Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - УЧИТЕЛЯТ- ПЕТЪР ДЪНОВ
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 УЧИТЕЛЯТ- ПЕТЪР ДЪНОВ Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Учителят Дънов Иди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
irini



Регистрирация: Aug 05, 2004
Мнения: 521
Местожителство: България/София

МнениеПуснато на: 14 02 2012 13:18
 Заглавие: ВРЪЗКИ НА ЗНАНИЕТО
Отговорете с цитатВърнете се в началото

За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си – като му дава вино да пие: кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взема. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взема, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взема от пияницата, всичко задържа – той взема от пияницата пари, ниви, къщи, всичкото му материално и здравословно положение. Следователно любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази – тази любов не е идеална, но въпреки това хората казват, че в любовта има нещо Божествено. В коя любов има Божествени прояви? Ако сега ви поставят на изпит, нито един от вас няма да издържи в любовта си – значи едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Някой пише, че Любовта изисква жертва – знаете ли какво нещо е жертва? Преди всичко жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. Вие жертвали ли сте се доброволно? Сега, както видяхте, направихме малък разбор на темата, която писахте за днес.
Питам защо трябва да обичате и защо трябва да ви обичат. Имате ли нужда от това – нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон, следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Където има закон, там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите, това вече не е Любов. После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили, каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до Реалността. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например да обичате и да ви обичат, това са стари идеи – идеи на мъже и жени; мъжете искат да обичат, а жените – да ги обичат. Тези идеи съществуват от памтивека и съвременните хора ги вземат, боядисват ги отвън с разни бои и краски, накичват ги с разноцветни мъниста и светли, лъскави камъчета, докато заприличат на селска красавица – по този начин те ги представят за нещо ново. Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които, като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. Как са завършили отношенията си двама приятели, които са живели според тази любов? Ако проследите цялата история на човешкото развитие, няма да срещнете двама души, които, като са живели според тази любов, да са свършили живота си добре.
Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не са прави; прави са те, но от ваше гледище, от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до Любовта, там никакви разисквания не се приемат. Любовта изключва всички питания, Любовта изключва всички противоречия, Любовта изключва всички насилия, Любовта изключва всички ограничения.
Сега, като знаете тия положения, как ще определите Любовта? На вашата любов липсва един нов елемент, който вие сами трябва да намерите. Можете ли да намерите кой елемент липсва на вашата любов?
Сега ще ви задам въпроса защо гледате и защо ви гледат. И който гледа, и когото гледат, вършат един и същ процес. Единият пита: „Защо ме гледаш?“, другият отговаря: „Ти не ме ли гледаш?“ – значи и двамата се гледат в едно и също време. Има ли някаква разлика в тези два процеса? Разликата е много малка, едва уловима. За да се схване, ще приведа следния пример: два лагера неприятелски войски се бият; едната страна напада – според вас тя проявява активна любов, а другата страна се защитава – тя проявява пасивна любов. И онези, които нападат, както и другите, които се защитават, действат по един начин – и едните, и другите си служат с картечен огън. Разликата се заключава само в това, че едните се движат, а другите седят на едно място; едните местят позициите си, а другите се държат за позициите си, иначе съществена разлика няма. Такава е разликата и между двете положения, които по-рано разгледахме – да обичаш и да те обичат.
Като разглеждате Любовта идейно, вие трябва да се спрете върху най-малката любов – най-малката любов е граничната. Щом става въпрос защо трябва да ни любят и защо трябва да любим, това е граничната любов, т.е. любов с граници. Вие смесвате граничната с Безграничната Любов, а те коренно се различават. Когато нямате пари, вие отивате при банкера, искате от него заем – в случая банкерът дава, а вие вземате; банкерът е пасивната страна, а вие, които идвате отвън, активната. Вие атакувате неприятеля си, а той или дава нещо, или отблъсква. Този пример обяснява степента и характера на вашите чувства.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а оттам да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схване тези неща, човек ще изпада в смешни положения: ще го срещне някой и ще го пита: „Защо не ме гледаш?“ – как ще ви гледа този човек, ако е сляп, а ако и вие сте слепи, как ще се гледате? Преди всичко човек трябва да се запита има ли Любов в себе си и неизменна ли е неговата Любов. Не е достатъчно само да се говори за Любовта, но тя трябва да се прилага в Живота; ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира – и той има някакво понятие за светлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нещо подобно на Любов, но това не е истинската Любов; затова именно хората често си задават въпроса защо трябва да обичат.
Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича; намерили ли сте обаче човек, който да ви е обичал както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат; проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели поддържат тази мисъл; те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към Онзи, Който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов – тя трае само един момент; това не е още Любов, това е само моментна проява на Любовта. Че някой ви е подарил нещо или ви е дал един обяд, това е временна проява на Любовта; следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате – в моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране и като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне.
Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя; това може да стане моментално, може да стане и постепенно – от човека зависи. Под влиянието на Любовта възгледите в човека се оформят, претърпяват промяна, каквато претърпява въгленът, докато се превърне в диамант. Мислете върху Любовта като Сила, като принцип, за да дойдете до положителното знание.
Вие сега сте в права посока, но методите, с които си служите, са стари, затова не могат да ви помогнат. Например мъж и жена се обичат, разговарят, четат Евангелието заедно – добре върви всичко. След това мъжът казва: „Жена, искам хубаво да ми наготвиш!“ – „Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш?“. Те говорят за Любовта, а живеят по стар начин. После ще казват, че тъй било определено от Бога; сами са недоволни от живота си, а го приписват на Бога. Това не е Обич, това е оглеждане в огледало – някой обича някого, защото се оглежда в него като в огледало, а всъщност той обича себе си в огледалото; по този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за Любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора – учени, философи, писатели, вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша; и в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго“. Когато развива някаква тема, ученикът трябва да се вдълбочи в себе си, да види от своите опитности и преживявания какво е написано там и това знание да изнесе; рече ли да пише кой какво казал по дадения въпрос, той ще се отдалечи от Истината.

Когато в човека се пробуди Обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо – това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата Обич, той е радостен, доволен; щом го забележат, радостта му изчезва. Направете следния опит да проверите думите ми: минете покрай някой беден човек и без да забележи той, сложете пред него двадесет-тридесет лева; щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка двадесет-тридесет лева; той ще ви благодари, но ще ви запомни и където ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен – защо? Развали се нещо в Любовта. Следователно Любовта е нежен цвят, който расте и се развива далеч от погледите на хората; за Любовта ви никой не трябва да знае. В първия случай вие изразихте Любовта си към бедния на тъмно, от никого невидени и незабелязани, затова и бяхте радостни и той беше радостен; във втория случай вие изразихте Любовта си на светло, през деня, и той ви видя – тогава вие изгубихте, той спечели. С този пример ви изнесох една нова мярка за Любовта, пред която вашите разбирания за Любовта остават нещо антично, архаично; но тази формула на Любовта не може още да се приложи в практическия живот, защото няма съответни условия – форма има, но съдържание още няма, съдържанието трябва да излезе от вас.
В бъдеще, когато дойдат по-благоприятни условия, ще ви дам една задача върху Любовта, която трябва да решите без хартия, без молив – направо. До това време тя ще бъде в тайна, никой няма да я знае. Тогава вие сами ще проверите вашата теория върху въпросите защо трябва да любим и защо трябва да ни любят.


Петър Дънов

_________________
Има много на вратата.
Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.

Евангелие на Тома
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителя
irini



Регистрирация: Aug 05, 2004
Мнения: 521
Местожителство: България/София

МнениеПуснато на: 01 12 2013 11:56
 Заглавие: Любовта
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Любовта

4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада;

Коринтяни 13:4-8


Първото качество на Любовта е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: "Бог е Любов", понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която храни Бог към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега - не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и би очистил света от нас.

Мнозина казват: "Търпението - това е волщина". Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението - този е методът за придобиване на търпение.

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеше човек - човек, полезен на своя дом и на своята родина... и тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.
Всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов - тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
Търпението е пътят, по-който Любовта може да дойде в човешкото сърце - дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек...


Петър Дънов
За добродетелите и успеха

_________________
Има много на вратата.
Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.

Евангелие на Тома
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Учителят Дънов Иди на страница Предишна  1, 2, 3


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа