Не зная къде съм. И не се опитвам да узная. Оставил съм се на течението. Убеден съм, че не мога да повлияя на съдбата си, но че съм длъжен да я изработя. Звучи глупаво, но се надявам да не е така.
Опитвам се да се вглеждам в нещата и се мъча да ги разчитам. Мисля си,че е без успех, но се надявам да не е така.
Оставих победите на победителите и се концентрирах върху радостта от наблюдението и познанието. Върху радостта от усещането, че най-важното е парадоксално и макар да не го откривам, го търся. Звучи неразбираемо, но се надявам да не е така.
Мисля си, че правя нещо в себе си, макар на моменти да съм отчаян. И търся невидимата логика. Уча се да разчитам невидимата азбука. Вслушвам се в невидимия вятър. И се питам, дали просто не съм един голям глупак, но се надявам да не е така.
Понякога имам усещането, че се докосвам до истината и се надявам да е така.
