Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Най.... най... ама най-любими!
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Най.... най... ама най-любими! Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Поезия Иди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
near



Регистрирация: May 18, 2005
Мнения: 3
Местожителство: София

МнениеПуснато на: 27 09 2005 20:53
 Заглавие: Копнение
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен
напред към утрешния ден,
без там пристанище да зная.

Яворов
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
SEE-WIND



Регистрирация: Sep 06, 2005
Мнения: 9

МнениеПуснато на: 29 09 2005 09:26
 Заглавие: СТЕФАН ЦАНЕВ
Отговорете с цитатВърнете се в началото

МЕЛОДРАМА XX

Дантес отново се оказа царедворец
Наталия отново не можа
да различи триумфа от позора
и плю в твоята душа,
поете,но във този век дуели няма
Трагедията как ще разрешиш?
Ти жертава си в тази жалка драма,
а продължаваш да си жив.
* * *
Отчаяно се мъча да вървя напред.
Назад не се оглеждам.Болка страшна
ми струва всяка крачка.Усмихвам се
като цирков акробат след смъртен скок-
публиката не бива да отгатне,
че грабнакът ми е счупен.
Усмихвам се.Уча се от теб.
Обичаме се!-заедно крещим
на себе си
и на всемира,
крещим с надеждата да заглушим
вика от болката,
че любовта умира....
* * *
П риятелите ме напускат.
Защо?С какво съм ги обидил?
Не казват нищо.Става пусто.
На гости няма де да идем.

Стоим със теб сами,разбити
и самотата ни сплотява...
Приятели,все пак ви питам:
с какво заслужих мъст?

Ти също питаш и се взираш
във погледа им чужд и хладен
Най-страшното не подозираш:
ти,покрай мен,и тях предаде.

Във пазарлъка си потаен
за лукс и лаври във живота
плати със откровеността им
като със смачкана банкнота.

А вярваха във тебе много,
тъй както вярваха на мене.
И в мен да вярват те не могат
сега,след твоите измени.

Не става дума тук за чувства,
а за безмилостна присъда:
ако с предател се целуваш-
предател си или ще бъдеш!
* * *
Все по -дълбоко болката се утаява,
стаява се,тя вече не боли,минава....
Изстрадах всичко,всичко съм премислил
Покой,покой,покой смирено искам!
Случайна дума като камък хвърлена
в душата ми-размътва я отново
и тинята надига се към гърлото,
готова да изригне в грозно слово.
В такива мигове-пази се,не заставай
на пътя ми,мълчи,недей се оправдава,
смали се,изчезни,моли се богу-
аз мога да убия,о спокойно мога...
* * *
Изстиват ласките и страстите угасват
и споменът за чувставата умира.
В ДУШАТА СИ СЕ РОВЯ-НО НАПРАЗНО
СЛЕДА ОТ БОЛКА ДАЖЕ НЕ НАМИРАМ.

Аз помня:бях готов да се самоубия,
убийство да извърша можех,помня!
А- за какво?..Като че ли за тия
събития съм чел във чужда повест,

където всички пориви,постъпки,фрази
са нелогични
смешни
утопични...
И питам се недоумяващ:АЗ ЛИ
ТЪЙ БЕЗРАСЪДНО СЪМ ОБИЧАЛ?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
violeta



Регистрирация: Aug 04, 2004
Мнения: 6

МнениеПуснато на: 02 10 2005 20:11
 Заглавие: Любов
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Очите ти ме карат да мечтая,
да тръпна плахо с мисълта за теб.
Потънал във вихъра на времена незнайни,
забравил същност, място, време , ред.

Очите ти , тез тъмни странни нощи,
пораждащи моментна скръб и вечна страст,
пропити с чувство, с похот, с власт потайна,
запращаща най-дръзките в калта.

В тях има сякаш скрита древна тайна,
не даваща ми миг дори покой.
Защо ли съм пленен от теб? Не зная!
Незнам , какъв съм аз, защо съм, кой?

Представям си те в светлина обляна.
Потънала сред блясъка на утринна роса.
Протягаща ръка във жест случаен.
Стояща гордо стещу вечността.

Косите ти, във тях играе вятър,
Понесъл ги на своите крила,
развяващи се гордо с черен блясък,
искрящи в изгрева на утринта.

Мечтая аз изгубен в самота.
Къде ли нейде е реалността?
Навяваща в душата скръб и радост,
забулена потайност с миг тъга.
............................................................

Усещане за нежност,
усещане за топлина,
усещане за "някой",
усещане...това е тя!

Усещане за свежест,
ухание на пролетни цветя,
усещане за радост,
усещане ...това е тя!

Усещане за близост,
изгубени в мрака на скръбта,
усещане за истински приятел,
усещане...това е тя!

Усещане за животинска страст,
погълнало и разум и душа,
усещане за губещи се думи,
усещане ...това е тя!

Усещане за свобода,
напук на суетата на деня,
усещане за истинска усмивка,
усещане ..това е тя!

Усещане за прелест!
Усещане за истински неща!
Усещане за болка и любов!
Усещане... наречено "Жена"...!
...........................................................
Отдаденост....
горещо, нежно чувство.
Любов....,
когато нежно ми шептиш.
Обичам те ....разсейва тъмнината!
Обичам те.....как хубаво звучи.
Желая те....изцяло ме поглъща.
Желая те....изгаря и боли.
Светът за мен....
Това си само ти!
Денят....
Това е твоята усмивка.
Ноща....
Това са твоите очи.
Обичам те....как хубаво звучи.
..................................
Не съм записала автора мисля, че е Робърт Бърнс, но маже да греша.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
wolker



Регистрирация: Oct 08, 2005
Мнения: 7

МнениеПуснато на: 11 10 2005 18:59
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

ВЯРА

Никола Вапцаров


Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
_MIM_



Регистрирация: Nov 16, 2005
Мнения: 1

МнениеПуснато на: 16 11 2005 11:23
 Заглавие: Най- най- любими
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Тези стихове са на П. Пенев, общо взето, когато се спомене името му асоциациите клонят към изучаваното в часовете по Литература, дано от написаното по-долу разберете защо е един от любимите ми поети

***
В живота те срещнах случайно,
а сякаш цял век съм мечтал,
теб сякаш съм търсил безкрайно
и чакал с години в печал...

В душата ми ти бе изгряла
като съкровена мечта,
ти в мойто сърце си живяла-
затуй те намерих в света!




Пътека

Тъжен залез кърви над гората
като прясно отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
Плаче вятърът – сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека…
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края –
извървяна е тя, извървяна…
Какво с мене ще стане не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко…и всичко загубих –
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш – така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. –
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори – догорява,
никой извор вовек не извира.
Туй, което цъфти – прецъфтява,
туй, което се ражда – умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка. –
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

…Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана…
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна…
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Cermit



Регистрирация: Nov 17, 2005
Мнения: 55
Местожителство: София

МнениеПуснато на: 18 11 2005 12:16
 Заглавие: Сътворението на света
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Хаиде да си играем
на сътворяване на светове.
Ето глината.Ето водата.
Ето те теб.Ето ме мене.
Искаш ли?
Аз ще сътворя един свят за тебе.
Ти ще сътвориш един свят за мене.
Аз ще сътворя уханието на косите ти.
Ти ще сътвориш...

Знаеш ли,
хайде да не сътворяваме
сътворените вече неща,
а от сътвореното да сътворим
една прегрътка,
каквато не е имало досега,
една целувка,
каквато не е имало досега,
една любов,
каквато вековете не познават
(Или поне нека си мислим така!)....
Малко от тебе.Малко от мене.
Едно твое подобоие.
Едно мое подобие.
Един свят,
който ще дойде след нас да създава
други хубави светове.

Вътьо Раковски
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото ICQ Номер
Cermit



Регистрирация: Nov 17, 2005
Мнения: 55
Местожителство: София

МнениеПуснато на: 22 11 2005 16:20
 Заглавие: Защо тогава ми е мъчно, че те няма?
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Мислех си, че те обичам
теб сънувах, не отричам.
Виждах погледа ти замъглен,
непрестанно вперен в мен.

Цели нощи те бленувах,
безкрайно те ревнувах.
Ако останех ден без твоите очи, тъгувах
и чудни приказки в душата си рисувах.

В мечтите си, наивни и красиви,
виждах цветове искрящи, живи.
Виждах в теб принца прекрасен,
сляпа бях за пламъка ти опасен.

Пламъкът, горящ в очите ти,
прикриваше ловко лъжите ти.
Мислех, че обичаш само мен,
че в любовна примка си пленен.

Права бях-пленен си,
но не във примка от любов,
а в клетката с лъжлив обков.
Затворил си се сам между стените,
оковите си сам градиш с лъжите.

Мислех си, че те обичам,
не спрях след теб да тичам.

Вече знам-всичко е било измама,
защо тогава ми е мъчно, че те няма?


Незнам кой е автора, но...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото ICQ Номер
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 25 11 2005 17:08
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Мисля че по-добре би звучало в проза, казано с простички и истински думи.
Стихоплетството не е най-добрата форма за душевно изразяване

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Sheky



Регистрирация: Apr 26, 2005
Мнения: 89

МнениеПуснато на: 10 01 2006 18:06
 Заглавие: ---
Отговорете с цитатВърнете се в началото

За времето, което ни облича
все по износени костюми.
За някой, който много ни обича
и ненавижда всички думи

За думите, които все не стигат
за да разкажем колко ни боли.
За болката, с която звездно мигат
на космоса милиардите очи.

За смърт, която нежно ни съблича
последните закърпени костюми.
За някой полудял от необичане,
но вече влюбен само в думите.

За думите след всичко оцелели
пристигнали от другосветско скитане
за да разкажат, че на нова сцена
ни чакат извънземни зрители.

Лилия Радоева

_________________
Everything That Has A Beginning Has An End !!!
$heky
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2875
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 12 01 2006 00:42
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Добре изплетено стихо-творение.
Надявам се оценката ми да не те направи "влюбен в думите" си...

За съжаление на нашите поети, секцията "Поезия" от нашите форуми не се "листва" в блокът на първа страница.
Предполагам това е предизвикало острата ти реакция в личното ти съобщение до мене...

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Sheky



Регистрирация: Apr 26, 2005
Мнения: 89

МнениеПуснато на: 12 01 2006 19:27
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Отгоре пише, че е на Лилия Радоева...

_________________
Everything That Has A Beginning Has An End !!!
$heky
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Sheky



Регистрирация: Apr 26, 2005
Мнения: 89

МнениеПуснато на: 07 05 2008 19:05
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

ДЪЖД НАД РЕКАТА

Електрическите изпразвания и шепотът на измрелите поколения
правят неубедително присъствието ми точно тук -
под този бук, в тази галактика.
Пространството около мен е нечовешко и съвършено
като компютърна графика.

Плацентата на дъжда прониква навсякъде -
несравнима и някак двусмислена.
Тя е есхатологичен намек, който не плаши, а омиротворява.
Толкова по-стряскащо е внезапното боядисване
на рекичката в гъсто, фашистко-кафяво.

Образно казано, аз съм капка, наказана с отлъчване
от вселенския водоем по неизвестно какво русло.
В мигове като тоя обикновено се мъча
да овладея хидростремителния си устрем.

Наблюдавйки се пристрастно - иронично, но все пак доброжелателно,
виждам призванието си в една честна служба на Н2О.
Виждам се като заслужил певец на всемирната хидроносталгия,
и достоен кавалер на орден "Посейдоново тържество".

Защото водата е, която прави от всеки мост храм.
А ние сме само мостове - за щастие или съжаление.
Ксант и Симоис бяха победени от хефестовия плам,
но историята учи, че истината отива при победения.

Бойко Ламбровски

_________________
Everything That Has A Beginning Has An End !!!
$heky
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Гост






МнениеПуснато на: 02 05 2017 22:32
 Заглавие: Re: СТЕФАН ЦАНЕВ
Отговорете с цитатВърнете се в началото

[quote="SEE-WIND"]МЕЛОДРАМА XX

Дантес отново се оказа царедворец
Наталия отново не можа
да различи триумфа от позора
и плю в твоята душа,
поете,но във този век дуели няма
Трагедията как ще разрешиш?
Ти жертава си в тази жалка драма,
а продължаваш да си жив.ъб
* * *
Отчаяно се мъча да вървя напред.
Назад не се оглеждам.Болка страшна
ми струва всяка крачка.Усмихвам се
като цирков акробат след смъртен скок-
публиката не бива да отгатне,
че грабнакът ми е счупен.
Усмихвам се.Уча се от теб.
Обичаме се!-заедно крещим
на себе си
и на всемира,
крещим с надеждата да заглушим
вика от болката,
че любовта умира....
* * *
П риятелите ме напускат.
Защо?С какво съм ги обидил?
Не казват нищо.Става пусто.
На гости няма де да идем.

Стоим със теб сами,разбити
и самотата ни сплотява...
Приятели,все пак ви питам:
с какво заслужих мъст?

Ти също питаш и се взираш
във погледа им чужд и хладен
Най-страшното не подозираш:
ти,покрай мен,и тях предаде.

Във пазарлъка си потаен
за лукс и лаври във живота
плати със откровеността им
като със смачкана банкнота.

А вярваха във тебе много,
тъй както вярваха на мене.
И в мен да вярват те не могат
сега,след твоите измени.

Не става дума тук за чувства,
а за безмилостна присъда:
ако с предател се целуваш-
предател си или ще бъдеш!
* * *
Все по -дълбоко болката се утаява,
стаява се,тя вече не боли,минава....
Изстрадах всичко,всичко съм премислил
Покой,покой,покой смирено искам!
Случайна дума като камък хвърлена
в душата ми-размътва я отново
и тинята надига се към гърлото,
готова да изригне в грозно слово.
В такива мигове-пази се,не заставай
на пътя ми,мълчи,недей се оправдава,
смали се,изчезни,моли се богу-
аз мога да убия,о спокойно мога...
* * *
Изстиват ласките и страстите угасват
и споменът за чувставата умира.
В ДУШАТА СИ СЕ РОВЯ-НО НАПРАЗНО
СЛЕДА ОТ БОЛКА ДАЖЕ НЕ НАМИРАМ.

Аз помня:бях готов да се самоубия,
убийство да извърша можех,помня!
А- за какво?..Като че ли за тия
събития съм чел във чужда повест,

където всички пориви,постъпки,фрази
са нелогични
смешни
утопични...
И питам се недоумяващ:АЗ ЛИ
ТЪЙ БЕЗРАСЪДНО СЪМ ОБИЧАЛ?[/quote]
 
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Поезия Иди на страница Предишна  1, 2, 3


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа