Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Страх ме е от смъртта!
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Страх ме е от смъртта! Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Психология
Poll :: Страх ли ви е от смъртта

Да
29%
 29%  [ 5 ]
Не
70%
 70%  [ 12 ]
Общо гласове : 17


Автор Съобщение
д_цонева



Регистрирация: Jun 14, 2007
Мнения: 8
Местожителство: Свищов/Лом

МнениеПуснато на: 14 06 2007 16:44
 Заглавие: Страх ме е от смъртта!
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Сънувам доста често че умирам на сън или умрели хора!сИГУРНО ПСИХИЯСВАМ ,но съм загубила много роднини в последната 1г. и полувина!Някой да знае какво да правя !?Благодаря предварително и съжалявам за тъпата тема!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото ICQ Номер
erdtek



Регистрирация: Jan 11, 2007
Мнения: 10

МнениеПуснато на: 25 06 2007 23:48
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Хей

няма защо да се страхуваш от смъртта Сигурно знаеш, че живота продължава след това, плюс това, винаги продължава във по-добра насока . Аз случайно преди няколко месеца се сблъсках с темата и намирам смъртта като едно прекрасно нещо. За някои хора може това в началото е трудно разберираемо, но мога да ти дам няколко линка, от които можеш доста неща да научиш, на англииски са, ако не знаеш английски кажи, някой неща съм ги превел, но само тези които са ми интересни.

http://www.near-death.com/
http://www.afterlife101.com/

Доста ми е интересна темата, тъй че ако искаш може да си поговорим и в скайп (erdtek).
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Гост






МнениеПуснато на: 26 06 2007 10:59
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

ако ти е удобно ми изпрати превода ти!Просто сега съм в сесия и ми е доста трудно да намеря толкова време за превод!Благодаря ти предварително!
 
erdtek



Регистрирация: Jan 11, 2007
Мнения: 10

МнениеПуснато на: 26 06 2007 23:33
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

ами това са разкази на хора, които за малко да умрат, или са умирали, но после са им казвали, че сега не им е било времето да умрат и са се връщали на Земята. Това, което съм превел, е точно това което най-много ме вълнуваше - преглед на живота на тези хора, някои от тях са го имали този преглед, други не. За съжаление не съм превел цели истории, които просто са прекрасни, препоръчвам ти да ги прочетеш целите в оригинала им.

Това е линка на сайта с преводите:
http://www.posithing.com/community/nde

Надявам се да се успокоиш малко и да усетиш, че въпреки че твоите роднини са починали, те са в момента на по-добро място от Земята. Моята баба и дядо починаха преди няколко години. Тогава не приех нещата трагично, не знам защо, не знаех тогава нищо за Бог или за нещо извън обичайния живот. Баба беше много мила, а дядо си имаше малко проблеми с наште и не се разбираха много. След като почина, имах една среща с един стар човек, съвсем случайна за супер малко време, и като го гледах как не можеше да се оправи със GSM-а и колко трудно му беше да се обади на жена си и после и да вдигне, когато тя му се обаждаше, почувствах, че все едно гледам дядо ми и ми стана много тъжно за него. След това пожелах да отида на гроба на дядо за първи път и за да го "уважа". После след известно време попаднах на Библията и на НДЕ-тата. От тях разбрах, че нашето семейство не е постъпвало правилно с него. Че въпреки, че той е дразнел майка и татко, не е трябвало да гледат негативно на него, ами да се опитат да му помогнат да стане по-добър човек. Предполагам, че Земният му живот не е бил лесен, но съм сигурен, че е научил доста неща от него и че в момента е някъде на по-добро място.

Мисля, че ако се опитаме да простим на хората, за неща които не сме харесвали у тях, или ако се помолим за прошка, че изобщо сме мислили по този начин, и им изпращаме нашата любов с мисли, то тогава не само ние ще се почувстваме по-добре, ами и те.

това е засега от мен, знай че имаш силите да промениш нещата в позитивна насока, всичко е в теб, само го поискай
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
reader_1



Регистрирация: Aug 04, 2006
Мнения: 27

МнениеПуснато на: 10 11 2007 12:51
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Вярвам,че животът продължава и след смъртта на физическото тяло,но какъв ще бъде той зависи от това как сме се подготвили за него.Не за всички животът след смъртта продължава в по-добра насока.Хубаво е да плуваш във морето,но ако не си се научил да плуваш...ще се удавиш и би било по-добре за теб да не беше престъпвал брега.Хубаво е да са наслаждаваш на красотите на света под слънцето,но ако очите ти не са способни да понесат неговият блясък,то светлината му би ти причинила болка и би било по-добре за теб да си останеш в тъмница.В този ред на мисли и "рая" и "ада" се намират на едно и също "място" т.е. едно и също е,но хората са различни в своите способности да виждат полезното в трудните ситуации,опасностите на привидно привлекателните ситуации....различни са в своите способности да не изпаднат в отчаяние при криза и в тщестлавие и принизена бдителност в "хубави" моменти.Някои хора ако знаеха какви биха били условията в задгробният живот биха били пожелали да преминат през смъртта за да отидат там а други биха били искали смъртта да е краят.Смъртта е най-голямата неизвестност и мистерия ....тя е единственото сигурно и естествено нещо в живота ни и като към такова ние би трябвало да се отнисаме с цялото си чувство за отговорност и да се готвим през целият си живот за нея.Ако за да станем инженери,лекари или някакви други ние учим от 6 годишна до 25 годишна възраст защото знаем,че това как ще издържим последните си изпити при дипломирането е важно за по-нататъшният ни зрял живот,въпреки,че не знаем обществото ще ни предостави ли възможност да практикуваме това,за което сме се готвили ...то какво остава за смъртта,която е най-важният и последен изпит в живота ни на тази Земя.Смъртта е естествена и като такава тя има някакъв смисъл за нас в личен аспект...също както падането на млечните зъби,загубата на детството и навлизането в пубертета и пр. и пр. т.е. тя е естествен процес също като кръвоснабдяването,спането и др.Ако смъртта нямаше никакъв смисъл то в етапа на еволюцията ни би трябвало да е отпаднало и съзнанието ни за това,че сме смъртни....също както опашната кост е рудиментирала опашка....безполезна за нас.Наистина към смъртта не би трябвало да изпитваме животински страх а по-скоро някакво подобие на предстартова или предизпитна треска ...би трябвало да я очакваме така,както една бременна жена очаква раждането,което е свързано с тревога и трепет,при мисълта за детето,което носи в себе си,родилни болки при раждането и последваща радост от майчинството.Но ако тази жена не е разбрала на време,че е бременна и ако не се съобразява с това,то тя може да постави в опасност и себе си и бъдещото дете.Аналогично и ние...ако не разберем навреме,че сме смъртни и че има живот след смъртта(вероятността да има при най-груба бакалска сметка е 50% -може да има,може и да няма,нали?-доста голям процент за да го пренебрегнем) и не се отнисаме с отговорност към този факт бихме били постъпили страшно глупаво и обидно към самите себе си.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
vall



Регистрирация: Aug 03, 2004
Мнения: 64
Местожителство: София

МнениеПуснато на: 10 11 2007 18:22
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Всеки го е страх малко или много от смъртта, в един или друг аспект. Мен също ме е страх, но не за лиичната ми смърт, а за хората около мен. Напълно наясно съм , че това е много егоистично, и че не искам близките ми да умират само защото, на мен ми е трудно да си представя живота без тях, но това не значи че като обичаш някой трябва да го затвориш в една стая в която да влизаш само ти за да му се любуваш, чат - пат . И нищо, че гоо съзнавам пак не искам никой около мен да умира или да се пренася някъде другаде искам си близките до мен и това е . Винаги си казвам по- добре да умра преди някой мой близък, защото знам че ще ми е много трудно да свикна с мисълта че днес един човек седи до теб , говорите си, смеете се , а утре го няма, и всеки път ми се иска на мен това да не ми се налага. Егоистично , но какво да направя такава съм. Знам че ако аз умра преди близките ми , ще им е мъчно за мен, но по- добре на тях да им е мъчно отколкото на мен за тях. За моята смърт не ме е страх, в крайна сметка , ако има задгробен живот хубаво, но ако няма какво пък вече ще съм уряла за да ми пука. Важното е не дали има живот след смърта, а да живеем така че когато умрем да оставим нещо зад себе си. И най - вече да ни помнят с добро.

_________________
Който не иска, когато може, няма да може, когато иска.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
reader_1



Регистрирация: Aug 04, 2006
Мнения: 27

МнениеПуснато на: 11 11 2007 08:55
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Когато говорим за страха от смъртта много често се изкушаваме да свързваме този страх със страха от болката и агонията при умирането,със края на надеждите ни да изживеем това,което считаме,че още не сме изживяли и в името на което сме правили компромиси,които биват обезсмислени от смъртта,със страха от загубата на отнетите ни от смъртта близки и обичани хора....а не със самата смърт.Считам,че при смъртта важното е не толкова как сме живяли,с какво са ни запомнили другите,какво сме оставили след себе си,какво сме научили....важното е дали при срещата със смъртта можем да запазим своята надежда и вяра в бъдещето.Човекът е същество,което може да живее пълноценно само с поглед,вперен с вяра и надежда в бъдещето.Това,разбира се не означава да не изживяваме пълноценно живота си "Тук и Сега".Според мен смъртта е свалянето на маските и ролите,които играем за да заблудим и себе си и другите,тя е срещата ни със самите себе си....с нашите най-големи кошмари и страхове....със загубата на контрол над себе си и света около нас,така,че и ние самите и другите и Битието ще ни видят такива каквито сме,а не такива каквито искаме да бъдем...мислим си че сме или искаме от другите да ни считат.Смъртта в зависимост от това доколко сме в състояние да простим на себе си и на другите за несъвършенствата си и доколко вярваме,че може да ни бъде простено може да се окаже безболезнено заспиване,екстаз или агония.Според Православието Иисус Христос е показал,че смъртта,страданието и Кръста за добрият човек е вратата към Рая....със начинът си на умиране Дева Мария е показала,че смъртта е награда за достойно изживян живот.Според религиозните хора помненето на смъртта,на това,че си смъртен и на това,че независимо от това как се чувстваме можем да умрем във всеки един момент е най-голямата мъдрост...основата на всичко останало.Не може да бъде адекватен на действителността човек,който не държи в съзнанието си тези неща....също като човекът,който не се съобразява с това,че след деня идва нощ,след лятото-есен и зима и не се готви навреме за това.Междувпрочем идването на смъртта е по-сигурно от смяната на сезоните.При смъртта ние сме сведени до едно чисто и голо съществуване,при което целият свят около нас се разпада и много важно е с какво ще бъдем склонни да се идентифицираме и асоциираме като човешки същества....дали с тялото си или с професията си или със способността да държим всичко под контрол или с материалните придобивки и вещите,които притежаваме или с духа си,призван да гледа с вяра и надежда напред.Според Никос Казандзакис при смъртта човек се чувства гол,съблечен от всичко познато,на ръба на една бездна,пропаст и той трябва да бъде готов да се хвърли в нея с надеждата и вярата,че Божият Промисъл се грижи за него.В този момент според мен въпроса за близките му не е актуален...това,че те са щастливи няма да го накара да се чувства по-добре, а това,че са нещастни без него може само да му натежи.Не случайно всяка една религия счита за голям грях прекомерната скръб за покойниците....но това е вече въпрос на есхатология.Накрая искам да кажа,че смъртта може да се окаже наистина страшна за нас и нашите близки ако не сме подготвени за нея и това,да формираме в себе си правилно отношение към нея и да помагаме на другите да го формират е може би най-голямата любов,която можем да им дадем...и на тях и на себе си.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Impulsa



Регистрирация: Nov 14, 2007
Мнения: 36

МнениеПуснато на: 16 11 2007 12:47
 Заглавие: Страхът от смърта е полезно нещо!
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Страхът от смърта е полезно нещо!
Да! Наистина е полезно нещо, защото те запазва жив, за да усетиш приключението наречено живот! Самото умиране ако е внезапно, например взрив, няма и да разбереш в първия момент, че си умрял! Най-добре е да умреш от старост, защото тогава по естествен път ти се отваря нематериалното зрение и виждаш своите починали близки. Тогава страхът от смъртта изчезва и умираш спокойно. Това е проверено нееднократно и механизма на този "феномен" и изяснен.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Потребител



Регистрирация: Mar 26, 2007
Мнения: 111

МнениеПуснато на: 19 11 2007 22:29
 Заглавие: Мен не.
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Не ме е страх от смъртта, няма начин да я избегнем понеже сме се родили.Всичко материално е тленно и преходно.Не бих нарекла и примирение нещото, което не мога да избегна, в случая-смъртта.По-скоро любопитна съм какво е отвъд.Единствено ми става тежко, болно, страшно и тъжно, ако си представя, мъката на обичащите ме хора, затова не ми се умира преди тях.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
erdtek



Регистрирация: Jan 11, 2007
Мнения: 10

МнениеПуснато на: 01 12 2007 18:26
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

пуснах сайт на български език за преживяванията близки до смъртта (http://nde-bg.net/) понеже много ме интересува темата и мисля, че е редно да има информация за нея и на български език. Който иска да участва по някакъв начин, може да прати един емайл

Цитат:
Най-добре е да умреш от старост, защото тогава по естествен път ти се отваря нематериалното зрение и виждаш своите починали близки. Тогава страхът от смъртта изчезва и умираш спокойно. Това е проверено нееднократно и механизма на този "феномен" и изяснен.


Impulsa, кои е изяснил механизъм на този "феномен"?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Психология


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа