна бряста. Като червени гончета се хвърлиха по клоните му тежки пламъци, кората светна фосфорно-червена, а пламъкът пълзеше към гнездото.

Орлицата кръжеше над смъртта. О, Господи! - провикнах се отново. Спаси орлетата!
И някаква сила ме отблъсна. Аз тръгнах през горящото поле, достигнах бряста и през запалените клони, по светещата му кора достигнах до гнездото. Взех го, като луд побягнах през дима. А в него боровите стълбове приличаха на свещи, запалени, за да измолят милост...

В ръцете ми писукаха орленца.
Гнездото беше кръгло като вселена...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Гост






МнениеПуснато на: 04 10 2011 00:17
 Заглавие: Re: Стихотворение на незнаен автор
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Kristiyan написа:
Имам една необичайна молба. Ако някой знае автора на едно стихотворение да ми го каже или направо да публикува пост с цялото стихотворение.
Всъщност аз знам само малка част от него. Тя гласи:
"Когато жената с белия шал минава, избоди ми очите Господи"
За съжаление не знам останалата част от текста, но стихотворението е много хубаво и бих искал да разбера как се казва поне, за да мога да си го намеря.
Благодаря Ви много!


Авторът се казва Ивайло Балабанов
 
Гост
Гост





МнениеПуснато на: 18 12 2012 18:33
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Стихотворението наистина е от Ивайло Балабанов, но не се казва "Жената с белия шал", а се казва "ОЧИ".
 
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Поезия


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа